Един гузен рожден ден
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Странното в скромното честване на годишнината от основаване на Организация на обединените нации, е мълчанието по отношение на мястото и изискванията сапътващи основаването ѝ. Споразумението се подписва на брега на Черно море, в добре известният курортен град Ялта на полуостров Крим, през февруари 1945г. По покана на Сталин там идват държавните делегации на Съединени американски щати и Англия, водени от Рузвелт и Чърчил.
Английският министър - ръководител е извънредно смутен от напредъка на съветските танкове в централна Европа, до момента в който Рузвелт е очарован и не го крие. Той е президент на Съединени американски щати за четвърти и финален път. Американецът не се интересува нито от литература, нито от живопис или от музика. Син на богаташи, той не знае какво е да нямаш пари. Играе покер и гледа каубойски филми. Бил е студент, само че в никакъв случай не се е дипломирал. За него Сталин е „ Good Gay », с който би трябвало да се стигне до съглашение. Американецът е тежко болен, идва в Ялта в инвалидна количка и бърза да осъществя последната си фантазия. Това ще бъде неговото наследство за американската нация, а може би и за света. Идеята е реализацията на нещо като международно държавно управление, в което американците да имат преобладаваща роля.
Подобна организация съществува в Женева, само че Рузвелт желае тя да се разшири и реалокира в Ню Йорк. За този упорит каприз, той е подготвен да заплати и най-високата цена, която вероятно ще му бъде поискана. Чърчил, като представител на Великобританската империя, въобще не споделя тази концепция. Той не желае да включи колониите на Кралицата под шапката на някаква организация. Мечтата на американеца съгласно него е мъгляв градеж, без явен архитектурен проект. Чърчил прави всичко което е по силите му, да защищити Рузвелт от лукавия грузинец. Успява от време на време, само че не постоянно.
Първият ход на Сталин е да забие чеп сред американци и англичани. Вместо президентството на конференцията да бъде поверено поредно на водачите на трите делегации, той предлага това място да бъде заето от Рузвелт в продължение на всички диалози. Вечерта, след първата среща, прибирайки се в двореца на принц Юсупов, Рузвелт споделя с съпътстващите го мнението си за Сталин: „ I like him and i think he like mi ". (Аз го одобрявам и мисля, че той също ме харесва.)
Да, Сталин в действителност обкръжава американския президент с доста по-голямо внимание от това което отделя Чърчил и има за какво. Съветският деспот е склонен международната организация да се настани в Ню Йорк, само че цената на единодушието му е доста висока. Тя визира ориста на милиони европейци. За Рузвелт Европа е нещо като парче зелен плат, на който се играе покер. За Чърчил излиза наяве, че Европа може да бъде вечно изолирана, в случай че в тройката на „ Великите “, Англия остане сама сред Съединени американски щати и Русия.
Опитен посланик, той поставя на масата картата на Франция и не отстъпва до дъно, макар възраженията на Сталин. Маршалът повдига въпроса за гласоподаване в Организация на обединените нации. „ Не може страна като Съветска Русия да има един глас, толкоз колкото дребна Албания да вземем за пример! Моите сънародници, дали милиони жертви за успеха над Германия, няма да го одобряват в никакъв случай “ Тримата участници намират излаз на разногласието със основаване на „ Съвета за сигурност “, тип директорски съвет на организацията, от който „ дребните " са изключени. Сталин обаче продължава с настояванията си. Щом като някогашните британски колонии – Австралия и Канада разполагат с по един глас, гласувайки дружно с Англия значи, че Англия може да разчита на 3!
По тази логичност Съветският съюз би трябвало също да има 3 гласа. Въпреки, че от 25 години Комънуелт не съществува и Канада и Австралия са самостоятелни страни, Рузвелт и Чърчил се съгласяват препоръките да бъдат наедно с англофоните. Те одобряват Украйна и Беларус да гласоподават дружно с Руската федерация. Така Съюз на съветските социалистически републики получава 3 гласа в Организация на обединените нации. Рузвелт се топи от наслаждение, само че Чърчил предчувства обезпокоително, че най-трудното следва. Вечерта завършва с чужд за военно време гуляй. Руските домакини изненадват гостите. Общата софра е претрупана с черен каспийски хайвер, водка и грузински виновност. Тостове за бъдещата победа над Германия следват един след различен.
На идващия ден, на масата на договарянията се появява напълно различен Сталин. Мрачен, с взор концентриран върху бял лист хартия, грузинецът драска с молив бъдещите граници на Европа. В Ливадия, където се организира конференцията, няма и диря от предходната гостоприемна атмосфера. Никой не подвига тост за мир, дружба и съдействие. Участниците знаят, че Червената войска е превзела Франкфурт и върви към Берлин. След месец, в случай че нищо не спре нейния поход, тя би могла да стигне до Атлантическия океан.
Гостите са сюрпризирани от смяната в държанието на Сталин, само че не разполагат с никакъв авариен ход. Маршалът се държи като заемодател, който изисква да му се изплати дължимото. Цената е парче от Европа. Разговорите се водят до късно през нощта. Чърчил пали пура след пура и пази до дъно обичайна сфера на британско въздействие – Гърция, Югославия и Италия. За сметка на това той и Рузвелт жертват Полша. Страната поради която Англия афишира война на Германия. Конференцията в Ялта завършва с обща декларация, по отношение на първата сесия на новата международна организация. То ще се организира на 25 април 1945 година в Ню Йорк.
Чърчил напуща Крим с възприятие на виновност, поради Полша и цяла Източна Европа. Рузвелт потегля благополучен. В джоба си той стиска писмо от Сталин. В него грузинецът дава единодушието си Съединените щати също да имат 3 гласа в Организация на обединените нации. Американският президент не вижда в никакъв случай фантазията си осъществена. Той умира на 12 април, тринадесет дни преди откриването на Организация на обединените нации.
От тези съдбоносни дни до през днешния ден, нито една от очакванията родили се в Ялта не е оправдана. Създадена с цел да наложи Мир и Благодентствие на планетата, организацията служи за политически спектакъл на сегашни и бъдещи политици. Вярно е, че нейните създатели – спечелилите във Втората международна война, не водят война между тях, само че този МИР не се дължи на Организация на обединените нации, а на атомното оръжие, което имат. Никой от „ Великите “ не желае да натисне копчето, не от миролюбие, а от боязън, тъй като неизбежно ще последва взаимоунищожение. За сметка на това, всички те създават и продават оръжие. Не са спрели в никакъв случай да водят война, само че го вършат посредством трети страни. Когато от време на време военните дейности замират, Организация на обединените нации праща „ Сини каски “, които служат за ограда сред воюващите страни. При обновяване на конфликтите, „ Сините каски “ се изтеглят мигновено.
През миналите 70 години геополитическата карта на света претърпя коренни промени. Съветският съюз и Съединени американски щати „ помогнаха “ на колонизираните страни да се „ освободят “. Всички те станаха членове на Организация на обединените нации, само че с режими ръководени от локални диктатори, самопроизвели се генерали-президенти. Разяждани от повсеместна корупция, новоосвободените нации, макар суровините с които разполагат, затъват в бедност. „ Виновни били колонизаторите! “ Прекалено елементарно пояснение. С какво е отговорна Франция, че най-богатата западноафриканска страна „ Брега на слоновата кост “ не разпределя заслужено приходите от естествените благосъстояния, с които разполага? Същото се отнася до Алжир, в земята на която има големи находища на газ и нефт.
Показателен е образецът с Южно африканската република. След премахването на „ апартейда “, макар големите находища на диаманти, обществената рецесия се задълбочава. В това отношение, едно премълчавано несъгласие бие на очи. Защо народите прокудили с оръжие колонизаторите си, вършат всичко допустимо с цел да се преселят под крилото на някогашните си колонизатори? Лицемерието на политиците и неналичието на диагноза за протичащото се действително в Африка и Азия не вещаят нищо положително. Вместо да се разобличи корупцията и безконтролната раждаемост, платени от " Мюсюлманските братя " и Жорж Сорос организации трансферират виновността върху " белите страни ".
Страни като Китай употребяват всеобщата комплицираност и корумпират гладко ръководещите на освободените от колонизацията нации. Нищо чудно, че в следствие гласовете им в Организация на обединените нации са тенденциозни и еднопосочни. Най-показателна за настроенията в редиците на новите членове е Конференцията в Маракеш отдадена на миграцията, състояла се през декември 2018 година. В крайният документ се изброяват целесъобразни ограничения за помощ и съответни грижи към мигрантите, тръгнали с риск на живота към богатите страни.
Никъде не се загатват нито аргументите, нито средствата за прекъсване на мигрантския поток. Даже намерено се приказва за „ замяна “ на застаряващото популацията в богатите страни. Много са хората, които се питат - дава ли си сметка неугледният основен секретар Антони Гутереш за посоката в която върви организацията? Потокът от небогати към богати може да се трансформира в конфликт сред африканци и европейци и на мюсюлмани с християни. Съединени американски щати и десетина европейски страни отхвърлиха да подпишат документа. България се въздържа.
Седемдесетте и пет свещи, които Организация на обединените нации възпламени тази година, не могат да скрият цената, която народите заплащат за поддръжката на този голям изпразнен от смисъл мравуняк. Четиридесет хиляди служители (освободени от данъци) изразходват повече от 6 000 милиона $ годишно, за активност, която от ден на ден буди безпокойствие.
Странното в скромното честване на годишнината от основаване на Организация на обединените нации, е мълчанието по отношение на мястото и изискванията сапътващи основаването ѝ. Споразумението се подписва на брега на Черно море, в добре известният курортен град Ялта на полуостров Крим, през февруари 1945г. По покана на Сталин там идват държавните делегации на Съединени американски щати и Англия, водени от Рузвелт и Чърчил.
Английският министър - ръководител е извънредно смутен от напредъка на съветските танкове в централна Европа, до момента в който Рузвелт е очарован и не го крие. Той е президент на Съединени американски щати за четвърти и финален път. Американецът не се интересува нито от литература, нито от живопис или от музика. Син на богаташи, той не знае какво е да нямаш пари. Играе покер и гледа каубойски филми. Бил е студент, само че в никакъв случай не се е дипломирал. За него Сталин е „ Good Gay », с който би трябвало да се стигне до съглашение. Американецът е тежко болен, идва в Ялта в инвалидна количка и бърза да осъществя последната си фантазия. Това ще бъде неговото наследство за американската нация, а може би и за света. Идеята е реализацията на нещо като международно държавно управление, в което американците да имат преобладаваща роля.
Подобна организация съществува в Женева, само че Рузвелт желае тя да се разшири и реалокира в Ню Йорк. За този упорит каприз, той е подготвен да заплати и най-високата цена, която вероятно ще му бъде поискана. Чърчил, като представител на Великобританската империя, въобще не споделя тази концепция. Той не желае да включи колониите на Кралицата под шапката на някаква организация. Мечтата на американеца съгласно него е мъгляв градеж, без явен архитектурен проект. Чърчил прави всичко което е по силите му, да защищити Рузвелт от лукавия грузинец. Успява от време на време, само че не постоянно.
Първият ход на Сталин е да забие чеп сред американци и англичани. Вместо президентството на конференцията да бъде поверено поредно на водачите на трите делегации, той предлага това място да бъде заето от Рузвелт в продължение на всички диалози. Вечерта, след първата среща, прибирайки се в двореца на принц Юсупов, Рузвелт споделя с съпътстващите го мнението си за Сталин: „ I like him and i think he like mi ". (Аз го одобрявам и мисля, че той също ме харесва.)
Да, Сталин в действителност обкръжава американския президент с доста по-голямо внимание от това което отделя Чърчил и има за какво. Съветският деспот е склонен международната организация да се настани в Ню Йорк, само че цената на единодушието му е доста висока. Тя визира ориста на милиони европейци. За Рузвелт Европа е нещо като парче зелен плат, на който се играе покер. За Чърчил излиза наяве, че Европа може да бъде вечно изолирана, в случай че в тройката на „ Великите “, Англия остане сама сред Съединени американски щати и Русия.
Опитен посланик, той поставя на масата картата на Франция и не отстъпва до дъно, макар възраженията на Сталин. Маршалът повдига въпроса за гласоподаване в Организация на обединените нации. „ Не може страна като Съветска Русия да има един глас, толкоз колкото дребна Албания да вземем за пример! Моите сънародници, дали милиони жертви за успеха над Германия, няма да го одобряват в никакъв случай “ Тримата участници намират излаз на разногласието със основаване на „ Съвета за сигурност “, тип директорски съвет на организацията, от който „ дребните " са изключени. Сталин обаче продължава с настояванията си. Щом като някогашните британски колонии – Австралия и Канада разполагат с по един глас, гласувайки дружно с Англия значи, че Англия може да разчита на 3!
По тази логичност Съветският съюз би трябвало също да има 3 гласа. Въпреки, че от 25 години Комънуелт не съществува и Канада и Австралия са самостоятелни страни, Рузвелт и Чърчил се съгласяват препоръките да бъдат наедно с англофоните. Те одобряват Украйна и Беларус да гласоподават дружно с Руската федерация. Така Съюз на съветските социалистически републики получава 3 гласа в Организация на обединените нации. Рузвелт се топи от наслаждение, само че Чърчил предчувства обезпокоително, че най-трудното следва. Вечерта завършва с чужд за военно време гуляй. Руските домакини изненадват гостите. Общата софра е претрупана с черен каспийски хайвер, водка и грузински виновност. Тостове за бъдещата победа над Германия следват един след различен.
На идващия ден, на масата на договарянията се появява напълно различен Сталин. Мрачен, с взор концентриран върху бял лист хартия, грузинецът драска с молив бъдещите граници на Европа. В Ливадия, където се организира конференцията, няма и диря от предходната гостоприемна атмосфера. Никой не подвига тост за мир, дружба и съдействие. Участниците знаят, че Червената войска е превзела Франкфурт и върви към Берлин. След месец, в случай че нищо не спре нейния поход, тя би могла да стигне до Атлантическия океан.
Гостите са сюрпризирани от смяната в държанието на Сталин, само че не разполагат с никакъв авариен ход. Маршалът се държи като заемодател, който изисква да му се изплати дължимото. Цената е парче от Европа. Разговорите се водят до късно през нощта. Чърчил пали пура след пура и пази до дъно обичайна сфера на британско въздействие – Гърция, Югославия и Италия. За сметка на това той и Рузвелт жертват Полша. Страната поради която Англия афишира война на Германия. Конференцията в Ялта завършва с обща декларация, по отношение на първата сесия на новата международна организация. То ще се организира на 25 април 1945 година в Ню Йорк.
Чърчил напуща Крим с възприятие на виновност, поради Полша и цяла Източна Европа. Рузвелт потегля благополучен. В джоба си той стиска писмо от Сталин. В него грузинецът дава единодушието си Съединените щати също да имат 3 гласа в Организация на обединените нации. Американският президент не вижда в никакъв случай фантазията си осъществена. Той умира на 12 април, тринадесет дни преди откриването на Организация на обединените нации.
От тези съдбоносни дни до през днешния ден, нито една от очакванията родили се в Ялта не е оправдана. Създадена с цел да наложи Мир и Благодентствие на планетата, организацията служи за политически спектакъл на сегашни и бъдещи политици. Вярно е, че нейните създатели – спечелилите във Втората международна война, не водят война между тях, само че този МИР не се дължи на Организация на обединените нации, а на атомното оръжие, което имат. Никой от „ Великите “ не желае да натисне копчето, не от миролюбие, а от боязън, тъй като неизбежно ще последва взаимоунищожение. За сметка на това, всички те създават и продават оръжие. Не са спрели в никакъв случай да водят война, само че го вършат посредством трети страни. Когато от време на време военните дейности замират, Организация на обединените нации праща „ Сини каски “, които служат за ограда сред воюващите страни. При обновяване на конфликтите, „ Сините каски “ се изтеглят мигновено.
През миналите 70 години геополитическата карта на света претърпя коренни промени. Съветският съюз и Съединени американски щати „ помогнаха “ на колонизираните страни да се „ освободят “. Всички те станаха членове на Организация на обединените нации, само че с режими ръководени от локални диктатори, самопроизвели се генерали-президенти. Разяждани от повсеместна корупция, новоосвободените нации, макар суровините с които разполагат, затъват в бедност. „ Виновни били колонизаторите! “ Прекалено елементарно пояснение. С какво е отговорна Франция, че най-богатата западноафриканска страна „ Брега на слоновата кост “ не разпределя заслужено приходите от естествените благосъстояния, с които разполага? Същото се отнася до Алжир, в земята на която има големи находища на газ и нефт.
Показателен е образецът с Южно африканската република. След премахването на „ апартейда “, макар големите находища на диаманти, обществената рецесия се задълбочава. В това отношение, едно премълчавано несъгласие бие на очи. Защо народите прокудили с оръжие колонизаторите си, вършат всичко допустимо с цел да се преселят под крилото на някогашните си колонизатори? Лицемерието на политиците и неналичието на диагноза за протичащото се действително в Африка и Азия не вещаят нищо положително. Вместо да се разобличи корупцията и безконтролната раждаемост, платени от " Мюсюлманските братя " и Жорж Сорос организации трансферират виновността върху " белите страни ".
Страни като Китай употребяват всеобщата комплицираност и корумпират гладко ръководещите на освободените от колонизацията нации. Нищо чудно, че в следствие гласовете им в Организация на обединените нации са тенденциозни и еднопосочни. Най-показателна за настроенията в редиците на новите членове е Конференцията в Маракеш отдадена на миграцията, състояла се през декември 2018 година. В крайният документ се изброяват целесъобразни ограничения за помощ и съответни грижи към мигрантите, тръгнали с риск на живота към богатите страни.
Никъде не се загатват нито аргументите, нито средствата за прекъсване на мигрантския поток. Даже намерено се приказва за „ замяна “ на застаряващото популацията в богатите страни. Много са хората, които се питат - дава ли си сметка неугледният основен секретар Антони Гутереш за посоката в която върви организацията? Потокът от небогати към богати може да се трансформира в конфликт сред африканци и европейци и на мюсюлмани с християни. Съединени американски щати и десетина европейски страни отхвърлиха да подпишат документа. България се въздържа.
Седемдесетте и пет свещи, които Организация на обединените нации възпламени тази година, не могат да скрият цената, която народите заплащат за поддръжката на този голям изпразнен от смисъл мравуняк. Четиридесет хиляди служители (освободени от данъци) изразходват повече от 6 000 милиона $ годишно, за активност, която от ден на ден буди безпокойствие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ