Мусала или Свети Иван Рилски?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изминаха 142 години от освобождението ни от едно тежко, петвековно иго, което някои купени историци и публицисти, назовават цинично „ присъствие”. Като един противен излишък от него са турските топоними – имената на доста наши села, градове, естествени местности. Част от тях са побългарени / да вземем за пример Ески Заара в Стара Загора или Пазарджик, Севлиево/, само че това не може да промени техния небългарски генезис и тяхното наличие.
И за какво у нас е по този начин, до момента в който във всички страни, минали през интервали на непознато господство или иго, топонимите са изменени?
Повечето от европейските страни, изключително тези от Източна и Централна Европа са били под нечие непознато иго. Но в нито една от тях няма да срещнете топоним от езика на поробителя им. Никоя уважаваща се страна не би го позволила. Само ние! Защото нито Вроцлав от Полша е Бреслау и Гданск е Данциг, нито Любляна от Словения през днешния ден се споделя Лайбах, нито Братислава от Словакия е Пресбург или пък Карлови вари – Карлсбад. Списъкът е дълъг...В прилежаща Гърция няма да срещнете нито едно турско- арабско име, а и българските от Беломорска Тракия от дълго време звучат по гръцки! Да не приказваме за самата Турция, където античните гръцки и византийските имена са от дълго време потурчени, както в този момент се потурчват старите християнски храмове....
След 1878 година новата българска страна стартира да трансформира старите турски топоними.
В книгата на П. Коледаров и Н. Минчев " Промените в имената и статута на селищата в България 1878 - 1972 година " през интервала 1878 - 1912 година са отпаднали към 560 турски имена. През интервала 1920 - 1934 година са преименувани 2091 селища. От 1935 - 1944 година са заменени 432 названия. След 1944 година са изменени имената на повече от 700 селища, като 25 на 100 от тях са получили антропоними на " видни държавници ", 4% са сменени със " знаци на напредъка ", а едвам за 10 % може да се допуска, че са заменени турските им названия. Но все пак значително от тях към момента не са получили достойните си български имена. Според проучване на журналиста и поета Борис Данков в днешна България в този момент над 130 селища в страната носят турски имена: Абрит, Аврен, Айдемир, Алтимир, Алфатар, Арда, Арзан, Арпаджик, Арчар, Белеврен, Боаза, Булаир, Ведраре, Гоз, Джебел, Дръндар, Дуванлии, Дуранкулак, Егрек, Зеблил, Ирник, Кайнарджа, Караисен, Карабунар, Карапелит, Конак, Конаре, Конуш, Кочан, Късак, Мезек, Мустрак, Оман, Скутаре, Табан, Тузлата, Хайредин, Чарда, Чилик, Шиливери... Наистина описът е смущаващо дълъг. И в случай че единствено прелистим днешния пощенски справочник на България ще останем напряко шокирани! Но защото през днешния ден България е съвсем единствено София, а в София не знаят това, и нехаят за останалата част от България, в тези градове и села българите живеят с тези небългарски топоними. Да не приказваме за претенциите на някои среди и Турция към тях...
Под всякакви несъществени предлози,
макар предлагането на група политици, уважаваният президент Румен Радев, сходно на своя незначителен, смешен предходник Плевнелиев, отхвърля към този момент да се промени името на най- високия български връх / 2925 м/.
Идеята е да бъде наричан СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ , на най- великия български светец, като се отстрани турското име Мусала, което значи „ Слава на Алаха” или нещо като крясъка „ Аллах Акбар!” / Аллах е велик/, с което през днешния ден ислямските терористи тревожат нашата Европа. / Интересно е да напомним, че от 1947 до 1962 година този най- висок връх на Балканите носеше името на руския деспот Сталин, което в действителност бе натрапено и на прелестната Варна!/
Да, в действителност, всичко това е прекомерно срамно и обидно за нас, българите и за нашата антична страна. Всички български топоними / имена на местности, обитаеми места, върхове/ в заграбените след войните от Турция и Гърция изконни български земи са турски и гръцки. Само у нас следите от това петвековно варварско азиатско иго, осакатило ни в доста връзки, са още налице. В страната в действителност ни има огромен брой грозно звучащи турски имена като: Кайлъка, Кърджали, Саръ хълм, Аязмото, Хаинбоаз, Бакаджика, Хисарлъка, Бузлуджа, Делиормана... Турците и през днешния ден назовават България – Булгаристан, а на Русе и Пловдив споделят Русчук и Филибе. Да не приказваме за турските карти на Балканите, в които половината България, дружно с Варна, е турска!
И за какво нашият прекрасен античен град Вишеград би трябвало носи грозното, напомнящо за зверствата през робството име Кърджали?
Опитите за неговото " облагородяване " са в действителност безсмислени (че това било име на надали не измъчен просветител Кърджа Али?!). Докато то идва от името на известния кървясъл поробител от времето на султан Мурад I (1360 - 1389), покорил с огън и меч българските селища в Източните Родопи.
Защо един античен християнски храм край Варна, към момента се споделя Аладжа манастир, а не носи името на светец? Къде е църквата ни? И за какво и тя да не си каже думата и за Мусала? Всъщност, нашата черква просто спи... Примерите са доста. Срамно е, че се случва това. И би трябвало да го решим ние, българите, а освен един човек, въпреки и в този момент президент.
Мисля, че новата власт и новият парламент, които ще дойдат, уповавам се скоро!, ще ни предложат един нов Закон за селищните названия в България, с който един път вечно да се постави точка на парадоксите с българската топонимия. Така ще изчезнат тези „ следи от робството”, тези „ синини от бича”! Защото патриотите, макар лозунгите и обещанията си, не го направиха. Не съумяха да отстранен и противоконституционните вести на турски език по Българска национална телевизия...
Изминаха 142 години от освобождението ни от едно тежко, петвековно иго, което някои купени историци и публицисти, назовават цинично „ присъствие”. Като един противен излишък от него са турските топоними – имената на доста наши села, градове, естествени местности. Част от тях са побългарени / да вземем за пример Ески Заара в Стара Загора или Пазарджик, Севлиево/, само че това не може да промени техния небългарски генезис и тяхното наличие.
И за какво у нас е по този начин, до момента в който във всички страни, минали през интервали на непознато господство или иго, топонимите са изменени?
Повечето от европейските страни, изключително тези от Източна и Централна Европа са били под нечие непознато иго. Но в нито една от тях няма да срещнете топоним от езика на поробителя им. Никоя уважаваща се страна не би го позволила. Само ние! Защото нито Вроцлав от Полша е Бреслау и Гданск е Данциг, нито Любляна от Словения през днешния ден се споделя Лайбах, нито Братислава от Словакия е Пресбург или пък Карлови вари – Карлсбад. Списъкът е дълъг...В прилежаща Гърция няма да срещнете нито едно турско- арабско име, а и българските от Беломорска Тракия от дълго време звучат по гръцки! Да не приказваме за самата Турция, където античните гръцки и византийските имена са от дълго време потурчени, както в този момент се потурчват старите християнски храмове....
След 1878 година новата българска страна стартира да трансформира старите турски топоними.
В книгата на П. Коледаров и Н. Минчев " Промените в имената и статута на селищата в България 1878 - 1972 година " през интервала 1878 - 1912 година са отпаднали към 560 турски имена. През интервала 1920 - 1934 година са преименувани 2091 селища. От 1935 - 1944 година са заменени 432 названия. След 1944 година са изменени имената на повече от 700 селища, като 25 на 100 от тях са получили антропоними на " видни държавници ", 4% са сменени със " знаци на напредъка ", а едвам за 10 % може да се допуска, че са заменени турските им названия. Но все пак значително от тях към момента не са получили достойните си български имена. Според проучване на журналиста и поета Борис Данков в днешна България в този момент над 130 селища в страната носят турски имена: Абрит, Аврен, Айдемир, Алтимир, Алфатар, Арда, Арзан, Арпаджик, Арчар, Белеврен, Боаза, Булаир, Ведраре, Гоз, Джебел, Дръндар, Дуванлии, Дуранкулак, Егрек, Зеблил, Ирник, Кайнарджа, Караисен, Карабунар, Карапелит, Конак, Конаре, Конуш, Кочан, Късак, Мезек, Мустрак, Оман, Скутаре, Табан, Тузлата, Хайредин, Чарда, Чилик, Шиливери... Наистина описът е смущаващо дълъг. И в случай че единствено прелистим днешния пощенски справочник на България ще останем напряко шокирани! Но защото през днешния ден България е съвсем единствено София, а в София не знаят това, и нехаят за останалата част от България, в тези градове и села българите живеят с тези небългарски топоними. Да не приказваме за претенциите на някои среди и Турция към тях...
Под всякакви несъществени предлози,
макар предлагането на група политици, уважаваният президент Румен Радев, сходно на своя незначителен, смешен предходник Плевнелиев, отхвърля към този момент да се промени името на най- високия български връх / 2925 м/.
Идеята е да бъде наричан СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ , на най- великия български светец, като се отстрани турското име Мусала, което значи „ Слава на Алаха” или нещо като крясъка „ Аллах Акбар!” / Аллах е велик/, с което през днешния ден ислямските терористи тревожат нашата Европа. / Интересно е да напомним, че от 1947 до 1962 година този най- висок връх на Балканите носеше името на руския деспот Сталин, което в действителност бе натрапено и на прелестната Варна!/
Да, в действителност, всичко това е прекомерно срамно и обидно за нас, българите и за нашата антична страна. Всички български топоними / имена на местности, обитаеми места, върхове/ в заграбените след войните от Турция и Гърция изконни български земи са турски и гръцки. Само у нас следите от това петвековно варварско азиатско иго, осакатило ни в доста връзки, са още налице. В страната в действителност ни има огромен брой грозно звучащи турски имена като: Кайлъка, Кърджали, Саръ хълм, Аязмото, Хаинбоаз, Бакаджика, Хисарлъка, Бузлуджа, Делиормана... Турците и през днешния ден назовават България – Булгаристан, а на Русе и Пловдив споделят Русчук и Филибе. Да не приказваме за турските карти на Балканите, в които половината България, дружно с Варна, е турска!
И за какво нашият прекрасен античен град Вишеград би трябвало носи грозното, напомнящо за зверствата през робството име Кърджали?
Опитите за неговото " облагородяване " са в действителност безсмислени (че това било име на надали не измъчен просветител Кърджа Али?!). Докато то идва от името на известния кървясъл поробител от времето на султан Мурад I (1360 - 1389), покорил с огън и меч българските селища в Източните Родопи.
Защо един античен християнски храм край Варна, към момента се споделя Аладжа манастир, а не носи името на светец? Къде е църквата ни? И за какво и тя да не си каже думата и за Мусала? Всъщност, нашата черква просто спи... Примерите са доста. Срамно е, че се случва това. И би трябвало да го решим ние, българите, а освен един човек, въпреки и в този момент президент.
Мисля, че новата власт и новият парламент, които ще дойдат, уповавам се скоро!, ще ни предложат един нов Закон за селищните названия в България, с който един път вечно да се постави точка на парадоксите с българската топонимия. Така ще изчезнат тези „ следи от робството”, тези „ синини от бича”! Защото патриотите, макар лозунгите и обещанията си, не го направиха. Не съумяха да отстранен и противоконституционните вести на турски език по Българска национална телевизия...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ