Протестите разделиха на две демократичната общност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Огнян Минчев във " Facebook "
Демократичната общественост се раздели на две крила - във връзка на митингите. Това разделяне е естествено и - що се отнася до България - закъсняло. В централноевропейските посткомунистически страни сходно разделяне набира сили още от 90-те години.
След сполучливото привършване на посткомунистическия преход - в границите на броени години или десетилетие - се образуват социално-либералното и християндемократичното-консервативно крило на демократичната социална коалиция.
През последните 10-15 години това разделяне се задълбочи с появяването на по-десни националпопулистки придвижвания - ФИДЕС в Унгария, ПИС в Полша... Доколкото познавам този развой - рядко се случва едните да упрекват другите в " изменничество " или " подкупност ".
Въпреки гневния дуел във връзка на политики и тактики за бъдещето. Въпрос на политическа просвета и традиция...
У нас нещата се забавиха с десетилетия.
Бившата комунистическа партия се запази като съществена политическа мощ, запазвайки множеството свои визии, инстинкти и проруската си ориентировка. Това задължаваше проевропейската - прозападна опция на демократичната общественост да поддържа известна идеологическа кохерентност, макар организационния ѝ разпад във времето. Тази кохерентност бе следена от демократичното крило на демократичната общественост.
От времето на основаване на Съюз на демократичните сили до ден сегашен, за демократ в България се смята извънредно индивидът, който споделя демократична визия за политиката, културата и света като цяло. Причините за това са разнообразни. На първо място - окупирането на консервативно-националистическия дискурс от някогашната компартия.
Второ - заради следствията на " Възродителния развой ". Възстановяването на правата на всички български жители бе главния приоритет, с който стартира смяната в България и това постави своя отпечатък върху доминираната от (ляво)либерални фигури демократична съпротива.
През целия 30 годишен интервал след 1989 година демократичното крило на демократичната общественост ревностно пазеше своята надмощие, макар опитите за иницииране на някакви " консерватизми " от една или друга секта на Съюз на демократичните сили и наследниците му. Тази надмощие и до ден сегашен е животоспасяваща за демократичната общественост, тъй като нейният размер като социологическо тегло е пренебрежимо дребен.
Макар и разпаднала се на дребни и скарани между тях фракции, демократичната демократична общественост изрично отстояваше тезата, че всичко не-либерално в България е всъщност неокомунистически мироглед и демонстрация - или проява на първичен шовинизъм. По-консервативните възгледи и групи на демократичната общественост - прозападни, само че нелиберални - съществуваха на втори проект и си мълчаха, с цел да не " разклащат " лодката на така и така отслабената по демографски, организационни и политически аргументи демократична опция.
Днес демократичната част на демократичната общественост коренно се разпалва
(след 10 години на пренебрежение и отменяне на това, което съставлява ГЕРБ) против народняшко-патриархалния модел на ръководство отпред с ББ, който ускорява оптимално олигархичния надзор върху страната, корупционното преразпределение на националния приход, подчиняването на правораздаването и първите две управляващи на контрола на Сарая. Оттук стартира едно трагично разделяне.
Повечето " остарели муцуни " - именити фигури на десетилетия борби с неокомунизма и съветското въздействие в България - се оказаха на внимателна и дистанцирана от митинга позиция. Причините за това са най-малко няколко.
Първо, митингът е доминиран от публични и политически групи в левия, посткомунистически и националистически набор.
Бойко може и да е проблем, само че не по-голям от Румен Радев и Мая Манолова .
След като 30 години си стоял против тях, през днешния ден не можеш да ги прегърнеш и да се обърнеш на 180 градуса.
Второ, даже да поддържаш задачите на митинга, мъчно е да се съгласиш с неговите средства. Ако си уталожен и порядъчен човек над междинна възраст, хвърлянето на яйца и домати по празни публични здания ти наподобява искрено малоумно, изключително когато се повтаря всяка вечер месеци наред. Блокирането на кръстовища, разнасянето на ковчези и бесилки е отблъскващо, а в случай че го вършат маргинали - притеснително в вероятност.
Промяната е мечтана и нужна, само че илюзорна в границите на коалиция, събираща кого ли не - " от прът и въже " - и отказваща да изрече какви са идващите стъпки на планувана тактика.
Трето, и най-важно, отсъствието на част от демократичната общественост от митинга се обуславя от към този момент образуваното разделяне сред ляво-либерално и дясно-консервативно, което визира психически установки преди да бъде разделяне на полезности и хрумвания. Заставането до Костя Копейкин е честен и естетически проблем за част от демократите, до момента в който за друга част е морално целесъобразно поради благородната цел - събаряне на Бойко и на Гешев.
Оттук - и до корените на яростта и примирението: отношението към ГЕРБ и ББ. За левите либерали ББ е инкарнация на всичко, от което те се срамят. ББ е личната им сянка във отговорното им подсъзнание на хора, родени и останали в България, които заслужават европейски живот и културен стандарт, само че пъклен незаслужено получили ръководството на една " хлевоуста, крадлива банкянска мутра ".
Тяхното непримирение с това статукво е толкоз яростно, че си коства прекосяването на една непремината до момента за 30 години граница - съдействието с Радев, Манолова и Копейкин. Дори " комунистите " са по-приемливи от " наглите и елементарни мутраци " на власт.
За по-умерената - най-вече по-възрастна - част от демократичната общественост,
Бойко, Гешев и Доган са проблем, само че към момента по-малък от опасността тези ,
от които едвам взехме контрола върху пътя на България, да се върнат " на бял кон " и да ни върнат в кошарата, от която и до през днешния ден се мъчим да излезем на цената на личния ни живот. Това разделяне е към този момент политическо.
То стартира като психическо, минава през кантара на повече или по-малко неприемливи действителности и се материализира в политическа позиция на разделяне. Либералната надмощие върху демократичната общественост завърши. Уважаван демократичен богослов завчера би камбана за паника - тези, които не са либерали, са антилиберали.
Не мисля. Тези, които не са либерали, не са наложително популисти, националисти, поддръжници на властнически други възможности. Те са просто по-умерени - да не кажа консервативни (защото " консервативно " стана мръсна дума в демократичния лагер).
Лошата вест за либералите е, че тяхната надмощие върху демократичната общественост завърши. Сега следва пренареждане на политическата сцена. Стари противници ще станат сътрудници, а остарели другари ще се окажат от двете страни на политическата разграничителна линия.
Някои острастени партизани имат мощна нетърпимост към този развой. Например: " Герберясването е срамна болест. Като виждам, от ден на ден " остарели седесари " я хващат. "
" Герберясват " тези, които не са " с нас ". Как по-силно да ги обидиш? Да им кажеш, че са морално изравнени с основния притежател на " срамната болест " - ББ. Да ги обявиш за продажници, за купени, хранени от мутрите хора.
Авторите на понятието " герберясване " не позволяват, че другите от тях може би просто мислят друго. Хайде де, ще ми мислят те, когато народът е излязъл на гражданска война...
Да-а, комунизмът, както и алкохолизмът не са дали прошка на никого...
Можеш да изкараш един човек от действителността на комунизма, само че не можеш да изкараш действителността на комунизма от него.
Разбира се - тук комунизмът е метафора. Метафора на всеки острастен, неправилен радикализъм, неврастенично не понасящ битието си и набожен, че промяната на обкръжението ти ще в профил дискомфорта на душата ти. Но това е към този момент различен диалог...
Промяната върви - тя се случва. Който успее да я одобри, има късмет да успее да приспособи живота си към нея. Аз персонално ще запазя почитание и признателност към всички тези хора от демократичната общественост, с които извървяхме дълъг и частично сполучлив път.
Независимо от коя страна на разграничителната линия ще изберат да застанат.
*Заглавието е на ФАКТИ
Коментар на Огнян Минчев във " Facebook "
Демократичната общественост се раздели на две крила - във връзка на митингите. Това разделяне е естествено и - що се отнася до България - закъсняло. В централноевропейските посткомунистически страни сходно разделяне набира сили още от 90-те години.
След сполучливото привършване на посткомунистическия преход - в границите на броени години или десетилетие - се образуват социално-либералното и християндемократичното-консервативно крило на демократичната социална коалиция.
През последните 10-15 години това разделяне се задълбочи с появяването на по-десни националпопулистки придвижвания - ФИДЕС в Унгария, ПИС в Полша... Доколкото познавам този развой - рядко се случва едните да упрекват другите в " изменничество " или " подкупност ".
Въпреки гневния дуел във връзка на политики и тактики за бъдещето. Въпрос на политическа просвета и традиция...
У нас нещата се забавиха с десетилетия.
Бившата комунистическа партия се запази като съществена политическа мощ, запазвайки множеството свои визии, инстинкти и проруската си ориентировка. Това задължаваше проевропейската - прозападна опция на демократичната общественост да поддържа известна идеологическа кохерентност, макар организационния ѝ разпад във времето. Тази кохерентност бе следена от демократичното крило на демократичната общественост.
От времето на основаване на Съюз на демократичните сили до ден сегашен, за демократ в България се смята извънредно индивидът, който споделя демократична визия за политиката, културата и света като цяло. Причините за това са разнообразни. На първо място - окупирането на консервативно-националистическия дискурс от някогашната компартия.
Второ - заради следствията на " Възродителния развой ". Възстановяването на правата на всички български жители бе главния приоритет, с който стартира смяната в България и това постави своя отпечатък върху доминираната от (ляво)либерални фигури демократична съпротива.
През целия 30 годишен интервал след 1989 година демократичното крило на демократичната общественост ревностно пазеше своята надмощие, макар опитите за иницииране на някакви " консерватизми " от една или друга секта на Съюз на демократичните сили и наследниците му. Тази надмощие и до ден сегашен е животоспасяваща за демократичната общественост, тъй като нейният размер като социологическо тегло е пренебрежимо дребен.
Макар и разпаднала се на дребни и скарани между тях фракции, демократичната демократична общественост изрично отстояваше тезата, че всичко не-либерално в България е всъщност неокомунистически мироглед и демонстрация - или проява на първичен шовинизъм. По-консервативните възгледи и групи на демократичната общественост - прозападни, само че нелиберални - съществуваха на втори проект и си мълчаха, с цел да не " разклащат " лодката на така и така отслабената по демографски, организационни и политически аргументи демократична опция.
Днес демократичната част на демократичната общественост коренно се разпалва
(след 10 години на пренебрежение и отменяне на това, което съставлява ГЕРБ) против народняшко-патриархалния модел на ръководство отпред с ББ, който ускорява оптимално олигархичния надзор върху страната, корупционното преразпределение на националния приход, подчиняването на правораздаването и първите две управляващи на контрола на Сарая. Оттук стартира едно трагично разделяне.
Повечето " остарели муцуни " - именити фигури на десетилетия борби с неокомунизма и съветското въздействие в България - се оказаха на внимателна и дистанцирана от митинга позиция. Причините за това са най-малко няколко.
Първо, митингът е доминиран от публични и политически групи в левия, посткомунистически и националистически набор.
Бойко може и да е проблем, само че не по-голям от Румен Радев и Мая Манолова .
След като 30 години си стоял против тях, през днешния ден не можеш да ги прегърнеш и да се обърнеш на 180 градуса.
Второ, даже да поддържаш задачите на митинга, мъчно е да се съгласиш с неговите средства. Ако си уталожен и порядъчен човек над междинна възраст, хвърлянето на яйца и домати по празни публични здания ти наподобява искрено малоумно, изключително когато се повтаря всяка вечер месеци наред. Блокирането на кръстовища, разнасянето на ковчези и бесилки е отблъскващо, а в случай че го вършат маргинали - притеснително в вероятност.
Промяната е мечтана и нужна, само че илюзорна в границите на коалиция, събираща кого ли не - " от прът и въже " - и отказваща да изрече какви са идващите стъпки на планувана тактика.
Трето, и най-важно, отсъствието на част от демократичната общественост от митинга се обуславя от към този момент образуваното разделяне сред ляво-либерално и дясно-консервативно, което визира психически установки преди да бъде разделяне на полезности и хрумвания. Заставането до Костя Копейкин е честен и естетически проблем за част от демократите, до момента в който за друга част е морално целесъобразно поради благородната цел - събаряне на Бойко и на Гешев.
Оттук - и до корените на яростта и примирението: отношението към ГЕРБ и ББ. За левите либерали ББ е инкарнация на всичко, от което те се срамят. ББ е личната им сянка във отговорното им подсъзнание на хора, родени и останали в България, които заслужават европейски живот и културен стандарт, само че пъклен незаслужено получили ръководството на една " хлевоуста, крадлива банкянска мутра ".
Тяхното непримирение с това статукво е толкоз яростно, че си коства прекосяването на една непремината до момента за 30 години граница - съдействието с Радев, Манолова и Копейкин. Дори " комунистите " са по-приемливи от " наглите и елементарни мутраци " на власт.
За по-умерената - най-вече по-възрастна - част от демократичната общественост,
Бойко, Гешев и Доган са проблем, само че към момента по-малък от опасността тези ,
от които едвам взехме контрола върху пътя на България, да се върнат " на бял кон " и да ни върнат в кошарата, от която и до през днешния ден се мъчим да излезем на цената на личния ни живот. Това разделяне е към този момент политическо.
То стартира като психическо, минава през кантара на повече или по-малко неприемливи действителности и се материализира в политическа позиция на разделяне. Либералната надмощие върху демократичната общественост завърши. Уважаван демократичен богослов завчера би камбана за паника - тези, които не са либерали, са антилиберали.
Не мисля. Тези, които не са либерали, не са наложително популисти, националисти, поддръжници на властнически други възможности. Те са просто по-умерени - да не кажа консервативни (защото " консервативно " стана мръсна дума в демократичния лагер).
Лошата вест за либералите е, че тяхната надмощие върху демократичната общественост завърши. Сега следва пренареждане на политическата сцена. Стари противници ще станат сътрудници, а остарели другари ще се окажат от двете страни на политическата разграничителна линия.
Някои острастени партизани имат мощна нетърпимост към този развой. Например: " Герберясването е срамна болест. Като виждам, от ден на ден " остарели седесари " я хващат. "
" Герберясват " тези, които не са " с нас ". Как по-силно да ги обидиш? Да им кажеш, че са морално изравнени с основния притежател на " срамната болест " - ББ. Да ги обявиш за продажници, за купени, хранени от мутрите хора.
Авторите на понятието " герберясване " не позволяват, че другите от тях може би просто мислят друго. Хайде де, ще ми мислят те, когато народът е излязъл на гражданска война...
Да-а, комунизмът, както и алкохолизмът не са дали прошка на никого...
Можеш да изкараш един човек от действителността на комунизма, само че не можеш да изкараш действителността на комунизма от него.
Разбира се - тук комунизмът е метафора. Метафора на всеки острастен, неправилен радикализъм, неврастенично не понасящ битието си и набожен, че промяната на обкръжението ти ще в профил дискомфорта на душата ти. Но това е към този момент различен диалог...
Промяната върви - тя се случва. Който успее да я одобри, има късмет да успее да приспособи живота си към нея. Аз персонално ще запазя почитание и признателност към всички тези хора от демократичната общественост, с които извървяхме дълъг и частично сполучлив път.
Независимо от коя страна на разграничителната линия ще изберат да застанат.
*Заглавието е на ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ