Повече от два месеца протести. Е, и?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Белег на времето. Протестите се банализираха.
Благодарение на мрежата и при вложение на известна сума пари, не е проблем провеждането на митинги във всяка, имаща се за демократична, страна.
В някои от по-отдавна демократични, като Англия да вземем за пример, в столицата има парк, където всеки, самичък или с компания, може да се изправи и да държи речи срещу държавното управление.
В София е друго.
Организаторите на митинги си избират централни места, които блокират за същото, а управляващите, вижда се, зачитат избора им. Подробност. Както е и за чистотата. В лондонския парк не се позволява на произнасящите опозиционни речи да замърсяват алеите.
В София общината поема разноските за почистването след митингите. Навярно е въпрос на друго схващане на демокрацията в София и в Лондон. Но най-малко от грижа за бюджета на столичната и други общини в нейното състояние си коства да не се подминава въпроса.
Очевидната простащина на явлението не значи, че митингите са изгубили смисъла си.
Но значимостта на всеки публичен митинг не произтича от обстоятелството, че се е състоял. Или се е повтарял седмици, че и месеци. А от идейното и политическото наличие на митинга. Казва ли нещо ново за обществената реалност в страната, в която се демонстрира. И най-много. Предлага ли път и средства за някаква, отговаряща на потребностите и търсенията на обществото, смяна.
Така видяно, каква е равносметката на траялите повече от два месеца митинги у нас?
Тя е очевадна. И за взел участие в митингите, и за следил ги по медиите.
На тези митинги не се изнесе нищо, което да не е известно, за обществената и политическата реалност в страната. Оповестените по време на митингите „ записи и фотоси “, с концепцията да бъдат компрометирани едни или други лица, се оказаха без каквато и да било действителна тежест.
Няколкото лозунга-призиви, издигнати в един или различен миг от „ развиването “ на митингите, не можеха нито да прикрият, нито да заменят някак неналичието на каквато и да била политическа концепция и стратегия за някакви действителни промени в близкото или по-далечно бъдеще. Това е и повода, макар не късия интервал от повече от два месеца, митингите да не доведат и до най-скромно начало на някаква политическа платформа и водачество. Ако не се брои сбирката в столичен хотел на две дузини, самоизмъкнали се от нафталина, „ някогашни “ от разнообразни области на публичния живот.
Това, което митингът действително показва до момента, е фактът, че има у част от обществото недоволни от ръководството. Какво по-нормално и естествено? За шанс на обществото и страната – след броени месеци предстоят избори. Следователно, най-редното би било недоволните да запретнат ръкави и да се приготвят за срещата с гласоподавателите. Като показват тези разбори за сегашното и хрумвания и оферти за бъдещето, които – за какво ли? – не изложиха до момента пред аудиторията на протестиращите.
Ето на този терен е, съгласно мен, основната изгода за обществото от повече от двата месеца митинги. Демонстрира се – по най-убедителен метод – фактът, че у политическия хайлайф – съпротива, само че и ръководещи – има сериозен дефицит на хрумвания и на ниво на размисъл по положението на българската нация и общество. И отсам – и по нужните задълбочени търсения по проблемите, пред които сме изправени в актуалния свят.
Всяко изпитание за превъзмогване на това състояние, което бъде направено в месеците до изборите, ще заслужава да бъде подкрепено.
И то несъмнено ще бъде видяно и почетено и от гласоподавателите, в случай че е израз на действителна угриженост и воля за подсилване на българската нация и държавност.
Автор: Владимир Костов
Източник: " Епицентър "
Белег на времето. Протестите се банализираха.
Благодарение на мрежата и при вложение на известна сума пари, не е проблем провеждането на митинги във всяка, имаща се за демократична, страна.
В някои от по-отдавна демократични, като Англия да вземем за пример, в столицата има парк, където всеки, самичък или с компания, може да се изправи и да държи речи срещу държавното управление.
В София е друго.
Организаторите на митинги си избират централни места, които блокират за същото, а управляващите, вижда се, зачитат избора им. Подробност. Както е и за чистотата. В лондонския парк не се позволява на произнасящите опозиционни речи да замърсяват алеите.
В София общината поема разноските за почистването след митингите. Навярно е въпрос на друго схващане на демокрацията в София и в Лондон. Но най-малко от грижа за бюджета на столичната и други общини в нейното състояние си коства да не се подминава въпроса.
Очевидната простащина на явлението не значи, че митингите са изгубили смисъла си.
Но значимостта на всеки публичен митинг не произтича от обстоятелството, че се е състоял. Или се е повтарял седмици, че и месеци. А от идейното и политическото наличие на митинга. Казва ли нещо ново за обществената реалност в страната, в която се демонстрира. И най-много. Предлага ли път и средства за някаква, отговаряща на потребностите и търсенията на обществото, смяна.
Така видяно, каква е равносметката на траялите повече от два месеца митинги у нас?
Тя е очевадна. И за взел участие в митингите, и за следил ги по медиите.
На тези митинги не се изнесе нищо, което да не е известно, за обществената и политическата реалност в страната. Оповестените по време на митингите „ записи и фотоси “, с концепцията да бъдат компрометирани едни или други лица, се оказаха без каквато и да било действителна тежест.
Няколкото лозунга-призиви, издигнати в един или различен миг от „ развиването “ на митингите, не можеха нито да прикрият, нито да заменят някак неналичието на каквато и да била политическа концепция и стратегия за някакви действителни промени в близкото или по-далечно бъдеще. Това е и повода, макар не късия интервал от повече от два месеца, митингите да не доведат и до най-скромно начало на някаква политическа платформа и водачество. Ако не се брои сбирката в столичен хотел на две дузини, самоизмъкнали се от нафталина, „ някогашни “ от разнообразни области на публичния живот.
Това, което митингът действително показва до момента, е фактът, че има у част от обществото недоволни от ръководството. Какво по-нормално и естествено? За шанс на обществото и страната – след броени месеци предстоят избори. Следователно, най-редното би било недоволните да запретнат ръкави и да се приготвят за срещата с гласоподавателите. Като показват тези разбори за сегашното и хрумвания и оферти за бъдещето, които – за какво ли? – не изложиха до момента пред аудиторията на протестиращите.
Ето на този терен е, съгласно мен, основната изгода за обществото от повече от двата месеца митинги. Демонстрира се – по най-убедителен метод – фактът, че у политическия хайлайф – съпротива, само че и ръководещи – има сериозен дефицит на хрумвания и на ниво на размисъл по положението на българската нация и общество. И отсам – и по нужните задълбочени търсения по проблемите, пред които сме изправени в актуалния свят.
Всяко изпитание за превъзмогване на това състояние, което бъде направено в месеците до изборите, ще заслужава да бъде подкрепено.
И то несъмнено ще бъде видяно и почетено и от гласоподавателите, в случай че е израз на действителна угриженост и воля за подсилване на българската нация и държавност.
Автор: Владимир Костов
Източник: " Епицентър "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ