Проф. Искра Баева: 9 септември 1944 г. в сянката на 10 ноември 1989 г.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Искра Баева за " 24 май "
От повече от седем десетилетия в България всяка година се отбелязва датата 9 септември. Но и тя, като доста други значими исторически дати, е претърпяла разнообразни времена и поляризирано отношение.
По-възрастните си спомняме за помпозните „ всенародни тържества “, които бяха наложителни без значение дали фамилията ти е изгубило или спечелило от политическите и социално-икономическите промени след 1944 година Хората от междинното потомство могат да си напомнят огромното отричане, черните ковчези, картите с бодлива тел и черепи, които въплъщаваха „ най-черна дата “ 9 септември в годините след 1989 година За множеството от младите българи обаче датата е по-скоро част от учебниците по история, доколкото въобще ги четат.
С други думи, за другите българи датата 9 септември 1944 година значи разнообразни неща, постоянно противоположни. Но трайната наклонност е датата последователно да се отдръпва в историята и да напусне митингите по улиците и площадите.
От тази историческа вероятност желая да погледна на 9 септември 2020 година, цели 76 години след събитията, при все по-малко живи очевидци и от ден на ден книжни знания.
За предпоставките, събитията и последствията от септемврийските дни на 1944 година към този момент има купища книги, в някои от които датата се възхвалява (все по-стари и по-малко), в други изцяло се отхвърля (новите, само че и техният взрив отминава с началото на новия век), до момента в който с отдалечаването на социализма от ден на ден историци се пробват да го преглеждат като значима част от историята на ХХ в. И то освен на България, а и на забележителна част от Източна Европа, а и на света.
За днешното общество обаче смисъла на далечната септемврийска дата от 1944 година към този момент се пречупва през действителностите, в които живеем и които са последица от новите дълбоки социално-икономически промени, настъпили след 10 ноември 1989 година В някои връзки двете дати си наподобяват – посрещнати са с огромен възторг от част от българите и с мрачни интуиции от друга част, вследствие на измененията и при двете едни печелят, а други губят. Вярно е, че за разлика от 9 септември 1944 година на 10 ноември 1989 година се радва голямата част от българите. Но пък – и отново за разлика от 9 септември – 30 години по-късно прекалено много българи се усещат разочаровани. Колко са били разочарованите през 1974 година е мъчно да се каже заради неналичието на народна власт, само че аз най-малко си припомням, че мърморехме всички, само че гледахме с вяра в бъдещето.
Аз съм от историците, уверени, че няма интервали, в които да е имало единствено положително или неприятно, без значение че остарели и нови идеолози (често пъти са едни и същи приспособяващи се към новите реалности) мислят противоположното. Затова считам, че на днешния 9 септември би трябвало да мислим повече не за станалото на 9 септември, а за публичните проблеми, основани след 10 ноември.
Защото на мястото на оня недемократичен и наказателен държавен социализъм се възцари либерален, само че доста неправдив за огромни групи хора капитализъм. Ако деликатно се вгледаме в днешните митинги, зад ударните лозунги за оставки и премахване на корозивната страната мафия ще забележим и претенции за повече обществена правдивост, за битка с неограничената употреба на хора, страна и природа.
Тези претенции приказват за блян към нова обществена организация на обществото.
Подобни са били очакванията и на доста участници в събитията на 9 септември 1944 година Надежди, които не са се сбъднали. Затова през днешния ден, когато живеем в последствията от 10 ноември 1989 година, може би би трябвало да се обърнем към 9 септември 1944 година за не да го хвалим или отхвърляме, а да потърсим поуките. Как в бъдеще да избегнем най-лошите последствия на оня социализъм, само че и да се възползваме от някои от неговите достижения в обществената сфера, стопанската система и културата.
Сигурно звучи еретично, само че е извънредно време да погледнем на историята не през призмата на вярната религия, а на хората и техния живот.
Коментар на Искра Баева за " 24 май "
От повече от седем десетилетия в България всяка година се отбелязва датата 9 септември. Но и тя, като доста други значими исторически дати, е претърпяла разнообразни времена и поляризирано отношение.
По-възрастните си спомняме за помпозните „ всенародни тържества “, които бяха наложителни без значение дали фамилията ти е изгубило или спечелило от политическите и социално-икономическите промени след 1944 година Хората от междинното потомство могат да си напомнят огромното отричане, черните ковчези, картите с бодлива тел и черепи, които въплъщаваха „ най-черна дата “ 9 септември в годините след 1989 година За множеството от младите българи обаче датата е по-скоро част от учебниците по история, доколкото въобще ги четат.
С други думи, за другите българи датата 9 септември 1944 година значи разнообразни неща, постоянно противоположни. Но трайната наклонност е датата последователно да се отдръпва в историята и да напусне митингите по улиците и площадите.
От тази историческа вероятност желая да погледна на 9 септември 2020 година, цели 76 години след събитията, при все по-малко живи очевидци и от ден на ден книжни знания.
За предпоставките, събитията и последствията от септемврийските дни на 1944 година към този момент има купища книги, в някои от които датата се възхвалява (все по-стари и по-малко), в други изцяло се отхвърля (новите, само че и техният взрив отминава с началото на новия век), до момента в който с отдалечаването на социализма от ден на ден историци се пробват да го преглеждат като значима част от историята на ХХ в. И то освен на България, а и на забележителна част от Източна Европа, а и на света.
За днешното общество обаче смисъла на далечната септемврийска дата от 1944 година към този момент се пречупва през действителностите, в които живеем и които са последица от новите дълбоки социално-икономически промени, настъпили след 10 ноември 1989 година В някои връзки двете дати си наподобяват – посрещнати са с огромен възторг от част от българите и с мрачни интуиции от друга част, вследствие на измененията и при двете едни печелят, а други губят. Вярно е, че за разлика от 9 септември 1944 година на 10 ноември 1989 година се радва голямата част от българите. Но пък – и отново за разлика от 9 септември – 30 години по-късно прекалено много българи се усещат разочаровани. Колко са били разочарованите през 1974 година е мъчно да се каже заради неналичието на народна власт, само че аз най-малко си припомням, че мърморехме всички, само че гледахме с вяра в бъдещето.
Аз съм от историците, уверени, че няма интервали, в които да е имало единствено положително или неприятно, без значение че остарели и нови идеолози (често пъти са едни и същи приспособяващи се към новите реалности) мислят противоположното. Затова считам, че на днешния 9 септември би трябвало да мислим повече не за станалото на 9 септември, а за публичните проблеми, основани след 10 ноември.
Защото на мястото на оня недемократичен и наказателен държавен социализъм се възцари либерален, само че доста неправдив за огромни групи хора капитализъм. Ако деликатно се вгледаме в днешните митинги, зад ударните лозунги за оставки и премахване на корозивната страната мафия ще забележим и претенции за повече обществена правдивост, за битка с неограничената употреба на хора, страна и природа.
Тези претенции приказват за блян към нова обществена организация на обществото.
Подобни са били очакванията и на доста участници в събитията на 9 септември 1944 година Надежди, които не са се сбъднали. Затова през днешния ден, когато живеем в последствията от 10 ноември 1989 година, може би би трябвало да се обърнем към 9 септември 1944 година за не да го хвалим или отхвърляме, а да потърсим поуките. Как в бъдеще да избегнем най-лошите последствия на оня социализъм, само че и да се възползваме от някои от неговите достижения в обществената сфера, стопанската система и културата.
Сигурно звучи еретично, само че е извънредно време да погледнем на историята не през призмата на вярната религия, а на хората и техния живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ