Отец Румен Станев пред ФАКТИ: Това е нова служба в България, досега не сме имали помощен епископ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди няколко дни главата на Римокатолическата черква Папа Франциск разгласи отец Румен Станев за спомагателен свещеник на Софийско-Пловдивската епархия – работа, която следва да заеме. Той ще бъде още и титулярен свещеник на Симидика. По този мотив от ФАКТИ се свързахме с отец Румен Станев. В момента той е енорийски духовник на енория „ Свети Архангел Михаил “ в квартал Секирово, град Раковски.
По думите на отец Станев до момента в България не е имало такава работа – спомагателен свещеник. За нея, за християнството и за мира, четете в диалога ни:
- Отец Станев, по кое време стъпвате в служба като спомагателен свещеник?
- Все още няма изясненост – нунцият е в Италия и към края на септември ще се прибере. Тогава ще схвана повече за длъжността, за това какво мога да върша и какво не. При всички положения към този момент е ясно, че ще бъда свещеник, ще бъда в София.
Малко неща знаем към този момент. Това е нова работа в България, до момента не сме имали спомагателен свещеник, само че ето – папата е решил да направи подобен, спрял се е върху мене.
- Вие към момента служите в град Раковски, по този начин ли е?
- Да, в Раковски съм. В четвъртък ни следва разкриване на нов орган – доста огромен и прекрасен, идва от Швейцария.
- Каква е ролята на помощния свещеник?
- Обикновено оказват помощ на епископа в дадената епархия. Например в Рим имат шест помощни епископа. В България не сме толкоз доста католиците и това ще бъде нещо ново тук.
- Радвате ли се, вълнувате ли се от тази работа?
- От една страна се веселя, от друга – не. Ще би трябвало да остава енорията тук, всичко, което съм направил и да потегли към незнайното. Радостта също е огромна – служението за нас е по-важно. Аз изхождам от това, че както Дева Мария, когато в първия миг схваща, че ще роди Спасителя, тя се дърпа, само че след това, когато схваща, че Божията воля е такава, споделя: „ ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти”.
Така е и при нас. Във всяка една църковна власт колкото повече надкачваш, това е едно служение по-голямо – да служиш на хората. И аз в този момент като Дева Мария споделям, че одобрявам Божията воля и Бог ще дава берекет и помощ да изпълняваме това, което се желае от нас.
- В Раковски сега на какъв брой огромна общественост служите?
- В Раковски – 15-хиляден град, може би деветдесет % са католици. Имаме три квартала, три енории. Аз съм в една от енориите, в един от кварталите с към 6-7 хиляди души – квартал Секирово. Тук бях 15 години. В другия квартал „ Генерал Николаево “ прекарах 6 години. В Раковски съм 21 години.
В „ Генерал Николаево “ бях асистент енорист.
- Знаете ли за какво са се спрели на Вас да бъдете спомагателен свещеник?
- Това е бил изборът на папата, не зная.
- Вие по кое време разбрахте за това решение, когато беше обществено оповестено или авансово?
- Разбрах няколко дни по-рано, доста малко преди този момент.
- Християнството изповядва мир и обич сред хората – сега в България тези послания доближават ли до хората, в подтекста на митинги, полицейско принуждение?
- Със сигурност има доста хора, които ги изповядват и ги живеят. Има и доста работа. Виждаме този стрес, настървение.
Има една доста известна фраза на Свети Августин: „ Неспокойно е сърцето на човек, до момента в който не откри покой в Господа”. Защото ние във всичко материално, когато го търсим, по-късно ще има нещо ново, което да излезе и отново ще сме неспокойни. Ще желаеме още, още, още, ще желаеме постоянно. Само Бог може да даде същинското успокоение, мир в сърцето.
Има доста работа. Виждаме, че трябват проповедници. Както споделя Апостол Павел – „ в случай че не се проповядва, по какъв начин да чуят Божието слово”. То би трябвало да се проповядва. Има доста потребност от проповядване.
- Как решихте да тръгнете по този път – на свещеник?
- Това се случи още преди 25 години. Това е предопределение, усеща се, Бог дава знаци. Първо, аз като всеки различен съм търсил щастието – това е заложено в индивида, и съм го търсил на доста места, само че постоянно съм бил незадоволен. Когато бях на 15 години започнах да съзнавам и да отивам на черква повече. Започнах да чувствам, че чувствам този мир и задоволство, което диря. После започнах да се виждам по какъв начин оказвам помощ на другите хора да намират това.
Преди няколко дни главата на Римокатолическата черква Папа Франциск разгласи отец Румен Станев за спомагателен свещеник на Софийско-Пловдивската епархия – работа, която следва да заеме. Той ще бъде още и титулярен свещеник на Симидика. По този мотив от ФАКТИ се свързахме с отец Румен Станев. В момента той е енорийски духовник на енория „ Свети Архангел Михаил “ в квартал Секирово, град Раковски.
По думите на отец Станев до момента в България не е имало такава работа – спомагателен свещеник. За нея, за християнството и за мира, четете в диалога ни:
- Отец Станев, по кое време стъпвате в служба като спомагателен свещеник?
- Все още няма изясненост – нунцият е в Италия и към края на септември ще се прибере. Тогава ще схвана повече за длъжността, за това какво мога да върша и какво не. При всички положения към този момент е ясно, че ще бъда свещеник, ще бъда в София.
Малко неща знаем към този момент. Това е нова работа в България, до момента не сме имали спомагателен свещеник, само че ето – папата е решил да направи подобен, спрял се е върху мене.
- Вие към момента служите в град Раковски, по този начин ли е?
- Да, в Раковски съм. В четвъртък ни следва разкриване на нов орган – доста огромен и прекрасен, идва от Швейцария.
- Каква е ролята на помощния свещеник?
- Обикновено оказват помощ на епископа в дадената епархия. Например в Рим имат шест помощни епископа. В България не сме толкоз доста католиците и това ще бъде нещо ново тук.
- Радвате ли се, вълнувате ли се от тази работа?
- От една страна се веселя, от друга – не. Ще би трябвало да остава енорията тук, всичко, което съм направил и да потегли към незнайното. Радостта също е огромна – служението за нас е по-важно. Аз изхождам от това, че както Дева Мария, когато в първия миг схваща, че ще роди Спасителя, тя се дърпа, само че след това, когато схваща, че Божията воля е такава, споделя: „ ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти”.
Така е и при нас. Във всяка една църковна власт колкото повече надкачваш, това е едно служение по-голямо – да служиш на хората. И аз в този момент като Дева Мария споделям, че одобрявам Божията воля и Бог ще дава берекет и помощ да изпълняваме това, което се желае от нас.
- В Раковски сега на какъв брой огромна общественост служите?
- В Раковски – 15-хиляден град, може би деветдесет % са католици. Имаме три квартала, три енории. Аз съм в една от енориите, в един от кварталите с към 6-7 хиляди души – квартал Секирово. Тук бях 15 години. В другия квартал „ Генерал Николаево “ прекарах 6 години. В Раковски съм 21 години.
В „ Генерал Николаево “ бях асистент енорист.
- Знаете ли за какво са се спрели на Вас да бъдете спомагателен свещеник?
- Това е бил изборът на папата, не зная.
- Вие по кое време разбрахте за това решение, когато беше обществено оповестено или авансово?
- Разбрах няколко дни по-рано, доста малко преди този момент.
- Християнството изповядва мир и обич сред хората – сега в България тези послания доближават ли до хората, в подтекста на митинги, полицейско принуждение?
- Със сигурност има доста хора, които ги изповядват и ги живеят. Има и доста работа. Виждаме този стрес, настървение.
Има една доста известна фраза на Свети Августин: „ Неспокойно е сърцето на човек, до момента в който не откри покой в Господа”. Защото ние във всичко материално, когато го търсим, по-късно ще има нещо ново, което да излезе и отново ще сме неспокойни. Ще желаеме още, още, още, ще желаеме постоянно. Само Бог може да даде същинското успокоение, мир в сърцето.
Има доста работа. Виждаме, че трябват проповедници. Както споделя Апостол Павел – „ в случай че не се проповядва, по какъв начин да чуят Божието слово”. То би трябвало да се проповядва. Има доста потребност от проповядване.
- Как решихте да тръгнете по този път – на свещеник?
- Това се случи още преди 25 години. Това е предопределение, усеща се, Бог дава знаци. Първо, аз като всеки различен съм търсил щастието – това е заложено в индивида, и съм го търсил на доста места, само че постоянно съм бил незадоволен. Когато бях на 15 години започнах да съзнавам и да отивам на черква повече. Започнах да чувствам, че чувствам този мир и задоволство, което диря. После започнах да се виждам по какъв начин оказвам помощ на другите хора да намират това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ