ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Отец Румен Станев пред ФАКТИ: Това е нова служба в България, досега не сме имали помощен епископ

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди няколко дни главата на Римокатолическата черква Папа Франциск разгласи отец Румен Станев за спомагателен свещеник на Софийско-Пловдивската епархия – работа, която следва да заеме. Той ще бъде още и титулярен свещеник на Симидика. По този мотив от ФАКТИ се свързахме с отец Румен Станев. В момента той е енорийски духовник на енория „ Свети Архангел Михаил “ в квартал Секирово, град Раковски.

По думите на отец Станев до момента в България не е имало такава работа – спомагателен свещеник. За нея, за християнството и за мира, четете в диалога ни:

- Отец Станев, по кое време стъпвате в служба като спомагателен свещеник?

- Все още няма изясненост – нунцият е в Италия и към края на септември ще се прибере. Тогава ще схвана повече за длъжността, за това какво мога да върша и какво не. При всички положения към този момент е ясно, че ще бъда свещеник, ще бъда в София.

Малко неща знаем към този момент. Това е нова работа в България, до момента не сме имали спомагателен свещеник, само че ето – папата е решил да направи подобен, спрял се е върху мене.

- Вие към момента служите в град Раковски, по този начин ли е?

- Да, в Раковски съм. В четвъртък ни следва разкриване на нов орган – доста огромен и прекрасен, идва от Швейцария.

- Каква е ролята на помощния свещеник?

- Обикновено оказват помощ на епископа в дадената епархия. Например в Рим имат шест помощни епископа. В България не сме толкоз доста католиците и това ще бъде нещо ново тук.

- Радвате ли се, вълнувате ли се от тази работа?

- От една страна се веселя, от друга – не. Ще би трябвало да остава енорията тук, всичко, което съм направил и да потегли към незнайното. Радостта също е огромна – служението за нас е по-важно. Аз изхождам от това, че както Дева Мария, когато в първия миг схваща, че ще роди Спасителя, тя се дърпа, само че след това, когато схваща, че Божията воля е такава, споделя: „ ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти”.

Така е и при нас. Във всяка една църковна власт колкото повече надкачваш, това е едно служение по-голямо – да служиш на хората. И аз в този момент като Дева Мария споделям, че одобрявам Божията воля и Бог ще дава берекет и помощ да изпълняваме това, което се желае от нас.

- В Раковски сега на какъв брой огромна общественост служите?

- В Раковски – 15-хиляден град, може би деветдесет % са католици. Имаме три квартала, три енории. Аз съм в една от енориите, в един от кварталите с към 6-7 хиляди души – квартал Секирово. Тук бях 15 години. В другия квартал „ Генерал Николаево “ прекарах 6 години. В Раковски съм 21 години.

В „ Генерал Николаево “ бях асистент енорист.

- Знаете ли за какво са се спрели на Вас да бъдете спомагателен свещеник?

- Това е бил изборът на папата, не зная.

- Вие по кое време разбрахте за това решение, когато беше обществено оповестено или авансово?

- Разбрах няколко дни по-рано, доста малко преди този момент.

- Християнството изповядва мир и обич сред хората – сега в България тези послания доближават ли до хората, в подтекста на митинги, полицейско принуждение?

- Със сигурност има доста хора, които ги изповядват и ги живеят. Има и доста работа. Виждаме този стрес, настървение.

Има една доста известна фраза на Свети Августин: „ Неспокойно е сърцето на човек, до момента в който не откри покой в Господа”. Защото ние във всичко материално, когато го търсим, по-късно ще има нещо ново, което да излезе и отново ще сме неспокойни. Ще желаеме още, още, още, ще желаеме постоянно. Само Бог може да даде същинското успокоение, мир в сърцето.

Има доста работа. Виждаме, че трябват проповедници. Както споделя Апостол Павел – „ в случай че не се проповядва, по какъв начин да чуят Божието слово”. То би трябвало да се проповядва. Има доста потребност от проповядване.

- Как решихте да тръгнете по този път – на свещеник?

- Това се случи още преди 25 години. Това е предопределение, усеща се, Бог дава знаци. Първо, аз като всеки различен съм търсил щастието – това е заложено в индивида, и съм го търсил на доста места, само че постоянно съм бил незадоволен. Когато бях на 15 години започнах да съзнавам и да отивам на черква повече. Започнах да чувствам, че чувствам този мир и задоволство, което диря. После започнах да се виждам по какъв начин оказвам помощ на другите хора да намират това.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР