133 милиарда лева струва на България войната срещу Хитлер
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На утрешния 9 септември, през 1944 година властта в България е принудително завзета от Отечествения фронт – обединени леви, опозиционни на досегашния режим в страната ни партии. Събитието има големи исторически последствия за България и слага началото на дълбоки преобразования в цялостното развиване на българското общество.
Дълги години след навлизането на руските войски в Северна България обаче не беше ясно финансовото измерение на издръжката и отговорностите на България към руските окупатори в края на Втората международна война. Истината въпреки всичко излезе нескрито. По данни на Българската национална банка (БНБ) разноските по присъединяване на България във войната против Хитлерова Германия възлизат на колосалните 133 280 719 447 лв., или почти 300 милиона $ (тогавашни).
Само в границите на няколко месеца в последната фаза на Втората международна война (от септември 1944 година до май 1945 г.) разноските на България са колосални, сочат данните на Българската национална банка, която в „ История на външния дълг на България” разказва в конкретика финансовите и човешки загуби. Съвременните историци, базирайки се на архивни документи, дават отговор на въпроса какви финансови загуби търпи България в съответния интервал.
Макар да не е взела участие в дейни военни дейности, като някогашен спътник на Берлин страната ни още веднъж се оказва в лагера на победените и би трябвало да понесе последствията от това. По време на окупацията на Червената войска България е подложена на цялостен и неправдив обир. Съветският съюз, победител във войната против Хитлер, не гледа на България като на съдружник, а като на плячка, чиито благосъстояния ѝ принадлежат. Предаването на големи количества пари, артикули, въоръжение и извършването на поправки и употребяваните за тях материали стартира незабавно след навлизането на руските войски в България и се извършва покорно от българското държавно управление до края на военните дейности макар сериозното състояние на държавните финанси и българската стопанска система.
Става дума за едно задължение, непостижимо за финансовите и стопанските благоприятни условия на България, освен това осъществено в извънредно къси периоди - единствено за по-малко от 9 месеца. Като образец може да се означи, че по публични данни целият народен приход на страната за 1945 година възлиза 141.8 милиарда лева Освен директните разноски за военните дейности българската стопанска система и финанси се натоварени с осъществяването на голям брой отговорности, произлизащи от Съглашението за помирение, които не престават и много време след края на войната, като множеството от тях завършват чак към лятото на 1947 година
Историкът Веселин Ангелов, който изследва този интервал, стига също до извода, че руската окупация подчинява освен политически, само че и стопански България на Съюз на съветските социалистически републики. Външните финансови отговорности, обслужвани от края на Втората световна война до подписването на Парижкия кротичък контракт, както и изнасянето от страната на доста количество артикули, материали и първични материали имат съществени и трайни стопански и политически последствия за по-нататъшното развиване на българското общество. Тежкото положение на държавните финанси и на националното стопанство приготвят изискванията за бързото налагане на руското икономическо и политическо въздействие в страната. Чувствителното обедняване на популацията вследствие девалвацията на лв., паричната обмяна, големите налози, както и острата липса на артикули за всеобщо потребление на дело унищожават опциите за развиване на частната самодейност в производството и търговията доста преди публично да се предприеме правителствената политика на национализация.
Червената войска също така изнася и така наречен „ трофейна плячка” – архивни документи, творби на изкуството и други, освен от България, само че и от другите окупирани страни в Източна Европа. Очакванията, че след май 1945 година непостижимите за страната заплащания ще бъдат прекъснати, не се оправдават. По осъществяване на Съглашението за помирение България посреща едни извънредно огромни заплащания, които се отразяват извънредно неблагоприятно на стопанското ѝ развиване. Съществени проблеми се появяват във връзка многочислените случаи, когато всякакви представители на служби в руските войски, пребиваващи в страната, желаят напряко от държавните и публичните организации, от индустриалните и занаятчийските предприятия и частни лица услуги или доставки на материали и предмети, без за това да имат издадени по открития от Съюзната контролна комисия ред наряди. Естествено българските административни управляващи и частни юридически лица извършват настояванията на руските представители, а след това вършат действия пред страната да им бъдат изплатени предадените материали или направените услуги. На доста места из провинцията руски военни напълно безотговорно изземват средства, които даже писмено не са завършени.
България има своя принос в сполучливите интервенции срещу Германия в региона на Югоизточна Европа. Поведението на българските управляващи улеснява концентрирането на руски войски наоколо до Моравската котловина и подстъпите към Белград; икономисва на Трети украински фронт необходимостта да покрие бранш от 300 км, за което са нужни не по-малко от 15 дивизии; привлечени са обилни немски сили на новообразувания фронт, които другояче биха били употребявани в други региони на бойните дейности и биха забавили руската офанзива; а в сраженията при Драва - Соболч Първа българска войска има значим дял за разгрома на елитни немски елементи. Жертвите и материалните средства, дадени в хода на дейните бойни дейности, удостоверяват сериозното присъединяване на страната в заключителния стадий на войната. Броят на убитите български бойци и офицери възлиза на 8337, изчезналите са 9155 и ранените - 22 958. Така общо жертвите и потърпевшите доближават 40 450. Особено огромно е количеството на изразходваните артикули, материали, въоръжение и пари освен за потребностите на българската армия, само че и тези, предадени на Трети украински фронт и на Народноосвободителната войска на Югославия.
А в какво се показват колосалните финансови загуби на България единствено в заключителната част на войната? Интендантските средства, включващи отпуснатите хранителни припаси, фуражи и други на българската войска, руските войски и югославската народоосвободителна войска, а също изгубеното и разпиляното вещево имущество в хода на военните дейности възлиза общо на 23 390 804 209 лева.; отпуснатите суми за заплати и за закупуване на храни, фуражи и вещево имущество са 3 501 361 555 лева.; унищожените, употребяваните и изоставените оръжия и муниции в хода на бойните дейности се пресмятат на 10 527 473 801 лева.; по параграфа по отношение на изоставените в Македония и Тракия, както употребяваните и унищожени инженерни средства разноските възлизат общо на 3 593 470 084 лева Дългият лист на използваните артикули и материали за потребностите на военните дейности обгръща още свързочни средства, санитарно и ветеринарно имущество, авто парк, горива и смазочни материали, транспорти, компенсации, прехрана на военнопленници, въздухоплавателно и морско имущество, средства, изплатени от Министерство на обществената политика и така нататък По всички тези точки разноските се определят на 63 262 141 733 лева Към тях се прибавят и осъществените до 8 май 1945 година разноски по осъществяване и на други точки от примирието, които надвишават 30 милиарда лева и по този начин изхарчените средства в директна връзка с воденето на войната възлизат на 95 241 582 054 лева Освен тези разноски в отчета основателно се отбелязват и загубите за националното стопанство от активизирането на работната ръка, откъсването ѝ от икономическата активност и реквизирането на транспортните средства. Косвените вреди са избрани на 27 059 286 810 лева Прибавени са и разходите, свързани с компенсациите, които българската страна ще изплати в следващите към 10 години на инвалидите и вдовишките фамилии под формата на пенсии, стипендии, еднократни помощи и други Сумата за тях е изчислена на 10 979 850 583 лева Като се съберат числата по обособените параграфи, се получава колосалната сума от 133 280 719 447 лева, която съставлява общият размер на разноските по присъединяване на България във войната против Хитлеристка Германия.
На утрешния 9 септември, през 1944 година властта в България е принудително завзета от Отечествения фронт – обединени леви, опозиционни на досегашния режим в страната ни партии. Събитието има големи исторически последствия за България и слага началото на дълбоки преобразования в цялостното развиване на българското общество.
Дълги години след навлизането на руските войски в Северна България обаче не беше ясно финансовото измерение на издръжката и отговорностите на България към руските окупатори в края на Втората международна война. Истината въпреки всичко излезе нескрито. По данни на Българската национална банка (БНБ) разноските по присъединяване на България във войната против Хитлерова Германия възлизат на колосалните 133 280 719 447 лв., или почти 300 милиона $ (тогавашни).
Само в границите на няколко месеца в последната фаза на Втората международна война (от септември 1944 година до май 1945 г.) разноските на България са колосални, сочат данните на Българската национална банка, която в „ История на външния дълг на България” разказва в конкретика финансовите и човешки загуби. Съвременните историци, базирайки се на архивни документи, дават отговор на въпроса какви финансови загуби търпи България в съответния интервал.
Макар да не е взела участие в дейни военни дейности, като някогашен спътник на Берлин страната ни още веднъж се оказва в лагера на победените и би трябвало да понесе последствията от това. По време на окупацията на Червената войска България е подложена на цялостен и неправдив обир. Съветският съюз, победител във войната против Хитлер, не гледа на България като на съдружник, а като на плячка, чиито благосъстояния ѝ принадлежат. Предаването на големи количества пари, артикули, въоръжение и извършването на поправки и употребяваните за тях материали стартира незабавно след навлизането на руските войски в България и се извършва покорно от българското държавно управление до края на военните дейности макар сериозното състояние на държавните финанси и българската стопанска система.
Става дума за едно задължение, непостижимо за финансовите и стопанските благоприятни условия на България, освен това осъществено в извънредно къси периоди - единствено за по-малко от 9 месеца. Като образец може да се означи, че по публични данни целият народен приход на страната за 1945 година възлиза 141.8 милиарда лева Освен директните разноски за военните дейности българската стопанска система и финанси се натоварени с осъществяването на голям брой отговорности, произлизащи от Съглашението за помирение, които не престават и много време след края на войната, като множеството от тях завършват чак към лятото на 1947 година
Историкът Веселин Ангелов, който изследва този интервал, стига също до извода, че руската окупация подчинява освен политически, само че и стопански България на Съюз на съветските социалистически републики. Външните финансови отговорности, обслужвани от края на Втората световна война до подписването на Парижкия кротичък контракт, както и изнасянето от страната на доста количество артикули, материали и първични материали имат съществени и трайни стопански и политически последствия за по-нататъшното развиване на българското общество. Тежкото положение на държавните финанси и на националното стопанство приготвят изискванията за бързото налагане на руското икономическо и политическо въздействие в страната. Чувствителното обедняване на популацията вследствие девалвацията на лв., паричната обмяна, големите налози, както и острата липса на артикули за всеобщо потребление на дело унищожават опциите за развиване на частната самодейност в производството и търговията доста преди публично да се предприеме правителствената политика на национализация.
Червената войска също така изнася и така наречен „ трофейна плячка” – архивни документи, творби на изкуството и други, освен от България, само че и от другите окупирани страни в Източна Европа. Очакванията, че след май 1945 година непостижимите за страната заплащания ще бъдат прекъснати, не се оправдават. По осъществяване на Съглашението за помирение България посреща едни извънредно огромни заплащания, които се отразяват извънредно неблагоприятно на стопанското ѝ развиване. Съществени проблеми се появяват във връзка многочислените случаи, когато всякакви представители на служби в руските войски, пребиваващи в страната, желаят напряко от държавните и публичните организации, от индустриалните и занаятчийските предприятия и частни лица услуги или доставки на материали и предмети, без за това да имат издадени по открития от Съюзната контролна комисия ред наряди. Естествено българските административни управляващи и частни юридически лица извършват настояванията на руските представители, а след това вършат действия пред страната да им бъдат изплатени предадените материали или направените услуги. На доста места из провинцията руски военни напълно безотговорно изземват средства, които даже писмено не са завършени.
България има своя принос в сполучливите интервенции срещу Германия в региона на Югоизточна Европа. Поведението на българските управляващи улеснява концентрирането на руски войски наоколо до Моравската котловина и подстъпите към Белград; икономисва на Трети украински фронт необходимостта да покрие бранш от 300 км, за което са нужни не по-малко от 15 дивизии; привлечени са обилни немски сили на новообразувания фронт, които другояче биха били употребявани в други региони на бойните дейности и биха забавили руската офанзива; а в сраженията при Драва - Соболч Първа българска войска има значим дял за разгрома на елитни немски елементи. Жертвите и материалните средства, дадени в хода на дейните бойни дейности, удостоверяват сериозното присъединяване на страната в заключителния стадий на войната. Броят на убитите български бойци и офицери възлиза на 8337, изчезналите са 9155 и ранените - 22 958. Така общо жертвите и потърпевшите доближават 40 450. Особено огромно е количеството на изразходваните артикули, материали, въоръжение и пари освен за потребностите на българската армия, само че и тези, предадени на Трети украински фронт и на Народноосвободителната войска на Югославия.
А в какво се показват колосалните финансови загуби на България единствено в заключителната част на войната? Интендантските средства, включващи отпуснатите хранителни припаси, фуражи и други на българската войска, руските войски и югославската народоосвободителна войска, а също изгубеното и разпиляното вещево имущество в хода на военните дейности възлиза общо на 23 390 804 209 лева.; отпуснатите суми за заплати и за закупуване на храни, фуражи и вещево имущество са 3 501 361 555 лева.; унищожените, употребяваните и изоставените оръжия и муниции в хода на бойните дейности се пресмятат на 10 527 473 801 лева.; по параграфа по отношение на изоставените в Македония и Тракия, както употребяваните и унищожени инженерни средства разноските възлизат общо на 3 593 470 084 лева Дългият лист на използваните артикули и материали за потребностите на военните дейности обгръща още свързочни средства, санитарно и ветеринарно имущество, авто парк, горива и смазочни материали, транспорти, компенсации, прехрана на военнопленници, въздухоплавателно и морско имущество, средства, изплатени от Министерство на обществената политика и така нататък По всички тези точки разноските се определят на 63 262 141 733 лева Към тях се прибавят и осъществените до 8 май 1945 година разноски по осъществяване и на други точки от примирието, които надвишават 30 милиарда лева и по този начин изхарчените средства в директна връзка с воденето на войната възлизат на 95 241 582 054 лева Освен тези разноски в отчета основателно се отбелязват и загубите за националното стопанство от активизирането на работната ръка, откъсването ѝ от икономическата активност и реквизирането на транспортните средства. Косвените вреди са избрани на 27 059 286 810 лева Прибавени са и разходите, свързани с компенсациите, които българската страна ще изплати в следващите към 10 години на инвалидите и вдовишките фамилии под формата на пенсии, стипендии, еднократни помощи и други Сумата за тях е изчислена на 10 979 850 583 лева Като се съберат числата по обособените параграфи, се получава колосалната сума от 133 280 719 447 лева, която съставлява общият размер на разноските по присъединяване на България във войната против Хитлеристка Германия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ