Проф. Герджиков: ГЕРБ внесли чернова на Конституция
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Интервю на Таня Джоева за " Епицентър "
Проф. Огнян Герджиков е правист, учител в СУ „ Св.Климент Охридски “, ръководител на 39-то Народно заседание и министър председател на служебното държавно управление на президента Радев. В изявлението за Епицентър.бг проф. Герджиков бе безапелационен: „ Никаква потребност няма от нова Конституция на този стадий, когато в последните месеци нещата врят и кипят в страната. Нов главен закон се предлага в по-спокойна конюнктура. “
И още: „ Много съм афектиран като правист. Странен беше методът, по който започва цялата процедура. Бих споделил, доста аматьорски. Ние не можем да бъдем аматьорска страна! “
- Проф. Герджиков, изненадахте ли се, че мощно подложеният на критика план на ГЕРБ за нова Конституция съумя да събере нужните подписи?
- Не го изключвах. Беше на ръба. Но методът, по който се внесе планът за Конституция като правист съществено ме озадачи.
Имаше един церемониален миг по малкия екран по какъв начин уважаваната от мен госпожа Даниела Дариткова, отпред на група от депутати от ГЕРБ, носи в деловодството да внася Конституция. Не става по този начин! Трябват 120 подписа!
Взеха по-късно да изясняват, че това било чернова. Но чернова не се внася в Народното събрание. Народното събрание не е образователно заведение да се носят чернови.
Странен беше методът, по който започва цялата процедура. Бих споделил, доста аматьорски. Ние не можем да бъдем аматьорска страна. Много съм афектиран като правист. Може би съм перфекционист, само че става дума за главния закон на страната и той е написан с доста неточности.
Възмущаваме се, че зрелостниците не знаели по кое време се поставя цялостен член, не владеели препинателните знаци. То законодателят ни не ги знае, ние към учениците слагаме условия за правопис.
- ГЕРБ прецизираха ден по-късно, че внесли в Народното събрание покана за договаряния.
- Каква покана е това?! Да внесеш в деловодството на Народното събрание план за Конституция било покана да разсъждаваме на тематика „ Конституция “...
Да не приказваме, че последното нещо, от което България има потребност на този стадий е нова Конституция. Най-последното!
- Тогава какво наложи, изведнъж бих споделила, да се предложи нова Конституция и България да тръгнела по нов път?
- Какъв нов път?! Разбирам, в случай че е назрял моментът да станем република с двукамерен парламент или президентска република. Това би било нов път в действителност. В плана настоящата Конституция е създадена 90 на 100, с разбърквания, които нямат никакво опрощение.
Няма опрощение главните права на жителите да бъдат запокитени най-после на главния закон, откакто са първоначално. Това не е детайлност, а неприятно подстрекателство.
- В „ черновата “, като се изключи че главните права бяха към края, го нямаше и преамбюлът. Сега това е поправено, само че беше потрес.
- Преамбюлът има своята стойност. Защо ще се маха? Не е ясно.
- Задължително изискване ли е постигането на необятно публично единодушие преди да се предприеме стъпката „ нова Конституция “?
- Абсолютно. Когато се вършат значими закони, те би трябвало да се сложат на масата, да се създадат разисквания – преди всичко с конституционалисти, по-късно – в по-широк кръг, с изтъкнати хора на науката и на изкуството, с общественици. Трябва да се мине през няколко стадия на полемики, с цел да изкристализира план, в случай че въобще има потребност.
Но дублирам – никаква потребност няма от нова Конституция на този стадий, когато в последните месеци нещата врят и кипят в страната. Нов главен закон се предлага в по-спокойна конюнктура.
Не че конституцията е свещена крава и не би трябвало да се пипа в никакъв случай и за нищо. Но значителните промени са малко, съвсем всичко е копи-пейст. Предлага се влошен вид на сегашната Конституция. Не разбирам за какво се назовава нова Конституция и за какво въобще се предлага.
- Правителството печели време с този план, който ще се разисква минимум два месеца.
- Така наподобява. Може би някои хора утвърждават, че щяло да има рестарт. Но държавното управление единствено ни убеждава, че страната се развива добре. Някои неща в действителност се развиват добре.
Но щом всичко върви добре, както ни убеждават ръководещите, кому е необходим този рестарт.
- Вие сте един от най-големите критици на законодателната продукция на този парламент, да не кажа най-големият. Смятате ли, че този парламент, с изострен недостиг на адвокати и юридически потенциал, ще предложи на българското общество допустим текст за нова Конституция? Не е ли миниран планът през цялото време?
- Това е и моето схващане. Така не се вършат нито закони, нито Конституция. Продукцията на Народното събрани в главната си част е повече или по-малко дефектна. Политическата класа е натикала правото на последно място. То надали не им пречи. Каквото им пристигна на мозъка, това вършат.
Не зная друга страна в света, която има толкоз динамично законодателство. Депутатите сами си бият плесници. И различен път съм давал този образец, само че е доста индикативен – от 2000 година насам Кодексът за обществено обезпечаване е променян 138 пъти. Средно по седем пъти на година се променя, добавя.
Няма правна сигурност. Чудим се след това за какво вложителите бягат от България. Защото през днешния ден е едно, на следващия ден е друго. Сменят се разпоредбите на играта. Защо го вършим, ей Богу, не мога да схвана.
- Заради лобистки ползи, може би.
- Има и лобистки ползи. Но повече ме възмущава войнстващото незнание, аматьорщината, с която се вършат законите.
- Проектът за Конституция планува една основна смяна – понижаване на броя на депутатите от 240 на 120. Съгласен ли сте с това предложение?
- На доста хора то им звучи добре. А за какво не 60 или единствено 20 депутати...
Моето мнение е, че парламентарната република желае парламент. Иска се посланичество. 120 депутати за 7-милионна България е прекомерно, прекомерно малко. Населението на страната не е намаляло двойно, с цел да понижим двойно броя на народните представители.
Авторите на предлагането дават ли си сметка, че при 120 депутати за приемането на закон ще са задоволителни 31 гласа, откакто кворумът ще бъде от 61 гласа. Това е прекомерно рисково. 30 гласа се купуват елементарно.
- Трябва ли фигурата на Великото национално заседание да отпадне?
- Въпросът е спорен. На мен персонално ми се коства, че е добре да го има.
- Предстои да се дискутира и въпросът за самостоятелната конституционна тъжба. Това бе концепция и на президента Радев. Повече благоприятни условия за достъп до правораздаване ли дава тази процедура?
- Разговарял съм с сътрудници от Германия, където има опция за самостоятелна конституционна тъжба. Те ме предизвестиха: „ Не правете нашата неточност. “
Твърде рисковано е. Българинът обича да подава тъжби и си представям по какъв начин администрацията на Конституционен съд би трябвало да стане няколко стотин души, които да отсяват жалбите по аршин за допустимост.
Ние имаме правосъдна система, която действа. След като имаме триинстанционно произвеждане за какво би трябвало да отваряме врата и за самостоятелна конститицуионна тъжба? Звучи добре, само че чисто юридически и на практика не е целесъобразно.
- Нарушава ли се салдото сред управляващите, в случай че Съветите на съдиите и на прокурорите получат право на законодателна самодейност?
- Ако зависи от мен, бих дал законодателна самодейност на президента. Нарушаване на салдото е всеки депутат, който не е директно определен, да има законодателна самодейност, а президентът, който е директно определен, да няма.
Моето схващане е, че президентът наложително би трябвало да има правото да предлага закони.
- В същото време в медиите се подмятат хрумвания президентът да бъде избиран от Народното събрание.
- Има такава процедура по света. Но не виждам за какво би трябвало да се откажем от нещо, което го има при нас и действа добре.
Изборът на президента от хората не води до никакви проблеми. Не разбирам претекстовете.
- Войната със настоящия държавен глава?
- Не може да вършим закони и Конституция поради обособена персона.
- Веселин Марешки призна в ефир, че не е чел конституционния план, само че го е подписал. Как ще коментирате сходно отношение към главния закон и към парламентаризма?
- О, това е всеобща процедура! Подписват всевъзможни законопроекти без да са чели, без да схващат. Нагледал съм на такива случаи и не мога да бъда впечатлен. Не бива да е по този начин, само че, за жалост, е по този начин.
- А бива ли цената на българската Конституция да е плажна концесия, каквато получи непосредствен до господин Марешки?
- Изпуснал съм тази вест! На добър час, бих споделил. (смее се)
Ако има такава договорка, тя не прави чест нито на тези, които отдават концесията, нито на господин Марешки.
- Вашата прогноза в тези динамични времена - ще успее ли болшинството да събере 160 гласа в този парламент, с цел да свика Велико национално заседание за приемане на нов главен закон?
- Струва ми се идея пердута. Но може пък да бъда опроверган. Динамично е времето, както казвате.
Интервю на Таня Джоева за " Епицентър "
Проф. Огнян Герджиков е правист, учител в СУ „ Св.Климент Охридски “, ръководител на 39-то Народно заседание и министър председател на служебното държавно управление на президента Радев. В изявлението за Епицентър.бг проф. Герджиков бе безапелационен: „ Никаква потребност няма от нова Конституция на този стадий, когато в последните месеци нещата врят и кипят в страната. Нов главен закон се предлага в по-спокойна конюнктура. “
И още: „ Много съм афектиран като правист. Странен беше методът, по който започва цялата процедура. Бих споделил, доста аматьорски. Ние не можем да бъдем аматьорска страна! “
- Проф. Герджиков, изненадахте ли се, че мощно подложеният на критика план на ГЕРБ за нова Конституция съумя да събере нужните подписи?
- Не го изключвах. Беше на ръба. Но методът, по който се внесе планът за Конституция като правист съществено ме озадачи.
Имаше един церемониален миг по малкия екран по какъв начин уважаваната от мен госпожа Даниела Дариткова, отпред на група от депутати от ГЕРБ, носи в деловодството да внася Конституция. Не става по този начин! Трябват 120 подписа!
Взеха по-късно да изясняват, че това било чернова. Но чернова не се внася в Народното събрание. Народното събрание не е образователно заведение да се носят чернови.
Странен беше методът, по който започва цялата процедура. Бих споделил, доста аматьорски. Ние не можем да бъдем аматьорска страна. Много съм афектиран като правист. Може би съм перфекционист, само че става дума за главния закон на страната и той е написан с доста неточности.
Възмущаваме се, че зрелостниците не знаели по кое време се поставя цялостен член, не владеели препинателните знаци. То законодателят ни не ги знае, ние към учениците слагаме условия за правопис.
- ГЕРБ прецизираха ден по-късно, че внесли в Народното събрание покана за договаряния.
- Каква покана е това?! Да внесеш в деловодството на Народното събрание план за Конституция било покана да разсъждаваме на тематика „ Конституция “...
Да не приказваме, че последното нещо, от което България има потребност на този стадий е нова Конституция. Най-последното!
- Тогава какво наложи, изведнъж бих споделила, да се предложи нова Конституция и България да тръгнела по нов път?
- Какъв нов път?! Разбирам, в случай че е назрял моментът да станем република с двукамерен парламент или президентска република. Това би било нов път в действителност. В плана настоящата Конституция е създадена 90 на 100, с разбърквания, които нямат никакво опрощение.
Няма опрощение главните права на жителите да бъдат запокитени най-после на главния закон, откакто са първоначално. Това не е детайлност, а неприятно подстрекателство.
- В „ черновата “, като се изключи че главните права бяха към края, го нямаше и преамбюлът. Сега това е поправено, само че беше потрес.
- Преамбюлът има своята стойност. Защо ще се маха? Не е ясно.
- Задължително изискване ли е постигането на необятно публично единодушие преди да се предприеме стъпката „ нова Конституция “?
- Абсолютно. Когато се вършат значими закони, те би трябвало да се сложат на масата, да се създадат разисквания – преди всичко с конституционалисти, по-късно – в по-широк кръг, с изтъкнати хора на науката и на изкуството, с общественици. Трябва да се мине през няколко стадия на полемики, с цел да изкристализира план, в случай че въобще има потребност.
Но дублирам – никаква потребност няма от нова Конституция на този стадий, когато в последните месеци нещата врят и кипят в страната. Нов главен закон се предлага в по-спокойна конюнктура.
Не че конституцията е свещена крава и не би трябвало да се пипа в никакъв случай и за нищо. Но значителните промени са малко, съвсем всичко е копи-пейст. Предлага се влошен вид на сегашната Конституция. Не разбирам за какво се назовава нова Конституция и за какво въобще се предлага.
- Правителството печели време с този план, който ще се разисква минимум два месеца.
- Така наподобява. Може би някои хора утвърждават, че щяло да има рестарт. Но държавното управление единствено ни убеждава, че страната се развива добре. Някои неща в действителност се развиват добре.
Но щом всичко върви добре, както ни убеждават ръководещите, кому е необходим този рестарт.
- Вие сте един от най-големите критици на законодателната продукция на този парламент, да не кажа най-големият. Смятате ли, че този парламент, с изострен недостиг на адвокати и юридически потенциал, ще предложи на българското общество допустим текст за нова Конституция? Не е ли миниран планът през цялото време?
- Това е и моето схващане. Така не се вършат нито закони, нито Конституция. Продукцията на Народното събрани в главната си част е повече или по-малко дефектна. Политическата класа е натикала правото на последно място. То надали не им пречи. Каквото им пристигна на мозъка, това вършат.
Не зная друга страна в света, която има толкоз динамично законодателство. Депутатите сами си бият плесници. И различен път съм давал този образец, само че е доста индикативен – от 2000 година насам Кодексът за обществено обезпечаване е променян 138 пъти. Средно по седем пъти на година се променя, добавя.
Няма правна сигурност. Чудим се след това за какво вложителите бягат от България. Защото през днешния ден е едно, на следващия ден е друго. Сменят се разпоредбите на играта. Защо го вършим, ей Богу, не мога да схвана.
- Заради лобистки ползи, може би.
- Има и лобистки ползи. Но повече ме възмущава войнстващото незнание, аматьорщината, с която се вършат законите.
- Проектът за Конституция планува една основна смяна – понижаване на броя на депутатите от 240 на 120. Съгласен ли сте с това предложение?
- На доста хора то им звучи добре. А за какво не 60 или единствено 20 депутати...
Моето мнение е, че парламентарната република желае парламент. Иска се посланичество. 120 депутати за 7-милионна България е прекомерно, прекомерно малко. Населението на страната не е намаляло двойно, с цел да понижим двойно броя на народните представители.
Авторите на предлагането дават ли си сметка, че при 120 депутати за приемането на закон ще са задоволителни 31 гласа, откакто кворумът ще бъде от 61 гласа. Това е прекомерно рисково. 30 гласа се купуват елементарно.
- Трябва ли фигурата на Великото национално заседание да отпадне?
- Въпросът е спорен. На мен персонално ми се коства, че е добре да го има.
- Предстои да се дискутира и въпросът за самостоятелната конституционна тъжба. Това бе концепция и на президента Радев. Повече благоприятни условия за достъп до правораздаване ли дава тази процедура?
- Разговарял съм с сътрудници от Германия, където има опция за самостоятелна конституционна тъжба. Те ме предизвестиха: „ Не правете нашата неточност. “
Твърде рисковано е. Българинът обича да подава тъжби и си представям по какъв начин администрацията на Конституционен съд би трябвало да стане няколко стотин души, които да отсяват жалбите по аршин за допустимост.
Ние имаме правосъдна система, която действа. След като имаме триинстанционно произвеждане за какво би трябвало да отваряме врата и за самостоятелна конститицуионна тъжба? Звучи добре, само че чисто юридически и на практика не е целесъобразно.
- Нарушава ли се салдото сред управляващите, в случай че Съветите на съдиите и на прокурорите получат право на законодателна самодейност?
- Ако зависи от мен, бих дал законодателна самодейност на президента. Нарушаване на салдото е всеки депутат, който не е директно определен, да има законодателна самодейност, а президентът, който е директно определен, да няма.
Моето схващане е, че президентът наложително би трябвало да има правото да предлага закони.
- В същото време в медиите се подмятат хрумвания президентът да бъде избиран от Народното събрание.
- Има такава процедура по света. Но не виждам за какво би трябвало да се откажем от нещо, което го има при нас и действа добре.
Изборът на президента от хората не води до никакви проблеми. Не разбирам претекстовете.
- Войната със настоящия държавен глава?
- Не може да вършим закони и Конституция поради обособена персона.
- Веселин Марешки призна в ефир, че не е чел конституционния план, само че го е подписал. Как ще коментирате сходно отношение към главния закон и към парламентаризма?
- О, това е всеобща процедура! Подписват всевъзможни законопроекти без да са чели, без да схващат. Нагледал съм на такива случаи и не мога да бъда впечатлен. Не бива да е по този начин, само че, за жалост, е по този начин.
- А бива ли цената на българската Конституция да е плажна концесия, каквато получи непосредствен до господин Марешки?
- Изпуснал съм тази вест! На добър час, бих споделил. (смее се)
Ако има такава договорка, тя не прави чест нито на тези, които отдават концесията, нито на господин Марешки.
- Вашата прогноза в тези динамични времена - ще успее ли болшинството да събере 160 гласа в този парламент, с цел да свика Велико национално заседание за приемане на нов главен закон?
- Струва ми се идея пердута. Но може пък да бъда опроверган. Динамично е времето, както казвате.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ