Какво е усещането да се събудите в нещо, което прилича на авторитаризъм?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Добро утро другари, добре ли спахте? Аз персонално легнах доста късно, ставам доста късно по тази причина. Направила съм си кафе на моката, сръбвам портокалов сок, прегърнала съм една торбичка с лавандулов цвят за антистрес, разсънвам се постепенно и умерено в една част от София, която като че ли въобще не се вълнува какво се случва в центъра. Или в действителност не напълно - сега под прозореца ми се разяснява по какъв начин това през вчерашния ден не е било почтено и по какъв начин там са били всичките ултраси. Дойде едно момче, което е било през вчерашния ден, демонстрирах се на терасата - сподели ми, че и към него са " ги били крепко ". Сега гледат по какъв начин полицията пречеше на един датски публицист да стриймва.
Когато лягах аз към този момент сякаш не бяхме демократична страна, само че в случай че сте си легнали по-рано сте заспали в привидна народна власт. Какво е чувството да се разсъните в нещо, което наподобява на авторитаризъм в 21 век, през 2020 година? Да, и при мен е по този начин – срамно.
Вчера се разбрахме, че в случай че Борисов не подаде оставка до няколко дни, все едно ни споделя, че към този момент не сме народна власт. Той, несъмнено, беше една крачка пред всички – като че ли това чух нощес, когато откакто държавното управление му гласоподава дали да се внася или не план за промени в Конституцията, до момента в който на открито жителите крещяха: „ Оставка! “, полицията стартира да бие хората на площада, а по-късно отстрани блокадите.
Противно на множеството отзиви, аз зная, че Борисов чува тези апели за оставка. Точно поради това през вчерашния ден полицията изхвърли протестиращите допустимо най-далеч от Партийния дом, с цел да може през днешния ден всеобщият ваучър в новата и пъклен грозна пленарна зала да е една концепция по-необезпокояван. Не, че през вчерашния ден доста се обезпокоиха да гласоподават за или срещу промени в Конституцията, до момента в който хората желаят оставката им, просто да не им шумим – несъмнено до късно нощес са чествали тези 122 подписа.
До през вчерашния ден мислех, че решението на проблема Борисов ще пристигна от нас, през днешния ден не съм толкоз сигурна. Имаме потенциала и желанието да го решим, само че на процедура, в случай че той самичък не усети прекалено много тежестта на нечовешкия позор, който си представям, че би трябвало с доста право да изпитва, решение няма да има.
Затова като прилежно дете тази заран пуснах един имейл роман към ръководителя на мониторинговата група на Европейския парламент, която привика Борисов в петък, с цел да се изясни и той не отиде. Вероятно тя към този момент е получила информация, само че да зная сигурно, че е казано. Пък и е доста прелестно за многообразие да си пиша с представител на институция, който в действителност дава отговор и то всъщност. Ще призная и за тайния си претекст да ѝ пиша – въобразявам си по какъв начин някъде в Брюксел мъмрят Борисов и на него му би трябвало преводач, с цел да разбере за какво.
Приятелките на служители на реда се бяха засилили сутринта във фейсбук, обясняваха какъв брой е ужасна е експанзията против служители на реда, какво светотатство е да изкъртиш единайсет и половина жълти павета. Полицаите, които пръскаха със сълзотворен спрей публицистите и техните камери, пречеха да се снима, обясняваха на жителите, че ще ги нашамарят, арестуваха и биха хора, носеха боксове и нашивки с надписи „ Един изстрел. Един погубен. Никакво разкайване. Аз решавам” или „ Обичам револвери и цици “ са си в реда на нещата.
И по този начин, разчистиха хората, разчистиха блокадите на Орлов мост и Ректората, осигуриха си някакъв комфорт. Честито свободно придвижване на всички като дамата с бялата кола. Минаването през Орлов мост се оказа по-важната независимост от евентуалността в миналото в живота да не сме най-бедната и нещастна държавица, да не гледаме по какъв начин света просперира на картичка и да не ни одобряват като полухора, когато решим да избягаме от политическата, икономическата и обществена мизерия и да иностранстваме.
Честито на всички, който са толкоз доста време не схванаха, че щом бухалките галят нежно черепите на съгражданите ни на площада, нещо генерално не е наред. Ама не – паветата, та паветата.
Честито и за това политическо слово. Обещавам да му се веселя до последния ден преди вероятно да ни го забранят. Сполай ви и оставка.
Добро утро другари, добре ли спахте? Аз персонално легнах доста късно, ставам доста късно по тази причина. Направила съм си кафе на моката, сръбвам портокалов сок, прегърнала съм една торбичка с лавандулов цвят за антистрес, разсънвам се постепенно и умерено в една част от София, която като че ли въобще не се вълнува какво се случва в центъра. Или в действителност не напълно - сега под прозореца ми се разяснява по какъв начин това през вчерашния ден не е било почтено и по какъв начин там са били всичките ултраси. Дойде едно момче, което е било през вчерашния ден, демонстрирах се на терасата - сподели ми, че и към него са " ги били крепко ". Сега гледат по какъв начин полицията пречеше на един датски публицист да стриймва.
Когато лягах аз към този момент сякаш не бяхме демократична страна, само че в случай че сте си легнали по-рано сте заспали в привидна народна власт. Какво е чувството да се разсъните в нещо, което наподобява на авторитаризъм в 21 век, през 2020 година? Да, и при мен е по този начин – срамно.
Вчера се разбрахме, че в случай че Борисов не подаде оставка до няколко дни, все едно ни споделя, че към този момент не сме народна власт. Той, несъмнено, беше една крачка пред всички – като че ли това чух нощес, когато откакто държавното управление му гласоподава дали да се внася или не план за промени в Конституцията, до момента в който на открито жителите крещяха: „ Оставка! “, полицията стартира да бие хората на площада, а по-късно отстрани блокадите.
Противно на множеството отзиви, аз зная, че Борисов чува тези апели за оставка. Точно поради това през вчерашния ден полицията изхвърли протестиращите допустимо най-далеч от Партийния дом, с цел да може през днешния ден всеобщият ваучър в новата и пъклен грозна пленарна зала да е една концепция по-необезпокояван. Не, че през вчерашния ден доста се обезпокоиха да гласоподават за или срещу промени в Конституцията, до момента в който хората желаят оставката им, просто да не им шумим – несъмнено до късно нощес са чествали тези 122 подписа.
До през вчерашния ден мислех, че решението на проблема Борисов ще пристигна от нас, през днешния ден не съм толкоз сигурна. Имаме потенциала и желанието да го решим, само че на процедура, в случай че той самичък не усети прекалено много тежестта на нечовешкия позор, който си представям, че би трябвало с доста право да изпитва, решение няма да има.
Затова като прилежно дете тази заран пуснах един имейл роман към ръководителя на мониторинговата група на Европейския парламент, която привика Борисов в петък, с цел да се изясни и той не отиде. Вероятно тя към този момент е получила информация, само че да зная сигурно, че е казано. Пък и е доста прелестно за многообразие да си пиша с представител на институция, който в действителност дава отговор и то всъщност. Ще призная и за тайния си претекст да ѝ пиша – въобразявам си по какъв начин някъде в Брюксел мъмрят Борисов и на него му би трябвало преводач, с цел да разбере за какво.
Приятелките на служители на реда се бяха засилили сутринта във фейсбук, обясняваха какъв брой е ужасна е експанзията против служители на реда, какво светотатство е да изкъртиш единайсет и половина жълти павета. Полицаите, които пръскаха със сълзотворен спрей публицистите и техните камери, пречеха да се снима, обясняваха на жителите, че ще ги нашамарят, арестуваха и биха хора, носеха боксове и нашивки с надписи „ Един изстрел. Един погубен. Никакво разкайване. Аз решавам” или „ Обичам револвери и цици “ са си в реда на нещата.
И по този начин, разчистиха хората, разчистиха блокадите на Орлов мост и Ректората, осигуриха си някакъв комфорт. Честито свободно придвижване на всички като дамата с бялата кола. Минаването през Орлов мост се оказа по-важната независимост от евентуалността в миналото в живота да не сме най-бедната и нещастна държавица, да не гледаме по какъв начин света просперира на картичка и да не ни одобряват като полухора, когато решим да избягаме от политическата, икономическата и обществена мизерия и да иностранстваме.
Честито на всички, който са толкоз доста време не схванаха, че щом бухалките галят нежно черепите на съгражданите ни на площада, нещо генерално не е наред. Ама не – паветата, та паветата.
Честито и за това политическо слово. Обещавам да му се веселя до последния ден преди вероятно да ни го забранят. Сполай ви и оставка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ