Полицаи, пазите канцеларски зомбита, които няма да си мръднат пръста, за да живеете достойно!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Няма да разясня полицията.
Няма да разясня и провокациите.
Само едно желая да кажа.
В момента, уважаема политическа класа, ти си не смешна, а жалка.
Жалък парламент, жалки ръководещи, извънредно жалки съдружни сътрудници, измежду които дъното държи Валерката.
Жалък Веско от Варна, играещ го непостоянен.
Жалка агитация, жалки PR номера.
България, скъпи мои другари, след нощес се намира в положение на революция.
А вие говорете за единение и за конституции.
Говорете, само че да знаете, че колкото повече говорите, толкоз повече ненавист се натрупа.
И виновността е ваша. Не на хората, които са натрупали омразата в себе си.
Махнахте назидателно лагерите на Орлов мост.
Воев имаше един текст.
За пердето.
Като сложим пердетата, ще скрием всички вътрешни проблеми.
Е, като сложихте пердето, казусът изчезна ли?
Жалки сте.
Жалки сте и към този момент ме е гнус да ви виждам.
Пускайте Валерката и Каракачанов да връщат казармата и да институционализират борбата против злите гейове.
Ама това да си мъж, уви, не се канонизира с текст в конституцията.
Към полицията - пичове, знам, че ви е кофти да пазите някакви самозабравили се писалищен зомбита от националната обич.
Вчера се изпотрепахте в името на един запънал се неразбираемо за какво кабинет.
Тоя кабинет, не се съмнявайте в това, няма да си мръдне пръста, с цел да живеете почтено.
Няма, тъй като...защото по този начин.
Да ви подсещам ли какъв брой пъти протестирахте точно против тези, които в този момент пазите...
Знам, че все пак ще извършите своя дълг.
И почитам това.
Вината не е ваша. Вината е наша. Щото отиваме като овце до урните и гласуваме за “да не дойдат отново КОМОНИЗДИДЕ” или за “да се върне бай Тошовото време”.
И ще си носим следствията. Сега и в бъдеще.
Въпреки това оставката е неизбежна.
Безалтернативна.
Без значение дали след това ще дойдат КОМОНИЗДИДЕ, джендърите, баба ми или бай Йоло Денев.
И с това приключвам.
Ние сме във война.
Гражданска война.
И колкото и да не ви се има вяра, тая война най-после ще излъчи спечелили и победени.
И ще има военопленници. Разузнаване, артилерия, мини, изменничества, ренегати.
За разлика от патрЕотите, аз съм бил боец.
И знам, че войната е грозно нещо и не е наложително да ви стане по-добре, в случай че спечелите.
Но в последните години загубихме толкоз доста войни, че към този момент няма какво да се губи.
Нали помните - тук ще се танцува...
Автор: Венци Мицов
Няма да разясня полицията.
Няма да разясня и провокациите.
Само едно желая да кажа.
В момента, уважаема политическа класа, ти си не смешна, а жалка.
Жалък парламент, жалки ръководещи, извънредно жалки съдружни сътрудници, измежду които дъното държи Валерката.
Жалък Веско от Варна, играещ го непостоянен.
Жалка агитация, жалки PR номера.
България, скъпи мои другари, след нощес се намира в положение на революция.
А вие говорете за единение и за конституции.
Говорете, само че да знаете, че колкото повече говорите, толкоз повече ненавист се натрупа.
И виновността е ваша. Не на хората, които са натрупали омразата в себе си.
Махнахте назидателно лагерите на Орлов мост.
Воев имаше един текст.
За пердето.
Като сложим пердетата, ще скрием всички вътрешни проблеми.
Е, като сложихте пердето, казусът изчезна ли?
Жалки сте.
Жалки сте и към този момент ме е гнус да ви виждам.
Пускайте Валерката и Каракачанов да връщат казармата и да институционализират борбата против злите гейове.
Ама това да си мъж, уви, не се канонизира с текст в конституцията.
Към полицията - пичове, знам, че ви е кофти да пазите някакви самозабравили се писалищен зомбита от националната обич.
Вчера се изпотрепахте в името на един запънал се неразбираемо за какво кабинет.
Тоя кабинет, не се съмнявайте в това, няма да си мръдне пръста, с цел да живеете почтено.
Няма, тъй като...защото по този начин.
Да ви подсещам ли какъв брой пъти протестирахте точно против тези, които в този момент пазите...
Знам, че все пак ще извършите своя дълг.
И почитам това.
Вината не е ваша. Вината е наша. Щото отиваме като овце до урните и гласуваме за “да не дойдат отново КОМОНИЗДИДЕ” или за “да се върне бай Тошовото време”.
И ще си носим следствията. Сега и в бъдеще.
Въпреки това оставката е неизбежна.
Безалтернативна.
Без значение дали след това ще дойдат КОМОНИЗДИДЕ, джендърите, баба ми или бай Йоло Денев.
И с това приключвам.
Ние сме във война.
Гражданска война.
И колкото и да не ви се има вяра, тая война най-после ще излъчи спечелили и победени.
И ще има военопленници. Разузнаване, артилерия, мини, изменничества, ренегати.
За разлика от патрЕотите, аз съм бил боец.
И знам, че войната е грозно нещо и не е наложително да ви стане по-добре, в случай че спечелите.
Но в последните години загубихме толкоз доста войни, че към този момент няма какво да се губи.
Нали помните - тук ще се танцува...
Автор: Венци Мицов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ