Една малка балканска държава с неясни правила
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ще има ли промяна на властта в Черна гора? В тази дребна балканска страна важат лични неразбираеми правила. А решаващи са връзките със Сърбия и сърбите. Но не формалните. Коментар от Норберт Мапес-Нидек.
" Правителството е свалено ", твърди водачът на просръбската и проруска съпротива в Черна гора Здравко Кривокапич. Но на изборите партията на президента Мило Джуканович въпреки всичко завоюва най-вече гласове и се надява посредством някаква съдружна композиция да получи най-малко 40 места в 81-членния парламент. Същевременно обединената съпротива би могла да получи 41 места. Положението е комплицирано. Но в Черна гора от много време е по този начин.
Една страна в шпагат сред Запада и Изтока? Верен съдружник на Европейски Съюз и НАТО? Бащиния на един автократ и неговата фамилия? За Черна гора може да се каже всичко това, само че може би най-важното е друго: нейната величина и връзките ѝ със Сърбия и сърбите. Но същинските връзки, а не публично оповестените от политиците.
В Черна гора живеят 620 000 души - колкото в Люксембург или в немския град Дюселдоф. Всеки познава всекиго, като това напълно безусловно важи за хората, забъркани в публичния живот на страната. Те са учили в една и съща гимназия, търкали са студентските скамейки в едни и същи академични аудитории, а в детството си нормално са ходили даже на една и съща детска градина…
Най-важни си остават персоналните връзки
Разбираемо е, че в една такава микроскопична общественост нереалните правила и неутралните институции надали са доминантни и общовалидни. Тук най-важни си остават персоналните връзки. Това предписание важи във всички балкански страни. За да схванеш една огромна страна, ти би трябвало да вникнеш в разпоредбите, който работят там. Малките страни обаче са неразбираеми, тъй като там не съществуват такива ясни правила. И това е непреодолима причинност, с която Европейската комисия непрестанно се сблъсква - освен в тази ситуация с Черна гора.
Сегашният черногорски президент, " бащата на отечеството ", могъщият партиен водач и дълготраен министър председател Мило Джуканович не е изобретил персонално тази клиентелистка система, която дирижира решително в продължение на десетилетия. Тя е по-стара от него и сигурно ще го надживее. В момента три рехави партийни обединения протягат ръка към властта в Черна гора. Но единствено най-слабата от тях има някакво неясно разбиране какво значи да изградиш общество, което се управлява от общи и наложителни за всички правила. Но този голям публичен скок надали ще се състои. По-вероятно е системата " Джуканович " да оцелее без самия Джуканович. Но още по-вероятно е с присъединяване на отслабения доскорошен президент да възникне някаква по-широка, по-отворена, само че не по-малко корумпирана управническа конструкция.
Всичко се върти към Сърбия
През 2006 година, макар сериозната опозиция, Джуканович реализира развода на своята страна със Сърбия. Противниците на това обособяване през днешния ден се афишират за сърби и, съгласно годните в Черна гора критерии, съставляват политическо, а не етническо малцинство. Политическото противоборство сред тях и болшинството последователи на черногорската самостоятелност не може обаче да скрие от погледа най-важния факт: двойственото отношение на всички черногорци към десетократно по-големия комшия. Сърбия в действителност не е никаква чужбина. Ако отидеш да живееш в Белград, ти няма да си чужденец. Но даже за хората с ясно черногорско съзнание Сърбия си остава значим комшия - най-малкото като потребно предизвикателство за подсилване на личната еднаквост. А тайничко - и като единица мярка и като вероятен авариен излаз, в случай че личното управление стане прекомерно самоуверено. Защото всеки, който системата Джуканович изхвърли, на първо време потегля към Сърбия.
Повечето черногорци не считат своята нация за някаква обособена галактика. Само че другояче така хитрият Джуканович подцени точно това събитие, когато потегли на поход против Сръбската православна черква в страната и поддържа Черногорската, която има претенцията да бъде самостоятелна. Много черногорци изтълкуваха проектите за конфискуване на парцелите на Сръбската православна черква като знак, че президентът се стреми да вземе цялата власт в ръцете си. А такова доверие те не желаят да му окажат.
А по какъв начин да постъпи Европейски Съюз? Най-добре ще е да резервира спокойствието в отношението си към Черна гора и да свикне с мисълта, че в тази дребна страна важат други правила, разнообразни от тези в неведнъж по-големите ѝ съседи. Разбира се, Евросъюзът никога не трябва да си затваря очите, когато има принуждение, когато управляващите бият сериозно настроени хора или задържат неуместни публицисти. Само че в Черна гора Европейската комисия не може де работи по нормалния метод, както в Сърбия да вземем за пример: просто да упорства за господство на закона, което да постави завършек на сходен произвол. Не, в Черна гора Европейски Съюз би трябвало да изпрати външния министър на някоя от могъщите европейски страни с едно ясно известие: Повече по този начин не може! Защото протичащото се в дребната страна може и да наподобява непрозрачно, само че там добре схващат езика на силата.
Ще има ли промяна на властта в Черна гора? В тази дребна балканска страна важат лични неразбираеми правила. А решаващи са връзките със Сърбия и сърбите. Но не формалните. Коментар от Норберт Мапес-Нидек.
" Правителството е свалено ", твърди водачът на просръбската и проруска съпротива в Черна гора Здравко Кривокапич. Но на изборите партията на президента Мило Джуканович въпреки всичко завоюва най-вече гласове и се надява посредством някаква съдружна композиция да получи най-малко 40 места в 81-членния парламент. Същевременно обединената съпротива би могла да получи 41 места. Положението е комплицирано. Но в Черна гора от много време е по този начин.
Една страна в шпагат сред Запада и Изтока? Верен съдружник на Европейски Съюз и НАТО? Бащиния на един автократ и неговата фамилия? За Черна гора може да се каже всичко това, само че може би най-важното е друго: нейната величина и връзките ѝ със Сърбия и сърбите. Но същинските връзки, а не публично оповестените от политиците.
В Черна гора живеят 620 000 души - колкото в Люксембург или в немския град Дюселдоф. Всеки познава всекиго, като това напълно безусловно важи за хората, забъркани в публичния живот на страната. Те са учили в една и съща гимназия, търкали са студентските скамейки в едни и същи академични аудитории, а в детството си нормално са ходили даже на една и съща детска градина…
Най-важни си остават персоналните връзки
Разбираемо е, че в една такава микроскопична общественост нереалните правила и неутралните институции надали са доминантни и общовалидни. Тук най-важни си остават персоналните връзки. Това предписание важи във всички балкански страни. За да схванеш една огромна страна, ти би трябвало да вникнеш в разпоредбите, който работят там. Малките страни обаче са неразбираеми, тъй като там не съществуват такива ясни правила. И това е непреодолима причинност, с която Европейската комисия непрестанно се сблъсква - освен в тази ситуация с Черна гора.
Сегашният черногорски президент, " бащата на отечеството ", могъщият партиен водач и дълготраен министър председател Мило Джуканович не е изобретил персонално тази клиентелистка система, която дирижира решително в продължение на десетилетия. Тя е по-стара от него и сигурно ще го надживее. В момента три рехави партийни обединения протягат ръка към властта в Черна гора. Но единствено най-слабата от тях има някакво неясно разбиране какво значи да изградиш общество, което се управлява от общи и наложителни за всички правила. Но този голям публичен скок надали ще се състои. По-вероятно е системата " Джуканович " да оцелее без самия Джуканович. Но още по-вероятно е с присъединяване на отслабения доскорошен президент да възникне някаква по-широка, по-отворена, само че не по-малко корумпирана управническа конструкция.
Всичко се върти към Сърбия
През 2006 година, макар сериозната опозиция, Джуканович реализира развода на своята страна със Сърбия. Противниците на това обособяване през днешния ден се афишират за сърби и, съгласно годните в Черна гора критерии, съставляват политическо, а не етническо малцинство. Политическото противоборство сред тях и болшинството последователи на черногорската самостоятелност не може обаче да скрие от погледа най-важния факт: двойственото отношение на всички черногорци към десетократно по-големия комшия. Сърбия в действителност не е никаква чужбина. Ако отидеш да живееш в Белград, ти няма да си чужденец. Но даже за хората с ясно черногорско съзнание Сърбия си остава значим комшия - най-малкото като потребно предизвикателство за подсилване на личната еднаквост. А тайничко - и като единица мярка и като вероятен авариен излаз, в случай че личното управление стане прекомерно самоуверено. Защото всеки, който системата Джуканович изхвърли, на първо време потегля към Сърбия.
Повечето черногорци не считат своята нация за някаква обособена галактика. Само че другояче така хитрият Джуканович подцени точно това събитие, когато потегли на поход против Сръбската православна черква в страната и поддържа Черногорската, която има претенцията да бъде самостоятелна. Много черногорци изтълкуваха проектите за конфискуване на парцелите на Сръбската православна черква като знак, че президентът се стреми да вземе цялата власт в ръцете си. А такова доверие те не желаят да му окажат.
А по какъв начин да постъпи Европейски Съюз? Най-добре ще е да резервира спокойствието в отношението си към Черна гора и да свикне с мисълта, че в тази дребна страна важат други правила, разнообразни от тези в неведнъж по-големите ѝ съседи. Разбира се, Евросъюзът никога не трябва да си затваря очите, когато има принуждение, когато управляващите бият сериозно настроени хора или задържат неуместни публицисти. Само че в Черна гора Европейската комисия не може де работи по нормалния метод, както в Сърбия да вземем за пример: просто да упорства за господство на закона, което да постави завършек на сходен произвол. Не, в Черна гора Европейски Съюз би трябвало да изпрати външния министър на някоя от могъщите европейски страни с едно ясно известие: Повече по този начин не може! Защото протичащото се в дребната страна може и да наподобява непрозрачно, само че там добре схващат езика на силата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ