Проф. д-р Коста Костов: Карантината за фасадната демокрация привърши
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Национален съветник по пневмология и фтизиатрия, член на Съюза на българските писатели, неизменима част от годишната ранглиста на „ Лекарите, на които имаме вяра “ и „ Най-добрите лекари “, основен редактор на списание INSPIRO - не бихме могли да изброим всички квалификации, трофеи и професионални шлифовки на един същински лекар-интелектуалец.
Потърсихме проф. Коста Костов в навечерието на всенародния протест против ръководството и разпаднатата държавност - Великото национално въстание, както и за компетенцията му във връзка епидемията с Ковид-19, която не желае да си тръгне.
- Професоре, за какво държавното управление удължи изключителното състояние до края на месец септември, макар че данните на заболеваемост през юли и август понижават и са сред 2 и 3%?
- Да, формалните данни сочат стабилно невисок % на новозаразени, изчислен към общото количество направени проби, само че този %, съгласно мен, не демонстрира действителната картина. Реалният % е много по-висок, евентуално над 10%, допустимо е да е по-близо до 15% даже, тъй като публично оповестеният се дължи на огромния поток здрави, които през летните месеци се запътиха към Гърция и усилиха броя на осъществените проби върху изцяло здрави българи. Процентът на „ пътуващите проби “ е не по-малко от 25-30% на седмична база, към който в случай че се прибавят и процентите на тестваните здрави чиновници в администрации и фирмени колективи, процентът на позитивните случаи би паднал още.
По-важно е да сме осведомени какъв е процентът на новозаразени измежду онази чиста група българи, които са тествани таргетно, т.е. – насочено-контактни на към този момент инфектирани и симптомни, с признаци на дихателна зараза. Има възможност цифрата на инфектирани при този скринингов метод да не е толкоз ниско, като се има поради, че делът на хората, подложени на този скрининг, е доста по-нисък /не повече от 30%/ от делa на всички останали групи. Дали това е по този начин, ще разберем занапред, когато набезите към Гърция спаднат и навлезем в есенния интервал, когато SARS-Co v 2 вирусът към момента ще броди у нас, а своя поход в страната ни ще стартират и нормалните есенно-зимни инфекции, всяка от които със признаци, наподобяващи COVID-19.
Твърде доста специалисти изричат една и съща позиция, за отлив на епидемията, базирайки се на наличните данни. Но когато всички мислят еднообразно, значи никой не мисли както би трябвало. Имам поради, че към момента не би трябвало да „ смъкваме гарда “. Има някоi данни, в подтекста на оповестените, които сочат друга латентна наклонност, която може да ни изненада в околните месеци. Това не значи, че съпровождам в хора на песимистите, а предизвестявам, че оркестърът на свръхсимптомистите и антиваксърите става все по-мощен, а това не ми подхожда. Ние сме страна с огромен % невярващи в епидемията, последователи на конспирацията, които поставят каруцата пред коня и подценяват епидемиологичните данни, идващи от останалата част на света. В този подтекст, дано „ задържим топката„ още малко в нашето поле, с цел да не попадне в противниковото и да не ни изненада нов „ епидемиологичен шут “ в нашата врата, преди да дочакаме имунизацията през 2021 година
Иначе, удължаването на епидемиологичната конюнктура напълно не трансформира епидемиологичния комфорт на българите. На дневен ред са митингите и политическата рецесия, а коронавирусът отстъпи осведомителната си доминация. Ако би трябвало да дам свои причини против голословно оповестената победа против вируса тук, ще кажа, че броят на приетите в болница случаи през последните няколко седмици не пада под 16%, до момента в който в края на месец юли този % беше под 15%. Това приказва за по-тежко протичане на инфекцията /особено в някой области /, където този % е много по-висок от междинния за страната. По мои наблюдения, напълно не е снижен и процентът на смъртността измежду приетите в болница, което също надвишава равнището от предхождащите два месеца, както и сензитивният растеж на умрелите през тези две седмици. През втората половина на август имаме връх на умрелите от COVID-19, толкоз, що се касае за първите два месеца от началото на епидемията у нас. Съвсем не наподобява по този начин розово, както се коства на някои мои сътрудници, които прекалиха с позитивните послания и дирижират оркестъра на оптимистите. Моите усещания са, че в лечебните заведения се хоспитализират по-тежки случаи от преди, тъй като хората започнаха да гледат по-леко на заплахата и приемът в болница става при по-изразена симптоматика, което пък дава по-малък късмет за лечебна реакция. За това приказва броят на пациентите с нетипична пневмония, признати в болница, който не спада под 60 през последните дни, макар усъвършенстваните ни лечебни благоприятни условия. Процентът на болните в България, които са признати в интензивни отделения, е над междинния за света. Моят зов е да се уточни и интензифицира тестването на пресимптомни и безсимптомни лица, тъй като не е правилно, че те не заразяват.
- Здравният министър приказва за доброволна ваксина, включена в имунизационния календар. Не я ли прави това автоматизирано наложителна?
- Не мисля, че имунизацията ще бъде наложителна. Никой не може да бъде длъжен да понесе сходна операция без негово единодушие. Няма значение в кой календар е вписана, има доста аргументи, заради което имунизацията може да бъде отказана. Не се вслушвайте в сходни конспирации, които станаха прекалено много у нас. Това демонстрира равнището на обществото, което е склонно да одобри всяка сензация за реалност. Не инцидентно най-печеливши тук са най-лъжливите медии и уеб сайтове. Възмущава ме и огромният брой българи, отрицателно настроени към всевъзможен тип ваксини /антиваксъри/, което подлага освен тях, само че и децата им на риск. Излишно е да припомняме какъв брой смъртоносни заболявания бяха отстранени с помощта на ваксините-полиомиелит, вариола, дифтерия, коклюш, туберкулоза и прочие. Аз персонално ще се имунизирам, ще убедя и фамилията си, и околните да го създадат.
- Да си напомним речта на премиера при започване на месец май, с която заключи резултатите от епидемията и в която благодари на всички, само че не и на Медицинския експертен съвет, който оглавихте. Можехте ли да откажете поканата първоначално, имахте ли морални съмнения да го извършите с причини, че не симпатизирате на това ръководство?
- Разбира се,че нямах никакви съмнения и морални задръжки да приема поканата. Пак дублирам - аз предложих на премиера основаването на експертен съвет с по-висока здравна експертиза, каквато не доближаваше тогава. И реагирах като доктор, без политически пристрастия, обладан само от желанието да оказа помощ с моя и на отзовалите се сътрудници потенциал. Контролът над епидемията е най-съществен и е дълг на всеки доктор. Нито за момент не ми е хрумнало да повеждам разговор със себе си с морални други възможности. Какво аморално има в това, когато те призоват да се отзовеш и да изпълниш своя лекарски и цивилен дълг?! Бих го направил за всяко друго държавно управление в сходна конюнктура. Може да звучи патетично, само че подобен беше моментът. Не мислиш, а действаш, тъй като твоите дейности засягат всички. Това, че министър председателят не благодари на Съвета е негова неточност, неприятен инстикт, да не кажа обидна за нас непризнателност. Защото ние се отзовахме безплатно и непринудено, дадохме и продължаваме да даваме всичко от себе си. За нас е задоволителна колегиалната оценка. Някои медии реагираха като ужилени при появяването ни и с цел да защитят казионния НОЩ се пробваха съзнателно да ни дискредитират. Ако Борисов ни беше благодарил, това можеше да бъде възприето като жест, не в наша изгода. Така че, аз му благодаря, че не го направи и по този метод отбрани името ни.
- Известен сте с дейната си гражданска и човешка позиция, самичък казахте, че жадувате смяна. С какви мисли проследихте лятото на нашето неодобрение? Изправихме ли се като народ пред тези 55 дни митинги?
- Няма мислещ българин, който да не копнее за смяна. През последните години се очерта наклонността за още по-устойчиво духовно проваляне. Утвърди се модел на ръководство, вплел в едно ползите на политици и подкрепените от страната олигарси, който заплашва освен демократичните устои, само че и самостоятелния морал на жителите. Корупцията и опростачването заплашват да се трансфорат в норма. България навлезе в интервал на политическа и национална деградация. Абсолютната власт, която позволихме на политиците, корумпира за по-малко от две десетилетия безусловно всички, които претърпяват посредством властта.Отправили сме се към неизбежно, невъзвратимо поражение. Трябва допустимо най-бързо да се измъкнем от духовната рецесия, която е достигнала пределни граници и заплашва освен нас, само че и поколенията на нашите деца. През годините, езикът, на който приказваме, напълно прегърби синтаксиса, нулира лексиката. Чалгата и просташкият език направиха все по-трудно да се приказва на висок жанр. Говорещите на по-висок език третират като себични сноби.Българите се разделиха на репресирано просветено малцинство от морални жители, копнеещи за духовно Възраждане и едно привилегировано от модела на живот болшинство, което се забавлява, без да се интересува от ориста на България. Някъде сред тях са нашите родители, за които не се откри благосклонност и парче самун.Не можем да сложим точката на това изречение, написано с правописни неточности, а би трябвало да редактираме грешките. Ние сме сложени в периферията на Европа, като натрапени деца, изхвърлени от първокласния хотел на демократичните страни, заради политическата си неприспособимост, отглеждани в страничните селскостопански постройки на хотела, в който сервират топла храна и завивки, само че не оферират достъп дори до първокласната тоалетна. Потупват ни по гърба, тъй като сме нужни в миманса, с цел да не изгубят огромната политическа игра, в която европейските демократи ни употребяват по този начин, както тук по време на избори биват употребявани ромите в гетата-групово и на ниска цена. Моето потомство през днешния ден има своя финален късмет за смяна. Твърде доста време пропиляхме, прекомерно постоянно ни лъгаха, доста шансове пропуснахме. Нямаме време за повече. Ще изтъквам Джордж Оруел с неговия разказ „ 1984 “: „ Септемврийският ден бе явен и леден. Часовниците биеха тринадесет часа. “Мисля, че е настъпил тринадесетия час за нас. Затова с цялото си сърце поддържам митингите, които въпреки и с несъвършена форма, имат сърцато тяло и несломима воля за смяна. Знам, че са за положително и са в името на общото положително, като в Евангелието от Матей: “Там, където сте се събрали двама, или трима в мое име, там участвам и аз “. Оруел написа „ 1984 “ през 1948 като обръща двете последни числа в заглавието. Тогава се колебаел да озаглави творбата си „ Последният човек “. Не го направил-умира от туберкулоза две години по-късно, като един от последните демократи на нашето време. Нямаме времето на Оруел. Ако за него две години са били задоволителни да напише книгата на живота си, за нас идните две събития са написване на сюжета за бъдещето на Родината ни. Настъпи тринадесетия час на Биг Брадър.
- Очаквате ли сгъстяване от Брюксел, след оповестеното продължаващо наблюдаване на протичащото се у нас - една вяла и мудна бюрократична позиция?
- Брюксел продължава да ни продава сливи за боклук, без да осъзнават, че напълно скоро ще си почистим сметището и ще желаяме точна сметка за сливите и за „ бакшиша “, тъй като, в случай че някой ги назовават „ брюкселски зелки “, аз ги назовавам брюкселски бакшиши. Време е да се преборим за националното си достолепие и покажем, че не сме кухненска прислуга,която бели картофи за трапезата на брюкселските чорбаджии, а сме хилядолетен, заслужен народ, неделима част от европейската културна и политическа общественост. Очаквам бюрократите да престанат да ни третират като електорален слугинаж, а да се държат с нас сериозно и самокритично, като поправят досегашната си компромисна позиция.Трябва да погледнат на нас като на народ, който подлага гърба си, с цел да не се срути нежната народна власт. И да си приберат назад вересиите.
- Понеже в смутни времена си личат хора и характери, видя се, че интелигенцията е рехава по площадите. Защо?
- Дясната интелигенция е разбираемо отрицателно настроена към митинга. Тя е настроена еволюционистки, консервативно, скептично към всяка форма на революционен напредък, по-приличащ на лявата интелигенция. Това е разбираемо, тъй като смяната е дълъг развой, постепенен акт, който изисква време за съзряване на обществото и ферментиране на неговата плодна младост. Виждате до какво ни докара подарената народна власт - до тридесет години фасадна народна власт. Това, което е належащо, обаче, на всеки развой, е начален подтик във време на застой. А ние стоим съвсем две десетилетия в една точка и се въртим към нея като дервиши. Априлската епопея не съумя да изтръгне Отечеството от лапите на поробителя, само че даде оня подтик, който докара до Освобождението ни. Затова не разбирам за какво някои мои другари, които почитам, поради тяхната честност и разсъдък, не осъзнаха значимостта на момента и се улисаха в прогнози за надвисващо зло. Завладял ги е някакъв настървен антипротестизъм. Привиждат близка злополука, сънуват русофобски кошмари, демонизират президента и путинизират протестиращите. Виждат в Отровното трио повече отрова, в сравнение с може да бъде създадена от тях. Не имат вяра в смяната към по-добро, като че ли не виждат, че тя към този момент се случва - нарушеният комфорт на Ахмед Доган, оставките на противоречиви министри, суматохата на ръководещите, попресъхналата самонадеяност на основния прокурор, вперения взор на част от брюкселската оранжерия в проблемите на България, мълчанието на Меркел - огизнала в задявки с нашите управници, с цел да избави кожата на европейските десни. Когато и идващите не се оправят, и те ще понесат същия яд и отпор.
- Ще напишем ли актуалната българска история в 56-я ден Великото национално въстание, на 2 септември, на площад „ Независимост “, професор Костов?
- Не съм чак толоква доверчив оптимист да допускам, че на 2.ІХ. ще потеглим към нови небеса. Чака ни дълга борба за народна власт. Каквото и да се случи, няма да позволим да стане по-зле, тъй като стигнахме дъното, а то е кално и блатисто. Но имам вяра на оня стихотворец, който написа, че и под най-дълбоката тиня има твърда земя. Все в миналото ще стъпим на нея. Посланието ми съм взел от Радичков: “Стига с това Хараламбене! “. А като бургазлия, ще се базира и на Христо Фотев: „ Най-страшното не е смъртата ни, а че сме приживе в тъмната и пластика “.
Карантината на фасадната народна власт привърши.
________________________________________________________
Проф. доктор Коста Костов е роден в гр. Бургас. През 1980 година приключва медицина във Варна. Професор е по белодробни заболявания. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е профилиран курс „ Основни качества на лидерството” в London Business School.
Дългогодишен преподавател е по белодробни заболявания в Медицински факултет на Университет „ Св. Климент Охридски”, София.
Бивш ръководител е на УС на БДББ в интервала 2008-2012 година Национален съветник по пневмология и фтизиатрия на НЗОК.
Председател е на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията COVID-19 2020 година
Член е на съюза на българските писатели – секция «Публицистика». Неизменно е в годишните ранглисти „ Лекарите, на които вярваме” на вестник „ 24 часа” и „ Най-добрите лекари” на радио „ Дарик”. Той е ввукратен притежател на годишната премия за есеистика за 2015 година и 2018 година на в. „ СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели.
Носител е и на премията на Дарик радио „ Вдъхновение на годината” през 2016 година
Главен редактор е на списание INSPIRО.
Национален съветник по пневмология и фтизиатрия, член на Съюза на българските писатели, неизменима част от годишната ранглиста на „ Лекарите, на които имаме вяра “ и „ Най-добрите лекари “, основен редактор на списание INSPIRO - не бихме могли да изброим всички квалификации, трофеи и професионални шлифовки на един същински лекар-интелектуалец.
Потърсихме проф. Коста Костов в навечерието на всенародния протест против ръководството и разпаднатата държавност - Великото национално въстание, както и за компетенцията му във връзка епидемията с Ковид-19, която не желае да си тръгне.
- Професоре, за какво държавното управление удължи изключителното състояние до края на месец септември, макар че данните на заболеваемост през юли и август понижават и са сред 2 и 3%?
- Да, формалните данни сочат стабилно невисок % на новозаразени, изчислен към общото количество направени проби, само че този %, съгласно мен, не демонстрира действителната картина. Реалният % е много по-висок, евентуално над 10%, допустимо е да е по-близо до 15% даже, тъй като публично оповестеният се дължи на огромния поток здрави, които през летните месеци се запътиха към Гърция и усилиха броя на осъществените проби върху изцяло здрави българи. Процентът на „ пътуващите проби “ е не по-малко от 25-30% на седмична база, към който в случай че се прибавят и процентите на тестваните здрави чиновници в администрации и фирмени колективи, процентът на позитивните случаи би паднал още.
По-важно е да сме осведомени какъв е процентът на новозаразени измежду онази чиста група българи, които са тествани таргетно, т.е. – насочено-контактни на към този момент инфектирани и симптомни, с признаци на дихателна зараза. Има възможност цифрата на инфектирани при този скринингов метод да не е толкоз ниско, като се има поради, че делът на хората, подложени на този скрининг, е доста по-нисък /не повече от 30%/ от делa на всички останали групи. Дали това е по този начин, ще разберем занапред, когато набезите към Гърция спаднат и навлезем в есенния интервал, когато SARS-Co v 2 вирусът към момента ще броди у нас, а своя поход в страната ни ще стартират и нормалните есенно-зимни инфекции, всяка от които със признаци, наподобяващи COVID-19.
Твърде доста специалисти изричат една и съща позиция, за отлив на епидемията, базирайки се на наличните данни. Но когато всички мислят еднообразно, значи никой не мисли както би трябвало. Имам поради, че към момента не би трябвало да „ смъкваме гарда “. Има някоi данни, в подтекста на оповестените, които сочат друга латентна наклонност, която може да ни изненада в околните месеци. Това не значи, че съпровождам в хора на песимистите, а предизвестявам, че оркестърът на свръхсимптомистите и антиваксърите става все по-мощен, а това не ми подхожда. Ние сме страна с огромен % невярващи в епидемията, последователи на конспирацията, които поставят каруцата пред коня и подценяват епидемиологичните данни, идващи от останалата част на света. В този подтекст, дано „ задържим топката„ още малко в нашето поле, с цел да не попадне в противниковото и да не ни изненада нов „ епидемиологичен шут “ в нашата врата, преди да дочакаме имунизацията през 2021 година
Иначе, удължаването на епидемиологичната конюнктура напълно не трансформира епидемиологичния комфорт на българите. На дневен ред са митингите и политическата рецесия, а коронавирусът отстъпи осведомителната си доминация. Ако би трябвало да дам свои причини против голословно оповестената победа против вируса тук, ще кажа, че броят на приетите в болница случаи през последните няколко седмици не пада под 16%, до момента в който в края на месец юли този % беше под 15%. Това приказва за по-тежко протичане на инфекцията /особено в някой области /, където този % е много по-висок от междинния за страната. По мои наблюдения, напълно не е снижен и процентът на смъртността измежду приетите в болница, което също надвишава равнището от предхождащите два месеца, както и сензитивният растеж на умрелите през тези две седмици. През втората половина на август имаме връх на умрелите от COVID-19, толкоз, що се касае за първите два месеца от началото на епидемията у нас. Съвсем не наподобява по този начин розово, както се коства на някои мои сътрудници, които прекалиха с позитивните послания и дирижират оркестъра на оптимистите. Моите усещания са, че в лечебните заведения се хоспитализират по-тежки случаи от преди, тъй като хората започнаха да гледат по-леко на заплахата и приемът в болница става при по-изразена симптоматика, което пък дава по-малък късмет за лечебна реакция. За това приказва броят на пациентите с нетипична пневмония, признати в болница, който не спада под 60 през последните дни, макар усъвършенстваните ни лечебни благоприятни условия. Процентът на болните в България, които са признати в интензивни отделения, е над междинния за света. Моят зов е да се уточни и интензифицира тестването на пресимптомни и безсимптомни лица, тъй като не е правилно, че те не заразяват.
- Здравният министър приказва за доброволна ваксина, включена в имунизационния календар. Не я ли прави това автоматизирано наложителна?
- Не мисля, че имунизацията ще бъде наложителна. Никой не може да бъде длъжен да понесе сходна операция без негово единодушие. Няма значение в кой календар е вписана, има доста аргументи, заради което имунизацията може да бъде отказана. Не се вслушвайте в сходни конспирации, които станаха прекалено много у нас. Това демонстрира равнището на обществото, което е склонно да одобри всяка сензация за реалност. Не инцидентно най-печеливши тук са най-лъжливите медии и уеб сайтове. Възмущава ме и огромният брой българи, отрицателно настроени към всевъзможен тип ваксини /антиваксъри/, което подлага освен тях, само че и децата им на риск. Излишно е да припомняме какъв брой смъртоносни заболявания бяха отстранени с помощта на ваксините-полиомиелит, вариола, дифтерия, коклюш, туберкулоза и прочие. Аз персонално ще се имунизирам, ще убедя и фамилията си, и околните да го създадат.
- Да си напомним речта на премиера при започване на месец май, с която заключи резултатите от епидемията и в която благодари на всички, само че не и на Медицинския експертен съвет, който оглавихте. Можехте ли да откажете поканата първоначално, имахте ли морални съмнения да го извършите с причини, че не симпатизирате на това ръководство?
- Разбира се,че нямах никакви съмнения и морални задръжки да приема поканата. Пак дублирам - аз предложих на премиера основаването на експертен съвет с по-висока здравна експертиза, каквато не доближаваше тогава. И реагирах като доктор, без политически пристрастия, обладан само от желанието да оказа помощ с моя и на отзовалите се сътрудници потенциал. Контролът над епидемията е най-съществен и е дълг на всеки доктор. Нито за момент не ми е хрумнало да повеждам разговор със себе си с морални други възможности. Какво аморално има в това, когато те призоват да се отзовеш и да изпълниш своя лекарски и цивилен дълг?! Бих го направил за всяко друго държавно управление в сходна конюнктура. Може да звучи патетично, само че подобен беше моментът. Не мислиш, а действаш, тъй като твоите дейности засягат всички. Това, че министър председателят не благодари на Съвета е негова неточност, неприятен инстикт, да не кажа обидна за нас непризнателност. Защото ние се отзовахме безплатно и непринудено, дадохме и продължаваме да даваме всичко от себе си. За нас е задоволителна колегиалната оценка. Някои медии реагираха като ужилени при появяването ни и с цел да защитят казионния НОЩ се пробваха съзнателно да ни дискредитират. Ако Борисов ни беше благодарил, това можеше да бъде възприето като жест, не в наша изгода. Така че, аз му благодаря, че не го направи и по този метод отбрани името ни.
- Известен сте с дейната си гражданска и човешка позиция, самичък казахте, че жадувате смяна. С какви мисли проследихте лятото на нашето неодобрение? Изправихме ли се като народ пред тези 55 дни митинги?
- Няма мислещ българин, който да не копнее за смяна. През последните години се очерта наклонността за още по-устойчиво духовно проваляне. Утвърди се модел на ръководство, вплел в едно ползите на политици и подкрепените от страната олигарси, който заплашва освен демократичните устои, само че и самостоятелния морал на жителите. Корупцията и опростачването заплашват да се трансфорат в норма. България навлезе в интервал на политическа и национална деградация. Абсолютната власт, която позволихме на политиците, корумпира за по-малко от две десетилетия безусловно всички, които претърпяват посредством властта.Отправили сме се към неизбежно, невъзвратимо поражение. Трябва допустимо най-бързо да се измъкнем от духовната рецесия, която е достигнала пределни граници и заплашва освен нас, само че и поколенията на нашите деца. През годините, езикът, на който приказваме, напълно прегърби синтаксиса, нулира лексиката. Чалгата и просташкият език направиха все по-трудно да се приказва на висок жанр. Говорещите на по-висок език третират като себични сноби.Българите се разделиха на репресирано просветено малцинство от морални жители, копнеещи за духовно Възраждане и едно привилегировано от модела на живот болшинство, което се забавлява, без да се интересува от ориста на България. Някъде сред тях са нашите родители, за които не се откри благосклонност и парче самун.Не можем да сложим точката на това изречение, написано с правописни неточности, а би трябвало да редактираме грешките. Ние сме сложени в периферията на Европа, като натрапени деца, изхвърлени от първокласния хотел на демократичните страни, заради политическата си неприспособимост, отглеждани в страничните селскостопански постройки на хотела, в който сервират топла храна и завивки, само че не оферират достъп дори до първокласната тоалетна. Потупват ни по гърба, тъй като сме нужни в миманса, с цел да не изгубят огромната политическа игра, в която европейските демократи ни употребяват по този начин, както тук по време на избори биват употребявани ромите в гетата-групово и на ниска цена. Моето потомство през днешния ден има своя финален късмет за смяна. Твърде доста време пропиляхме, прекомерно постоянно ни лъгаха, доста шансове пропуснахме. Нямаме време за повече. Ще изтъквам Джордж Оруел с неговия разказ „ 1984 “: „ Септемврийският ден бе явен и леден. Часовниците биеха тринадесет часа. “Мисля, че е настъпил тринадесетия час за нас. Затова с цялото си сърце поддържам митингите, които въпреки и с несъвършена форма, имат сърцато тяло и несломима воля за смяна. Знам, че са за положително и са в името на общото положително, като в Евангелието от Матей: “Там, където сте се събрали двама, или трима в мое име, там участвам и аз “. Оруел написа „ 1984 “ през 1948 като обръща двете последни числа в заглавието. Тогава се колебаел да озаглави творбата си „ Последният човек “. Не го направил-умира от туберкулоза две години по-късно, като един от последните демократи на нашето време. Нямаме времето на Оруел. Ако за него две години са били задоволителни да напише книгата на живота си, за нас идните две събития са написване на сюжета за бъдещето на Родината ни. Настъпи тринадесетия час на Биг Брадър.
- Очаквате ли сгъстяване от Брюксел, след оповестеното продължаващо наблюдаване на протичащото се у нас - една вяла и мудна бюрократична позиция?
- Брюксел продължава да ни продава сливи за боклук, без да осъзнават, че напълно скоро ще си почистим сметището и ще желаяме точна сметка за сливите и за „ бакшиша “, тъй като, в случай че някой ги назовават „ брюкселски зелки “, аз ги назовавам брюкселски бакшиши. Време е да се преборим за националното си достолепие и покажем, че не сме кухненска прислуга,която бели картофи за трапезата на брюкселските чорбаджии, а сме хилядолетен, заслужен народ, неделима част от европейската културна и политическа общественост. Очаквам бюрократите да престанат да ни третират като електорален слугинаж, а да се държат с нас сериозно и самокритично, като поправят досегашната си компромисна позиция.Трябва да погледнат на нас като на народ, който подлага гърба си, с цел да не се срути нежната народна власт. И да си приберат назад вересиите.
- Понеже в смутни времена си личат хора и характери, видя се, че интелигенцията е рехава по площадите. Защо?
- Дясната интелигенция е разбираемо отрицателно настроена към митинга. Тя е настроена еволюционистки, консервативно, скептично към всяка форма на революционен напредък, по-приличащ на лявата интелигенция. Това е разбираемо, тъй като смяната е дълъг развой, постепенен акт, който изисква време за съзряване на обществото и ферментиране на неговата плодна младост. Виждате до какво ни докара подарената народна власт - до тридесет години фасадна народна власт. Това, което е належащо, обаче, на всеки развой, е начален подтик във време на застой. А ние стоим съвсем две десетилетия в една точка и се въртим към нея като дервиши. Априлската епопея не съумя да изтръгне Отечеството от лапите на поробителя, само че даде оня подтик, който докара до Освобождението ни. Затова не разбирам за какво някои мои другари, които почитам, поради тяхната честност и разсъдък, не осъзнаха значимостта на момента и се улисаха в прогнози за надвисващо зло. Завладял ги е някакъв настървен антипротестизъм. Привиждат близка злополука, сънуват русофобски кошмари, демонизират президента и путинизират протестиращите. Виждат в Отровното трио повече отрова, в сравнение с може да бъде създадена от тях. Не имат вяра в смяната към по-добро, като че ли не виждат, че тя към този момент се случва - нарушеният комфорт на Ахмед Доган, оставките на противоречиви министри, суматохата на ръководещите, попресъхналата самонадеяност на основния прокурор, вперения взор на част от брюкселската оранжерия в проблемите на България, мълчанието на Меркел - огизнала в задявки с нашите управници, с цел да избави кожата на европейските десни. Когато и идващите не се оправят, и те ще понесат същия яд и отпор.
- Ще напишем ли актуалната българска история в 56-я ден Великото национално въстание, на 2 септември, на площад „ Независимост “, професор Костов?
- Не съм чак толоква доверчив оптимист да допускам, че на 2.ІХ. ще потеглим към нови небеса. Чака ни дълга борба за народна власт. Каквото и да се случи, няма да позволим да стане по-зле, тъй като стигнахме дъното, а то е кално и блатисто. Но имам вяра на оня стихотворец, който написа, че и под най-дълбоката тиня има твърда земя. Все в миналото ще стъпим на нея. Посланието ми съм взел от Радичков: “Стига с това Хараламбене! “. А като бургазлия, ще се базира и на Христо Фотев: „ Най-страшното не е смъртата ни, а че сме приживе в тъмната и пластика “.
Карантината на фасадната народна власт привърши.
________________________________________________________
Проф. доктор Коста Костов е роден в гр. Бургас. През 1980 година приключва медицина във Варна. Професор е по белодробни заболявания. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е профилиран курс „ Основни качества на лидерството” в London Business School.
Дългогодишен преподавател е по белодробни заболявания в Медицински факултет на Университет „ Св. Климент Охридски”, София.
Бивш ръководител е на УС на БДББ в интервала 2008-2012 година Национален съветник по пневмология и фтизиатрия на НЗОК.
Председател е на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията COVID-19 2020 година
Член е на съюза на българските писатели – секция «Публицистика». Неизменно е в годишните ранглисти „ Лекарите, на които вярваме” на вестник „ 24 часа” и „ Най-добрите лекари” на радио „ Дарик”. Той е ввукратен притежател на годишната премия за есеистика за 2015 година и 2018 година на в. „ СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели.
Носител е и на премията на Дарик радио „ Вдъхновение на годината” през 2016 година
Главен редактор е на списание INSPIRО.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ