А защо не мъже и жени да се състезават наравно на Олимпиадата?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Решението на уредниците на “Берлинале” да отстранен “джендър” премиите за най-хубавите артисти и актриси е водено от желанието за битка с “дискриминацията” против дамите. Тази мярка обаче може да се окаже контрапродуктивна. Какво ще стане, в случай че няколко години поред актрисите получават единствено премия за “Най-добра поддържаща роля”, а актьорите - за “Най-добра основна роля”? Ще наложат ли тогава квоти? Какъв смисъл има решението на уредниците на Берлинале? Освен да се подчини на атмосферата на “политическа коректност” в тази среда.
Едно нещо е несъмнено: нашето общество е в цялостна смяна. Дали в вярната посока? Това не всеки път е ясно. Един образец: от известно време, когато попълням формулярите за записване за кинофестивалите, в които желая да вземам участие, фестивали, които се организират съвсем на всички места по света,
към този момент освен ме питат дали съм “Господин” или “Госпожа”, само че също, и то доста постоянно, дали съм “Друг”,
или пък дали “Не се различавам нито в едното, нито в другото”, а от време на време даже “Не искам да отговоря на въпроса”.
Признавам си, че от време на време се колебаех дали да не отговоря позитивно на някое от последните три оферти - да задраскам квадратчето, както се споделя - с цел да видя дали филмът ми ще бъде подбран по-лесно. Но не го направих.
Неотдавнашното решение на Берлинския кино фестивал - “Берлинале”, за отдадените - да отстрани “джендър” премиите за най-хубавите артисти и актриси, следва тази логичност. Вече няма да се счита, че има единствено дами и мъже, само че също и доста “некласифицируеми” хора.
Бихме желали да отговорим, че това е изцяло вярно: постоянно е имало трансджендъри, транссексуални и даже хермафродити - почитани от Античността -, само че броят им е много дребен. Дори в света на киното.
Бихме се изкушили да одобрим желанието на уредниците на “Берлинале”, казвайки си, че можем да се запитаме със задна дата дали Дъстин Хофман в “Тутси” на Сидни Полак би трябвало да бъде номиниран за “Оскар” за основна мъжка или женска роля, защото през множеството време във кино лентата е облечен като жена. Същото важи и за Джак Лемън в “Някои го избират горещо” на Били Уайлдър.
Казваме си също, че едно време в театъра дамите играеха функциите на млади мъже - сещаме се за Сара Бернхард -, и даже страни, в които мъжете извършват женски функции, като Китай или Япония.
Проблемът е, че това решение рискува да се обърне против желанието на тези, които го взеха. Те в действителност взеха решение да трансфорат тези две награди в награди за “Най-добра основна роля” и “Най-добра поддържаща роля”. Какво ще стане, в случай че няколко години поред актрисите получават единствено премия за “Най-добра поддържаща роля”, а актьорите - за “Най-добра основна роля”?
Още по-лошо: какво ще вършим, в случай че нито една жена не получи премия на няколко Берлиналета? Ще наложат ли тогава квоти?
Тъй като киното не е точна просвета, качеството на филмите не е безусловно едно и също всяка година и може да се случи в една цяла селекция нито една основна женска роля да не е почтена да завоюва премията, а в подмяна на това доста мъжки функции да се борят за лаврите. И противоположното.
Позволявайки всяка година на една актриса или артист да бъдат удостоени, това в последна сметка беше поддръжка, нещо като гаранция за актрисите, които по-рядко получават огромни функции от своите сътрудници мъже. В среда, исторически доминирана по-скоро от мъжете.
Много е учудващо прочее, че неведнъж същите хора, които са в основата на решенията на Берлинския фестивал, се стремят да реализират в селекциите на фестивалите - или при избора на комисиите, които разпределят финансовите дотации - цялостно тъждество сред мъже и дами, затова въз основа на “джендър” категории и налагайки квоти за тези нови благоприятни условия. Близо сме до несъгласието!
Но има нещо още по-сериозно: отричайки разликата сред мъже и дами и трансформирайки я в следствие единствено на “социалния детерминизъм”, забравяме каква е разликата сред един мъж и една жена в това, което към момента се назовава на британски «performance» (изпълнение). Изпълнение, което не е единствено физическо, несъмнено, само че в което видът интрепретация, видът олицетворение и даже, дано не се колебаем да го кажем,
видът съблазняване на един мъж или жена, не са идентични.
Разбира се, не става въпрос за еднакъв вид “изпълнение”, само че представяте ли си на Олимпийските игри мъжете и дамите да се състезават наедно? Състезания по лека атлетика или тенис, в които двата пола са събрани дружно? Отказвайки да забележим физическите разлики, които съществуват сред мъже и дами, от време на време стигаме до парадокс.
Не става въпрос да “джендъросваме” всички категории награди и мисля, че всеки един (една) в света на киното, както и другаде, е доста благополучен, когато Катрин Бигълоу печели “Оскар” за най-хубав филм, или когато Каролин Шампетие получава “Сезар” за най-хубав оператор, само че какъв смисъл има решението на уредниците на Берлинале? Освен да се подчини на
атмосферата на “политическа коректност” в тази среда.
Замисълът на един нов сериал, “Холивуд”, продуциран от Netflix, е да опише за дискриминирането - изцяло действителна - която са понасяли чернокожите и гейовете в Холивуд директно след Втората международна война. Възхитително написан и сниман сериал прочее, чиито създатели са отишли по-далеч в конформизма. Те са решили да пренапишат историята и искрено да извършат исторически ревизионизъм.
Главният воин, извънредно непосредствен до Рок Хъдсън, умрял от СПИН в средата на 80-те година на ХХ век, който се “разкри” единствено няколко месеца преди да почине, взема решение да съобщи пред очите на всички своята хомосексуалност, няколко месеца откакто е дошъл в Холивуд, т.е. 1947 или 1948 година Което, несъмнено, не е правилно, само че подхожда на това, което създателите биха желали да направи. Още по-лошо, в един заблуждаващ заключителен епизод те връчват още веднъж Оскарите от 1948 година на тези, артисти или режисьори, които им се коства, че е трябвало да получат тези награди.
Чернокожи и гейове, несъмнено.
Все още не сме стигнали дотук. Нито в Холивуд, нито във Франция, нито даже в Берлин, само че би трябвало да внимаваме днешните хрумвания, нрави и публичен избор да не се окажат предлог за отказване на Историята. История, изпълнена с дискриминация, еволюция и несъгласия. Победи за едните и провали за другите. Също и промени.
Именно на тази История с основно “И” е част историята на киното. Историята, основана от мъже и дами, от огромни женски, както и мъжки функции. Роли, които остават във въображението на феновете години доста по-късно, тъй като са “полови” и служат или са послужили като модели за подражателство на мъже и дами по целия свят.
Франсоа Марголен е френски режисьор, продуцент и сценарист. Автор на кино лентата Salafistes (Салафити)
Превод от френски: Галя Дачкова
Решението на уредниците на “Берлинале” да отстранен “джендър” премиите за най-хубавите артисти и актриси е водено от желанието за битка с “дискриминацията” против дамите. Тази мярка обаче може да се окаже контрапродуктивна. Какво ще стане, в случай че няколко години поред актрисите получават единствено премия за “Най-добра поддържаща роля”, а актьорите - за “Най-добра основна роля”? Ще наложат ли тогава квоти? Какъв смисъл има решението на уредниците на Берлинале? Освен да се подчини на атмосферата на “политическа коректност” в тази среда.
Едно нещо е несъмнено: нашето общество е в цялостна смяна. Дали в вярната посока? Това не всеки път е ясно. Един образец: от известно време, когато попълням формулярите за записване за кинофестивалите, в които желая да вземам участие, фестивали, които се организират съвсем на всички места по света,
към този момент освен ме питат дали съм “Господин” или “Госпожа”, само че също, и то доста постоянно, дали съм “Друг”,
или пък дали “Не се различавам нито в едното, нито в другото”, а от време на време даже “Не искам да отговоря на въпроса”.
Признавам си, че от време на време се колебаех дали да не отговоря позитивно на някое от последните три оферти - да задраскам квадратчето, както се споделя - с цел да видя дали филмът ми ще бъде подбран по-лесно. Но не го направих.
Неотдавнашното решение на Берлинския кино фестивал - “Берлинале”, за отдадените - да отстрани “джендър” премиите за най-хубавите артисти и актриси, следва тази логичност. Вече няма да се счита, че има единствено дами и мъже, само че също и доста “некласифицируеми” хора.
Бихме желали да отговорим, че това е изцяло вярно: постоянно е имало трансджендъри, транссексуални и даже хермафродити - почитани от Античността -, само че броят им е много дребен. Дори в света на киното.
Бихме се изкушили да одобрим желанието на уредниците на “Берлинале”, казвайки си, че можем да се запитаме със задна дата дали Дъстин Хофман в “Тутси” на Сидни Полак би трябвало да бъде номиниран за “Оскар” за основна мъжка или женска роля, защото през множеството време във кино лентата е облечен като жена. Същото важи и за Джак Лемън в “Някои го избират горещо” на Били Уайлдър.
Казваме си също, че едно време в театъра дамите играеха функциите на млади мъже - сещаме се за Сара Бернхард -, и даже страни, в които мъжете извършват женски функции, като Китай или Япония.
Проблемът е, че това решение рискува да се обърне против желанието на тези, които го взеха. Те в действителност взеха решение да трансфорат тези две награди в награди за “Най-добра основна роля” и “Най-добра поддържаща роля”. Какво ще стане, в случай че няколко години поред актрисите получават единствено премия за “Най-добра поддържаща роля”, а актьорите - за “Най-добра основна роля”?
Още по-лошо: какво ще вършим, в случай че нито една жена не получи премия на няколко Берлиналета? Ще наложат ли тогава квоти?
Тъй като киното не е точна просвета, качеството на филмите не е безусловно едно и също всяка година и може да се случи в една цяла селекция нито една основна женска роля да не е почтена да завоюва премията, а в подмяна на това доста мъжки функции да се борят за лаврите. И противоположното.
Позволявайки всяка година на една актриса или артист да бъдат удостоени, това в последна сметка беше поддръжка, нещо като гаранция за актрисите, които по-рядко получават огромни функции от своите сътрудници мъже. В среда, исторически доминирана по-скоро от мъжете.
Много е учудващо прочее, че неведнъж същите хора, които са в основата на решенията на Берлинския фестивал, се стремят да реализират в селекциите на фестивалите - или при избора на комисиите, които разпределят финансовите дотации - цялостно тъждество сред мъже и дами, затова въз основа на “джендър” категории и налагайки квоти за тези нови благоприятни условия. Близо сме до несъгласието!
Но има нещо още по-сериозно: отричайки разликата сред мъже и дами и трансформирайки я в следствие единствено на “социалния детерминизъм”, забравяме каква е разликата сред един мъж и една жена в това, което към момента се назовава на британски «performance» (изпълнение). Изпълнение, което не е единствено физическо, несъмнено, само че в което видът интрепретация, видът олицетворение и даже, дано не се колебаем да го кажем,
видът съблазняване на един мъж или жена, не са идентични.
Разбира се, не става въпрос за еднакъв вид “изпълнение”, само че представяте ли си на Олимпийските игри мъжете и дамите да се състезават наедно? Състезания по лека атлетика или тенис, в които двата пола са събрани дружно? Отказвайки да забележим физическите разлики, които съществуват сред мъже и дами, от време на време стигаме до парадокс.
Не става въпрос да “джендъросваме” всички категории награди и мисля, че всеки един (една) в света на киното, както и другаде, е доста благополучен, когато Катрин Бигълоу печели “Оскар” за най-хубав филм, или когато Каролин Шампетие получава “Сезар” за най-хубав оператор, само че какъв смисъл има решението на уредниците на Берлинале? Освен да се подчини на
атмосферата на “политическа коректност” в тази среда.
Замисълът на един нов сериал, “Холивуд”, продуциран от Netflix, е да опише за дискриминирането - изцяло действителна - която са понасяли чернокожите и гейовете в Холивуд директно след Втората международна война. Възхитително написан и сниман сериал прочее, чиито създатели са отишли по-далеч в конформизма. Те са решили да пренапишат историята и искрено да извършат исторически ревизионизъм.
Главният воин, извънредно непосредствен до Рок Хъдсън, умрял от СПИН в средата на 80-те година на ХХ век, който се “разкри” единствено няколко месеца преди да почине, взема решение да съобщи пред очите на всички своята хомосексуалност, няколко месеца откакто е дошъл в Холивуд, т.е. 1947 или 1948 година Което, несъмнено, не е правилно, само че подхожда на това, което създателите биха желали да направи. Още по-лошо, в един заблуждаващ заключителен епизод те връчват още веднъж Оскарите от 1948 година на тези, артисти или режисьори, които им се коства, че е трябвало да получат тези награди.
Чернокожи и гейове, несъмнено.
Все още не сме стигнали дотук. Нито в Холивуд, нито във Франция, нито даже в Берлин, само че би трябвало да внимаваме днешните хрумвания, нрави и публичен избор да не се окажат предлог за отказване на Историята. История, изпълнена с дискриминация, еволюция и несъгласия. Победи за едните и провали за другите. Също и промени.
Именно на тази История с основно “И” е част историята на киното. Историята, основана от мъже и дами, от огромни женски, както и мъжки функции. Роли, които остават във въображението на феновете години доста по-късно, тъй като са “полови” и служат или са послужили като модели за подражателство на мъже и дами по целия свят.
Франсоа Марголен е френски режисьор, продуцент и сценарист. Автор на кино лентата Salafistes (Салафити)
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ