ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 5 юли 2018 година министър председателят на Китай Ли Къцян дойде на публично посещаване в България. Няколко дни по-късно българските медии оповестиха, че визитата на Къцян е била извънредно ползотворна. Само година и половина по-късно в най-многолюдната страна в света избухна зараза от чужд все още вирус, която скоро се популяризира в целия свят и се трансформира в пандемия. Настъпи ерата на Covid-19.

Властите в Китай ли са виновни за пандемията? Плод на стичане на събитията ли е болестта или добре премислен акт. Националноотговорни жители ни предадоха стенограма от диалога сред премиера Борисов и китайския посетител. Потърсете отговора на горните въпроси сами.

- Къци, чувствай се като дома си.

- В смисъл?

- Се едно си си у вас бе...

- Благодаря, хубаво е тук.

- Ния сме си израснали с Брусли. Още на бетамакс сме го гледали. Тираджиите носеха касети...

- Да, да...

- Па с тебе сме си и остарели комунисти...

- Как по този начин?

- Е па по този начин - и аз бех член на партията, и Цецо беше. Ти не го знаеш него. Друг път ше ти го покажа, че в този момент изтърси некви работи за вас, мани...Ама по този начин сме се разбрали. Аз да приказваме по този начин, па той онака. Нищо персонално.

- А за какво не сте още в партията, господин министър председател?

- Ония споделиха - избирай. Или партията, или службата...Па аз бех пожарникар и требваше да предпочитам. Имаше един варел с дефламол...Мани...

- Как по този начин, не може ли и двете?!

- Можеше преди, но бай Тошо като го таковаха и споделиха, че не може към този момент...После си направих моя партия. И те по този начин...

- Хм...

-Абе, за.би...Мина време и ми се наложи да избавям страната от комунистите. До днеска я избавям. И да ти кажем почтено, никакви ги нема.

- Как по този начин?!

- Абе...кво да ти кажа. То сички беха и такива, и такива. А и да не беха, можеха да се прават. И преди, и в този момент.

- Не разбирам...Изразявате се като Лао Дзъ...

- Не лае. Кучето е добродушно, нема да се плашиш. И не апе. Гледам, че се одрема. Оди легай, аз ше виждам продълженията, че тоа мач се закучи, де.ба.

- Да, да...

- Не ти е елементарно и на тебе, толко ора ти висат на главата.Не мое ги фане есграона. Тва единствено да тръгнеш да даваш великденски....Па тва изборни описи?! Малей...

- Моля?!

- Легай, легай. Утре ше говориме още...Усещам, че си намислил нещо...