ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Огнян Стамболиев

Всеизвестен факт е, че Кралство Швеция е една от най- културните и цивилизовани страни в Европейски Съюз. А и самите шведи, както останалите скандинавци са създали прекалено много, с цел да подобрят качеството на своя живот. Всъщност, това може да се каже и да останалите скандинавски страни, които могат да бъдат модел за нас. Ще загатна единствено, че на един българин годишно купува по половин книга / т.е. една на две години/, до момента в който финландците единствено...18! Разбира се, разликата в манталитета сред нас и скандинавците, тук, съответно, на шведите и българите е в действителност голяма, само че работата не е единствено в това, нали? Но защото думата ни е за шведските депутати, дано да кажем нещо за тях.

Смисълът на демокрацията, знаем, е да изберем „ най- положителните измежду равните” и да им поверим юздите на ръководството. При шведите се оказва, че съумяват да избират „ най- положителните измежду равните”, без тези избраници да се трансформират в някакъв мним, лаком, подкупен и безочлив „ елит”, както се получава, за жалост, към този момент 30 години у нас. Шведските национални избраници са просто естествени почтени хора с задача и възприятие за дълг пред своите гласоподаватели и нищо повече. Не са някакъв „ елит”.

„ Ние сме елементарни жители. Не се нуждаем от никакви парламентарни привилегии. Обидно е да желаеме такива! Нашата задача е просто да представяме жителите и да познаваме добре действителността, в която те живеят. Да представяме жителите – това единствено по себе си е една доста значима привилегия, доколкото е допустимо да влияем на развиването на страната ни,” – сподели в изявление членът на Социалдемократическата партия, депутатът Пер Арне Хокасон.

Парламентът на Стокхолм има единствено три автомобила: за ръководителя, премиера и техните заместници. Колите се употребяват единствено за публични случаи. Всички депутати отиват на работа с публичния превоз. За задачата страната им отпуска годишно избрана сума.

Само министър председателят има право да употребява длъжностен автомобил, който се поддържа от държавната работа за сигурност. Разбира се, всеки народен представител може да помоли администрацията на Парламента за кола, в случай че за това има сериозна причина. Народните избраници по принцип не употребяват и таксита, с изключение на в незабавни случаи.

До 1957 година шведските депутати не са получавали за работата си и стотинка, само че по-късно било решено да се изплащат заплати. Сега месечната заплата там е 40 000 крони, което е съпоставимо със заплатата на редови преподавател в началните класове.

Депутатите няма право сами да дефинират, индексират и гласоподават заплатите си. За задачата там има самостоятелен тричленен комитет, отвън Парламента, в който влизат ръководител, в качеството на арбитър, и още двама членове, като за задачата се избират самостоятелни публицисти или пенсионирани държавни служители.

На членовете на Шведския парламент се дават скромни държавни квартири. Това са гарсониери от 45 кв м., където нормално стаята служи по едно и също време за спалня и гостна. Обслужването на квартирите е работа на самите депутати / чистачки и камериерки няма!/. Администрацията на Парламента е длъжна един път годишно да обезпечава главното разчистване и ремонтни действия. Квартирата е предопределена единствено за члена на Парламента. Неговото семейство няма право да живее там гратис. Дори за нощувка на непосредствен човек, депутатът би трябвало да заплати за това на страната.

В постройката на Парламента на Стокхолм няма ресторант, а бюфет и трапезария без келнери. Всеки народен представител се обслужва самичък, като по-късно е задължен да върне употребяваната от него посуда на мястото като преди този момент я измие!

Невъзможно е народен представител като посети ресторант, да обядва или вечеря с държавни пари!

Нито един народен представител в Стокхолм няма право на секретарка или помощник. Всяка партия получава от страната избрана, не доста огромна сума за образуването на общ партиен секретариат в помощ на своите избраници. Нито един от членовете на партията не може да притегли за персонална помощ и услуги член на секретариата, което значи, че шведските депутати сами си сформират програмата за деня, седмицата и месеца, сами си насрочват срещите и сами сервират кафето на своите посетители.

За пожизнени пенсии на някогашни политици, депутати, министри в Швеция не може и дума да става!

На някогашните депутати, които не са на работа, се изплаща помощ в размер от 85 на 100 от неговата заплата в продължение единствено на две години. Но с цел да получиш тази сума и през втората година, ще би трябвало да докажеш, че към момента не си на друга работа.

Регионалните политици в Швеция не получават нито заплати, нито пенсии.

В Швеция се смята, че да работиш за страната е дълг, задача, въпрос на чест, а не метод за персонално обогатяване и придобиване на въздействие....

Е, ние, в България, сме май не от Европа, а от друга планета...

Ще оставя текста без коментар. Спомням си единствено по какъв начин предната ни председателка Ц.Ц. отиде на курорт в Евксиноград, с камериерка, водач и персонален готвач, тъй като нещо не ѝ харесвала кухнята в двореца...

А сегашната госпожа от Кърджали съобщи напряко: „ Ние не сме елементарни хора, ние имаме други потребности...”