Това е краят на амбициите за независима палестинска държава
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
С посредничеството на Съединени американски щати, Израел и ОАЕ се схванаха за нормализиране на връзките. Сделката е добър знак за страните в тази част на света, само че има и един огромен губещ, написа в коментара си Райнер Золих.
Без безусловно да споделяме казаното от палестинския президент Махмуд Абас, аналитично видяно той вярно е схванал нещата: историческата договорка сред Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел може да бъде обсъждана като „ изменничество “ по отношение на палестинския въпрос.
Абу Даби се съгласи на съглашение, което ще значи заледяване, само че никога няма да докара до завършек на израелските проекти за анексиране на палестинските територии. Това удостовери и израелският министър председател Бенямин Нетаняху.
Лицемерна взаимност от всички страни
Пита се в задачата не можеха ли ОАЕ да реализират повече за своите „ палестински братя “ по време на договарянията. Очевидно това не е било изключително значимо за тях. Те имат други стратегически цели - тяхната мнима взаимност с палестинците е чисто двуличие.
Това е незаслужено и доста горчиво за палестинците. То демонстрира една необратима наклонност: към този момент не Израел, а Иран и Турция от ден на ден ще бъдат възприемани от доста арабски страни като рискови нашественици в личния им район. И възпирането им за тях се трансформира в главен приоритет. Особено що се отнася до Иран, те виждат в Израел натурален и доста атрактивен сътрудник, защото страната е водач във военното и софтуерно развиване, а самият Израел счита Иран с неговите съдружници в Сирия, Ливан, Ирак, Йемен и линията Газа за най-голямата опасност за своята сигурност.
Очакваше се, че Техеран и Анкара ще реагират остро на договорката. На тях това съглашение обаче им дава късмет да се показват пред целия ислямски свят като всеотдайни съдружници на палестинците и по този метод да затвърдят властовите си искания в района. Всъщност и за тях “солидарността” с палестинците е единствено предлог, зад който прозират властовите им ползи.
Провалът на палестинските водачи
Истината е тази: палестинците от дълго време изгубиха от Израел борбата за една същински самостоятелна страна. Темата през днешния ден не е част от интернационалния дневен ред. Този факт обаче не се дължи единствено на израелската заселническа политика, смяната на целите на арабските страни и на борещия се за преизбиране американски президент Доналд Тръмп. Дължи се и на дългогодишната некадърност на палестинските водачи да развият своята визия и да активизират ефикасна интернационална поддръжка.
Донякъде виновността ще е тяхна, в случай че в Близкия изток зародят нови съюзи против ползите на палестинците, и в случай че и други страни, изключително от Персийския залив, тръгнат и те да подписват мир с Израел. Това е пагубно развиване за палестинците, само че добър знак за всички останали страни в района.
С посредничеството на Съединени американски щати, Израел и ОАЕ се схванаха за нормализиране на връзките. Сделката е добър знак за страните в тази част на света, само че има и един огромен губещ, написа в коментара си Райнер Золих.
Без безусловно да споделяме казаното от палестинския президент Махмуд Абас, аналитично видяно той вярно е схванал нещата: историческата договорка сред Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел може да бъде обсъждана като „ изменничество “ по отношение на палестинския въпрос.
Абу Даби се съгласи на съглашение, което ще значи заледяване, само че никога няма да докара до завършек на израелските проекти за анексиране на палестинските територии. Това удостовери и израелският министър председател Бенямин Нетаняху.
Лицемерна взаимност от всички страни
Пита се в задачата не можеха ли ОАЕ да реализират повече за своите „ палестински братя “ по време на договарянията. Очевидно това не е било изключително значимо за тях. Те имат други стратегически цели - тяхната мнима взаимност с палестинците е чисто двуличие.
Това е незаслужено и доста горчиво за палестинците. То демонстрира една необратима наклонност: към този момент не Израел, а Иран и Турция от ден на ден ще бъдат възприемани от доста арабски страни като рискови нашественици в личния им район. И възпирането им за тях се трансформира в главен приоритет. Особено що се отнася до Иран, те виждат в Израел натурален и доста атрактивен сътрудник, защото страната е водач във военното и софтуерно развиване, а самият Израел счита Иран с неговите съдружници в Сирия, Ливан, Ирак, Йемен и линията Газа за най-голямата опасност за своята сигурност.
Очакваше се, че Техеран и Анкара ще реагират остро на договорката. На тях това съглашение обаче им дава късмет да се показват пред целия ислямски свят като всеотдайни съдружници на палестинците и по този метод да затвърдят властовите си искания в района. Всъщност и за тях “солидарността” с палестинците е единствено предлог, зад който прозират властовите им ползи.
Провалът на палестинските водачи
Истината е тази: палестинците от дълго време изгубиха от Израел борбата за една същински самостоятелна страна. Темата през днешния ден не е част от интернационалния дневен ред. Този факт обаче не се дължи единствено на израелската заселническа политика, смяната на целите на арабските страни и на борещия се за преизбиране американски президент Доналд Тръмп. Дължи се и на дългогодишната некадърност на палестинските водачи да развият своята визия и да активизират ефикасна интернационална поддръжка.
Донякъде виновността ще е тяхна, в случай че в Близкия изток зародят нови съюзи против ползите на палестинците, и в случай че и други страни, изключително от Персийския залив, тръгнат и те да подписват мир с Израел. Това е пагубно развиване за палестинците, само че добър знак за всички останали страни в района.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ