Българската демокрация – чрез силата на олигархията към охлокрацията
На 17 декември 1993 година записах документ във Висшия партиен съвет на Българска социалистическа партия, че напущам партията. В същия ден напуснах и парламентарната група на Българска социалистическа партия. В речта си във връзка на тежката разлъка прецизирах, че съм станал член на Българска комунистическа партия на ненавършени 19 години и след 20 години постоянно участие и като народен представител напущам първи парламентарната група. Тогава прецизирах още, че пътя, по който беше тръгнала Българска социалистическа партия на олигархизиране след четвърт век ще изхвърли Българска социалистическа партия изцяло от Народното събрание. Прогнозирах 25 години за лъжовната скица, а тя продължи цели към този момент 32 години. През тези дълги три десетилетия Българска социалистическа партия рухна пред очите ми като организация, политическа групировка и мощ на лявата концепция.
Още при започване на смяната – 1991-а, 1996-а – партията бе овладяна от неуки хора. Те трябваше обикновено, само че поредно да трасират пътя на олигархията, като предначертаят стила и държанието на цялата членска маса. Моделът на лъжата, на фабрикуването на измислените милионери, отдръпна от партията хиляди членове и смачка в съзнанието им обществената концепция.
Българска социалистическа партия се трансформира в организация постприватизационна, излаз при систематизиране на мощности, размени на най-важните земи и струпване на благосъстояния. Този способ на стартова неистина заблуди много хора и разкри напълно вътрешното несъгласие на централното и локалното управление с членската маса. Изобщо, в случай че подредим детайла на лъжата, ясно ще разберем, че от 1992-а до 1996-а, 2001–2009-а, Българска социалистическа партия под егидата на „ националната воля “ е била загрижена единствено за проходната олигархия. И когато тя се откри трайно, самата олигархия стартира да управлява Българска социалистическа партия, изтласкайки страната към охлокрацията.
Точно тогава – 2020–2024 – българската народна власт демонстрира неповторима взаимозависимост от ортаклъка на левите вестоносци паралии.
Целият абсурд се изроди в сеанс на наглостта в комбиниране с лъжата и подлостта. Последните съвещания на Народното събрание и на бюджетната комисия демонстрираха надлъж и нашир несъгласието в олигархията. Те освен си присвоиха схемата на преразпределител на държавния бюджет, само че и като разпределител на взетите фундаментални решения.
И тук, когато става дума за същностна смяна, за леви хрумвания и обществена стратегия, новите чорбаджии не позволяват волнодумство. Те заплащат най-ниските налози в Европа, те заплащат най-ниските заплати, а в това време имат най-вече пари в чужбина, безотговорно изнесени. Тези цели 55 милиарда $ в офшорите са най-скътаната загадка на българската олигархия, по тази причина през днешния ден битката против единствения контролор – ЕЦБ – е толкоз огромна и толкоз брутална. Силата на тези доказателства мъчно ще се обезпечи, до момента в който олигархията не бъде лимитирана, рамкирана и допроверена от националното държавно управление.
Изборът на национално държавно управление – експертно, точно, без фронтално въздействие на олигархията – ще се трансформира към пролетта на 2026 година в задача на прехода. Никакъв преход не може да успее, в случай че няма самостоятелен кабинет, като този на Георги Кьосеиванов (1935–1940), довел България до девето място в Европа. Националният, не партийно-политически кабинет би рамкирал силата на утрешния ден на България. И когато приказваме за лявото начало, за лейберисткия хъс, би трябвало крепко да препоръчаме различен път без милионерите начело. Олигархичната същина на тези нездравословни политици на България, обявяващи се за носители на различен морал, е нездравословна освен за страната, а най-много за политическата истина.
Защото на следващия ден, когато заговорим за народна власт, у нас неизбежно би трябвало да установяваме и отбележим, че олигархията към този момент крепко ни е закостила към охлокрацията. Защото до през вчерашния ден на манифестации и митинги излизаха младите, на следващия ден е редът на гладните с тоягите. И това е една от огромните истини на днешната българска народна власт.
