От водна блокада до водни чудеса - големият провал на Кремъл в Крим
На 30 септември 2025 година Русия означи годишнината от " присъединението на новите райони ", както про-кремълската агитация назовава окупацията на части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област.
За мотива бяха пуснати специфични възпоменателни монети и бяха проведени обилни концерти, на които известни съветски актьори възхваляваха " грижата " на Москва за окупираните региони. Целта на тези точно режисирани събития беше да основат усещане за непоклатимост и разцвет - пропагандна фасада, зад която действителността наподобява доста по-мрачна.
Това се споделя в разбор на плана EUvsDisInfo на East Stratcom Task Force към Дипломатическата работа на Европейския съюз за съветската агитация към окупираните от Москва територии на Украйна.
Едно от най-показателните доказателства е продължаващата водна рецесия. Още от първата съветска инвазия през 2014 година районите под окупация страдат от сериозен дефицит на питейна вода - проблем, който след 2022 година се изостри трагично и към този момент е тежко тестване за Кремъл.
А " лекът " на Москва, както нормално, е непрекъснат поток от агитация и дезинформация.
Крим и митът за " водния екоцид "
До 2014 година 85% от водата за Крим идваше от Севернокримския канал, който води води от Днепър към полуострова. След окупацията и нежеланието на Русия да договаря или да заплаща за този запас, Украйна приключи водоподаването и построи краткотрайна дига в Херсонска област.
Първоначално наличните ресурси разрешиха на Москва да омаловажи рецесията, само че военните потребности бързо разклатиха водния баланс в района.
Руската войска харчи големи количества вода, а всеобщото заселване на съветски жители в Крим в допълнение натовари ресурсите. До 2016 година казусът беше задоволително сериозен, с цел да бъде трансфорат в политическо оръжие.
На съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации съветският представител Пьотър Иличев упрекна Украйна във " водна обсада ", която сякаш нарушавала човешките права - макар че интернационалното право задължава окупационната мощ да обезпечава главните потребности на популацията.
Оттогава насам Кремъл развива цялостен разказ за украински " воден екоцид " и даже заведе дело в Европейския съд по правата на индивида против Киев.
Когато през 2023 година съдът го отхвърли, съветските медии безмълвно преглътнаха резултата - пропагандната цел към този момент беше реализирана.
Да виниш Запада, да обещаваш чудеса
Паралелно с това Москва упреква " злия и нападателен Запад ", като твърди, че водната рецесия е част от " антируската тактика " на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Последваха и неуместни изказвания, че защото река Днепър извирала в Русия, водата ѝ " принадлежала " на страната. Москва даже заплаши да " отреже " реката от Украйна.
За да скрие влошаващата се обстановка, Кремъл стартира да популяризира фантастични " инженерни решения " - от подводен тунел под Черно море, през добиване на " сладки извори " от дъното, та до самолети, които да " провокират дъжд ".
Нито едно от тези обещания не беше изпълнено. Жителите на Крим привикнаха с водния режим и с това да се редят на опашки пред водоноски, до момента в който съветската войска пробиваше нови кладенци без необикновен резултат.
Водата като опрощение за война
През 2022 година водната агитация към този момент беше превърната в инструмент за оправдаване на нашествието. Русия намерено съобщи, че една от задачите ѝ е да обезпечи надзор над Севернокримския канал. След окупацията на оборудванията в Херсонска област държавната агитация го разгласи за " успех " - Русия сякаш била избавила Крим от жадност.
Но триумфът се оказа кух. Самите съветски коментатори признаха, че водните загуби в канала доближават 40%, макар че инфраструктурата беше под съветски надзор от години.
След разрушаването на язовир " Каховка " през 2023 година рецесията стана още по-тежка. Когато към този момент нямаше на кого да трансферира виновността, Кремъл просто мина към премълчаване - добре прочут механизъм за надзор.
Жадните " патриоти "
През 2025 година водната рецесия в окупираните региони на Източна Украйна доближи сериозно равнище. Независими репортажи разказват мрачна картина: Донецк и Мариупол получават вода единствено за няколко часа един път на два-три дни.
Болници, детски градини и учебни заведения първи понасят ударите, а доста квартали разчитат на водоноски, които идват 1-2 пъти седмично.
Кремъл отговори с нова пропагандна акция, която омаловажава рецесията като " краткотрайни усложнения ". Държавните медии твърдят, че " Путин персонално взема решение казуса ", че " километри водопроводи се ремонтират ", а Донбас скоро щял да получава даже обезсолена вода от Азовско море.
Пропагандата към този момент приказва и за бъдещи курорти, които щели да се появят " безусловно на фронтовата линия ".
Паралелно с това популацията е призовано към " героично самообладание ". През септември 2025 година пък се появи информация, че Москва възнамерява да криминализира новините за водния дефицит - още един образец за желания способ: не решение, а заглушаване на истината.
Управление на усещането вместо решение на проблеми
От Крим до Донбас водата е един от обичаните принадлежности на кремълската операция. Митовете за " украинска обсада ", фантазиите за подводни тунели и лозунгите за " героично самообладание " следват еднакъв модел: Русия прикрива управническите си провали с пропагандни истории.
Когато не може да обезпечи непоклатимост и базови услуги, тя обезпечава разкази. Крановете може да пресъхнат, само че пропагандата - в никакъв случай.
