ИПИ: Всеки пети мъж у нас е тежък пияч, губим години живот заради алкохола
Според данните за 2022 година междинната консумация на чист алкохол на човек от популацията над 15-годишна възраст у нас е 11,2 литра годишно. Разбивката демонстрира желанията на българите:
5,1 литра се падат на напитките с висок алкохолен градус;
4,7 литра идват от бирата;
1,2 литра се образуват от виното;
0,2 литра са от други типове алкохол.
Макар числата да наподобяват нереални, превърнати в действителни количества, те разкриват сериозна картина. Годишното ползване на човек се равнява на 188 бири (по 500 милилитра), 18 бутилки корав алкохол и над 13 бутилки вино. Това значи, че средностатистическият българин изпива по една бира през ден, по една чаша вино всеки четвърти ден и по една дребна ракия (50 милилитра) в два от всеки три дни.
Експертите от ИПИ акцентират, че тази оценка е консервативна. Официалната статистика не обгръща домашното произвеждане на вино и ракия, което е необятно публикувано в страната и допуска доста по-високи действителни равнища на консумация.
Тревожна е и статистиката за по този начин наречените " тежки хронични пиячи " – хора, които употребяват над 60 мл чист алкохол на ден. Според данните на СЗО за 2025 година, 9,1% от популацията над 15 години попада в тази категория. Разликата сред половете е фрапантна – 16,6% от мъжете са избрани като тежки пиячи, до момента в който при дамите този дял е 2,1%.
Високата консумация води до директни здравни последствия. Индикаторът за годините живот, изгубени заради болест или преждевременна гибел (DALYs), демонстрира, че българите губят приблизително 6,4 години в положително здраве поради алкохола. При мъжете този индикатор доближава стряскащите 9,5 години.
Смъртността, обвързвана с използването на спиртни питиета, също е висока – 38,9 случая на 100 000 души. Причините варират от ракови болести и чернодробна цироза до пътни произшествия, където алкохолът постоянно е главен фактор.
Особено притеснителни са данните за подрастващите. Според изследването на ESPAD за 2024 година, над 40% от българските възпитаници са пробвали алкохол преди да навършат 13 години. Още по-шокиращ е фактът, че над 14% от децата са се напили за първи път преди тази възраст.
Достъпът до алкохол за малолетни остава безконтролен. Над 73% от учениците споделят, че елементарно могат да се снабдят с бира, а над 56% не срещат компликации при покупката на корав алкохол, макар законовите забрани.
Икономическият разбор на ИПИ показва и ролята на данъчната политика. България поддържа най-ниските акцизи върху алкохола в Европейския съюз. Акцизът за общоприет кен бира е под 10 стотинки, а за бутилка корав алкохол – към 3 лв.. Виното пък въобще не се полза с данък, сходно на практиката в още девет страни от Европейски Съюз.
Експертите предвиждат, че в средносрочен проект е неизбежно повишението на акцизните ставки, което ще докара до растеж на цените и евентуално може да повлияе върху потребителските привички.
