Политическият театър на властта – оставката, която „дойде… защото така решиха Пеевски и Борисов“
Политическият спектакъл на властта – оставката, която „ дойде… тъй като по този начин взеха решение Пеевски и Борисов “. Когато Росен Желязков разгласи, че държавното управление ще подаде оставка, това не прозвуча като акт на политическа воля. Прозвуча като имитация от към този момент написан сюжет. Сценарий, в който основните функции още веднъж са непокътнати за Бойко Борисов и Делян Пеевски – двамата режисьори на политическия спектакъл, който повече от десетилетие държи страната в положение на следена неустойчивост.
Протестите по улиците ясно демонстрираха, че обществото е изцяло наясно кой ръководи действително страната. Кабинетът на Желязков беше единствено витрина – зад нея стоеше Пеевски, който не просто влияеше, а непосредствено командваше, демонстрирайки властта си даже повече, в сравнение с във времената на най-голямата си недостижимост. А Борисов? Той още веднъж „ няма нищо общо “, до момента в който взема решение по кое време и по какъв начин да се случи идващият ход.
И в този момент ходът явно е оставка. Но не като самопризнание за неуспех, а като стратегическо пренареждане. Стар трик: изпускаш парата с оставка, прекъсваш натиска, минават празниците, хората се разсейват, след това през януари–февруари сглобяваш нов кабинет с съвсем същите лица, единствено че под друго име. Време е, споделят, да „ стабилизираме страната “, до момента в който в действителност стабилизират позициите си преди идващите избори. Вотът февруари или март, в студа, и без Румен Радев, който очевидно ще би трябвало да избърза с „ …когато минимум очаквате “, в случай че желае нещо в страната да се промени и да излезе на политическата сцена. Театрален ход или добре премислено политическо деяние от страна на Борисов и Пеевски…
А най-удобното опрощение, несъмнено, е еврозоната.
Еврото би трябвало да стане публична валута и „ не е моментът “ за избори. Това към този момент сме го чували – националният интерес се вади, когато би трябвало да се оправдае нечий персонален интерес. И в случай че Борисов сподели, че оставката ще пристигна „ откакто всеки българин тегли евро от банкомат “, то е ясно какво се случва – употребява се еврозоната като щит, не като промяна. Пак променено мнение за 24 часа, откакто чухме, че ще стискат до 1 януари. Какво се промени за 24 часа… Къде остана България!? Първо имаше проблем с оставката, а 24 часа по-късно Желязков я хвърли театрално…
И дано напомним! Действащият Министерски съвет остава на власт, до момента в който не встъпи нов кабинет или до момента в който президентът не назначи служебно държавно управление. Няма „ вакуум “, няма „ безредие “. Старият Министерски съвет ръководи и носи цялостната отговорност за всички решения. Народното събрание НЕ съдебна експертиза РАЗПУСКА.
Парламентът работи до конституирането на ново Народно заседание след изборите. Държавата има власт и Желязков ще си носи отговорността и през януари.
Истината е елементарна – оставката бе неизбежна, тъй като натискът е същински. Но нов кабинет след Нова година – това е също толкоз неизбежно, тъй като зависимостите са същите. И до момента в който Пеевски продължава да дърпа конците, а Борисов да се прави на дистанциран баща-основател, политическият спектакъл ще продължи. Само декорите ще се сменят.
А това, което липсва, е действителната смяна.
Оставката е просто акт първи.
Проблемът е кой написа идващото деяние.
