Напуснах Германия. В България ми остават повече пари.
Автор: Мария Илчева
„ В България от заплатата ми остават повече пари, в сравнение с в Германия. С към 600 лв. повече на месец “, споделя Кристина Борисова. В началото на 2025 тя се е върнала в България – след над осем години в Германия. Започнала да обмисля тази стъпка по време на пандемията от Ковид-19, когато хоум офисът станал предписание. „ Така или другояче към този момент работех от у дома. В персонален проект също настъпиха промени и с децата ми взехме решение да се върнем в България “, споделя пред Дъждовни води 41-годишната жена.
Днес Кристина живее в Поморие и продължава да работи за немския си шеф – компания Adhoc със седалище в Гера, на остарялата си позиция като експерт по обработка на данни. В България тя получава немската си заплата. Не заплаща наем, тъй като живее в личен дом. И е покрай роднините си.
И Радимир Бицов се е завърнал в България след осем години в Германия. Днес живее в София и продължава да работи за немския си шеф – ACB Studio, дребна IT компания със седалище в Дюселдорф. Върнал се е преди пет години.
„ В началото на пандемията ни се роди дете и искахме да сме покрай роднините ни. А и в Берлин, където живеехме, беше доста мъчно да намерим по-голямо жилище “, споделя 38-годишният IT експерт. „ Това, че от немската ми заплата в България ми остава много повече нето, в сравнение с в Германия, е прелестен непряк резултат. “
Все повече завръщащи се в България
Кристина и Радимир надалеч не са единствените. „ В България от много време се приказва за приключване на мозъци, само че през последните години ставам очевидец на една противоположна наклонност – от ден на ден млади и образовани българи се завръщат от Германия в България и не престават да работят за немския си шеф “, споделя Константин Русков пред Дъждовни води.
Той е правист и неговата адвокатска фирма обслужва немски работодатели, чиито български чиновници се местят в България, откъдето не престават да работят отдалечено. „ Ако при започване на пандемията имахме пет такива клиенти, то в този момент са най-малко 80. Някои имат по един чиновник в България, други - по 20 “, акцентира Русков.
Няма публична статистика, която да обгръща точния брой на българите, завърнали се от Германия и продължаващи да работят за немския си шеф от България.
Но данните на Германската статистическа работа Destatis за 2024 година регистрират за първи път от 2014 насам намаляващ брой регистрирани в страната българи – като част от обща наклонност в миграцията на жители от страни членки на Европейски Съюз от и към Германия (през 2014 в Германия са регистрирани 183 263 българи, от този момент насам броят им нараства - до 2023, когато е доближат пикът - 436 860; през 2024 са 432 080).
А последните три статистики на българския Национален статистически институт (НСИ) сочат, че от 2022 насам завърналите се в България български жители са повече, в сравнение с отпътувалите в чужбина (2022 година: 19 032 завърнали се, 11 972 напуснали; 2023 година: 17 017 завърнали се, 11 913 напуснали; 2024: 18 205 завърнали се, 9119 напуснали).
4500 евро нето в Германия, 6000 евро в България
Силви Бояджиева също е напуснала Германия по време на пандемията и се е върнала в България – след 10 години в Мюнхен, където е следвала и работила. Днес 34-годишната икономистка живее в София и работи за финландска компания с клон в Германия - Avidly Germany GmbH. Върнала се е най-много поради колегата си, с който желали да живеят в един град и да изградят семейство. И Силви удостоверява пред Дъждовни води, че преместването е имало и огромно финансово преимущество - да получаваш западна заплата в България.
„ Причините за завръщането в България са строго самостоятелни. Но за значително от младите висококвалифицирани българи, подхванали тази крачка, мотивацията е финансова “, споделя Константин Русков и дава следния образец: „ Имах един 30-годишен клиент, който в Мюнхен печелеше 8000 евро бруто и след всички удръжки при немската данъчна класа 1 на него му оставаха към 4500 евро нето. Оттам нататък трябваше да заплаща наем, а в град като Мюнхен през последните години наемите скочиха мощно. В България сега от 8000 евро му остават към 6000 евро нето “.
И строителни служащи се завръщат
Юристът показва, че през последните години се завръщат и доста строителни служащи. Напоследък в България те печелят най-малко толкоз, колкото и в Германия. " Но при тази група нещата са малко по-различни. В Германия те взимат положителни заплати, само че всичко е легално и не им остава доста след налозите и осигуровките. В България този отрасъл е съвсем напълно в сивия бранш - мъчно ще намерите плочкаджия, който да ви издаде фактура. А и цените на работната ръка в строителството доста се повишиха ", акцентира Русков.
Думите му се удостоверяват от Атанас Тошков. Самият той има строителна компания в Бон, негов служащ неотдавна се е завърнал. " В България в строителството се работи 90% в сивия бранш и цените на квадратен метър са към този момент съвсем същите като в Германия. Но в България тези пари майсторите ги взимат без удръжки. Един добър занаятчия може по този начин да изкарва от 10 до 20 хиляди лв. на месец. В Германия това е мъчно - тъй като всичко е легално ", споделя строителят в диалог с Дъждовни води.
Тошков споделя, че животът в Германия е станал по-труден и по-скъп, само че самият той не би се завърнал в България. " Тук в Германия дълги години съм си градил името и съм се доказвал. А и въпреки всичко се живее по-спокойно. Няма по какъв начин с лека ръка да го загърбя и да отида в България, където не знам какво ме чака. "
Какви са преимуществата за немските работодатели?
Юристът Русков споделя, че завръщащи се строителни служащи рядко търсят неговите услуги. Кантората му работи най-много с немски компании, чиито чиновници се местят в България. Той показва, че преместването има преимущество и за фирмите – за чиновниците си в България те имат по-ниски трудови разноски, в сравнение с в Германия, защото ги обезпечават по българската система. „ Тези немски компании нямат никакви капиталови разноски, те нямат седалище в България. Просто чиновниците им са регистрирани там “, коментира Русков и споделя, че става дума за най-различни висококвалифицирани фрагменти - архитекти, адвокати, икономисти, IT експерти.
На равнище Европейски Съюз прехвърлянето е контролирано извънредно добре, акцентира юристът. „ Регистрацията е лесна и евтина. В Германия би трябвало да се извадят няколко документа, като това може да отнеме няколко седмици, само че в България всичко става доста бързо. “
Русков показва, че водещият претекст на немските компании да се съгласят с преместването на българските си чиновници е, че по този начин резервират фрагментите си. А това е изключително значимо на фона на дефицита на висококвалифицирани чиновници в Германия.
Клаус Дирзен e шеф на немската компания Aurebus Consulting GmbH със седалище в Брюл. Той има български чиновник, който работи за компанията му отдалечено от София. В диалог с Дъждовни води Дирзен показва, че финансовите преимущества не са изиграли роля при назначението на българския IT експерт. „ Не сме го създали, с цел да пестим пари. Ние плащаме същата заплата като в Германия – без значение в коя страна живеят нашите чиновници. За нас най-важно е качеството на работата “, споделя той.
" Доста добре се живее с немска заплата в България "
Неговият чиновник Илия Чимев не е работил за Aurebus Consulting GmbH в Германия. Кандидатствал е за позицията непосредствено от България и към този момент трета година e част от екипа на компанията. „ Доста добре се живее с немска заплата в България. Това беше и една от аргументите да си диря немски шеф. Макар че в България в IT сферата като цяло заплатите са положителни “, споделя 44-годишният IT експерт.
„ Но на мен доста ми харесва и немската трудова просвета. Живял съм като по-млад в Германия и още тогава доста ми хареса методът, по който работят там – спокойни хора, занимават се в действителност единствено с това, с което би трябвало, не се разпиляват в разнообразни сфери. Ако може, постоянно бих работил с германци. Но най-добре с германци от България. “
" В България някои неща са по-скъпи, в сравнение с в Германия "
Илия, Кристина, Радимир и Силви споделят, че в последно време резултатът от немските им заплати е понамялал - тъй като цените в България са се покачили, изключително в София. " В България някои неща - като облекла и храна - са даже по-скъпи, в сравнение с в Германия ", възмущава се Кристина. И четиримата споделят, че им липсват редът и чистотата от Германия, както и здравното обслужване. Споделят, че там в никакъв случай не са се чувствали изолирани или дискриминирани.
И за четиримата най-големият плюс на това да работиш от България е близостта до фамилията. " Няма съвършено място. Навсякъде има някакви проблеми ", споделя Илия. Но бързо по-късно прибавя, че е отчаян и обезпокоен от политическата конюнктура в страната, която съгласно него е трагична. " В момента хора със съмнителна известност са застанали отпред на страната и ръководството е пагубно. Ако вдигнат още налозите и осигуровките, те ще изгонят задграничните вложители, а и хора като мен. "
Според Илия бизнес средата, която години наред е била доста добра, стартира да се скапва. " Тези двамата отпред на страната основават доста токсична среда ", споделя Илия и споделя, че взе участие в антиправителствените митинги, тъй като съгласно него моментът е повратен. " Притеснен съм за бъдещето на България. Не знам дали Европейски Съюз е виждал друга своя страна да е под толкоз мощно въздействие на политик, на който са наложени интернационалните наказания. "
Радимир и Силви също вземат участие в митингите. 38-годишната икономистка споделя, че е разтревожена от всеобщото примирие и културата на краткосрочно печелене непременно. Казва, че в случай че данъчният товар и обществените разноски се усилят, само че системата в същото време не дава по-добри услуги и инфраструктура, това би довело до спад в качеството на живот.
И Константин Русков счита, че развитията в България са мощно притеснителни. " Тенденцията е такава, че страната стартира да раздава пари на свои хора. " Според него в случай че политическата обстановка не се усъвършенства, страната може още веднъж да загуби тези върнали се от чужбина висококвалифицирани хора. " Те са добре образовани, приказват няколко езика, прагматици са и могат да работят както от България, по този начин и от всяка друга страна в Европа и света. "
" Ако политическата обстановка не се промени, може и да напусна България "
" Най-щастлив бих бил да остана в България. Но в случай че политическата обстановка не се усъвършенства, ще стартира да се възнамерявам дали да не отпътува ", признава 44-годишният Илия.
Силви също не изключва тази опция. " Дори го премислям в вероятност, когато децата ми пораснат, в случай че изискванията в България не се подобрят. Най-вероятно бих търсила страна с по-стабилни обществени услуги и по-високо качество на опазване на здравето и обучение — да вземем за пример Швейцария или Дания ", споделя тя.
И Радимир може да си показа още веднъж да напусне България. " Близостта със фамилията е доста огромен фактор, само че все пак оставам отворен за тръгване в друга страна. Дори още веднъж в Германия. Липсва ми подредеността и практичността на тази страна. "
