Новговор: как войната на Путин променя руския език
" Трясък " и " мощен тон " вместо гърмеж, " прилив на води " вместо наводняване, " краткотрайни усложнения " вместо икономическа рецесия и доста други думи и изрази станаха част от съветския медиен речник още преди началото на войната в Украйна. „ Информационните евфемизми, предопределени да прикрият неприятни феномени, процеси или решения на управляващите, станаха факт още преди нахлуването на Русия в Украйна. Така да вземем за пример още през 2008-2009 година на публицистите от държавните телевизия бе предложено да не употребяват думата „ рецесия “, а да я заменят с „ краткотрайни усложнения “, споделя пред Дъждовни води филоложката Ксения Туркова.
Лингвистът Кирил Харатян на собствен ред отбелязва, че евфемизми като „ тропот “ или „ потапяне “ се употребяват единствено в съветските официози. „ Ако река Ганг да вземем за пример излезе от крайбрежията си, към този момент се приказва за наводняване. Но в Русия нещата се назовават иначе – т.е. на територията на нашата велика татковина не може да се случи нещо неприятно. “
Още вести от Украйна
Руските държавни институции да вземем за пример постоянно приказват за „ рухване на парчета от безпилотен летателен апарат “, където в действителност става дума за директно попадение на украински дрон. А украинските управляващи все по-често биват наричани „ киевският режим “.
Новият разяснителен речник на държавния съветски език
Промените в езика обаче напълно не са свързани единствено с войната – те отразяват разказите на настоящата съветска власт, написа изданието Barents Observer, анализирайки Тълковния речник на държавния съветски език. Така да вземем за пример авторитаризмът там се дефинира като „ най-ефективната форма на държавно ръководство в тежки за страната времена “, а демокрацията е избрана по следния метод: „ В практиката на политическия живот на западните страни това е форма на държавно ръководство, при която жителите имат избрани права и свободи, а държавните институции работят в полза на най-влиятелните лица, които влияят на взимането на решения по въпросите, свързани с политическия, икономическия и обществения живот на обществото “.
Когато става дума за „ единение “, съставителите пишат за „ историческото единение на беларуси, руснаци и украинци “, а думата „ режим “ е обяснена посредством „ киевския режим “: „ Той съществува в Украйна от 2014 година: тип политическо ръководство, представляващо опасност за главните права и ползи на рускоезичното население “.
Как се трансформира съветският език на фона на войната в Украйна
Кирил Харатян дели измененията в съветския език от военно време на две категории: спуснати „ от горната страна “ и пристигнали „ изпод “ - от зоната на бойните дейности. Когато става дума за съветската власт и нейните съдружници да вземем за пример, „ изявлението сякаш не може да съществува единствено по себе си – а безусловно би трябвало да е цялостно с идеологически възторг “. Поради това унгарският министър председател Виктор Орбан е именуван „ гълъб на мира “ от околните до властта съветски медии. „ Представянето на Орбан по този метод, който няма никаква връзка с действителността, има за цел да излъже публичното внимание. Орбан не е „ дохвърчал “ с миротворческа задача, а е просто съветски спътник и покровител “, изяснява специалистът.
Думи като „ птичка “ (вместо съветски дрон) пък навлизат в бита непосредствено от фронта. „ Това не на последно място значи, че фронтовият диалект получава утвърждение от страна на съветския народ. Защото, в случай че не го одобряваше, той нямаше да одобри тази „ мода “.
Създаване на " различна действителност "
Според Ксения Туркова, „ новият “ съветски език е необходим, с цел да „ образува нова, различна действителност “. „ Важна част от тази различна действителност е романтизацията, а по-късно банализацията и тривиализацията на гибелта, превръщането ѝ в нещо делнично. На същата цел служи и съкращението СВО – „ специфична военна интервенция “, каквото е формалното съветско название на войната против Украйна. То се вписва в поредицата други абревиатури, които руснаците употребяват всекидневно. “
Експертката дава образец и с думата „ ядерка “ (със значение на нуклеарна война), където посредством умалителната наставка „ ка “ думата се подрежда измежду безобидни думи като „ катеричка “, „ сестричка “ или „ баничка “, т.е. наподобява банална и почтена.
Дали измененията от военно време в съветския език ще се задържат
Ксения Туркова е на мнение, че импортираните от войната промени в съветския език мъчно ще бъдат отхвърлени. „ Знаем да вземем за пример какъв брой живи са и до през днешния ден думите от времената на сталинизма. Създаденият „ антиезик “, изкристализирал по време на войната, ще се преодолее доста мъчно. “
Харатян пък показва, че измененията, наложени в езика „ от горната страна “, ще се запазят в него най-малко до момента в който не се смени властта в Русия. „ Когато в езика се приказва за нещо с спомагателен възторг, с архаични думи и мемоари за хилядолетната история на Русия, несъмнено става дума за заблуждение на аудиторията. Тоест, до момента в който лъжливият режим ръководи страната, подправеният възторг ще се резервира. “ Въпросът е какъв брой дълго ще трае това.
Автор: Алексей Волошинов
