Проф. Гечев за Исковата молба против приемането ни в Еврозоната: Лъч надежда за всички българи, които не са съгласни
В съда на Европейския е импортирана жалбата против въвеждането на еврото в България. От работа " Преса и информация " на Съда прецизираха, че жалбата е подадена на 15 септември 2025 година и е заведена в указател, като връчването ѝ на ответника и разпределянето на делото на правосъден състав са просто общоприети процесуални стадии. Жалбата е готова от юрист Румяна Ченалова и Станимир Минков, като в икономическата ѝ аргументация са взели участие доцент доктор Григор Сарийски от ИК на Българска академия на науките и докторът по стопанска система Любомир Христов. Какво още… Пред ФАКТИ приказва проф. Румен Гечев, учител в УНСС и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия.
- Проф. Гечев, стана известно, че неотдавна сте получили зелена светлина от Общия съд на Европейски Съюз на Искова молба против Съвета на Европейски Съюз, в която оспорвате законността на Решенията му от 8 юли тази година за приемането на България в Еврозоната. Какво значи това, допустимо ли е това да донесе поврат във въвеждането на еврото у нас?
- През м. септември т.г. внесохме Исковата молба, подкрепена с детайлно създадени стопански и юридически причини, доказващи от наша страна незаконност на процедурите по взимането на това решение от Съвета на Европейски Съюз. И ето, близо два месеца по късно, на 28 ноември, Секретариатът на Съда ни изпрати Уведомление посредством юрист Румяна Ченалова, че дава ход на първият стадий на правосъдната процедура. Делото е разпределено на 4-ти състав, избрани са и тримата интернационалните съдии и докладчик по делото. От тук нататък ориста на Исковата ни молба ще мине по всички процедури на Общия съд на Европейски Съюз. Очакваме позитивен за нас излаз, защото сме уверени, че показаните причини са безапелационни, професионално готови и отговарящи на действителни обстоятелства, статистически данни и дейности или бездействия, подхванати от държавното управление и парламентарното болшинство. В този смисъл, това Уведомление за предоставяне на ход на правосъдната процедура е лъч вяра за всички българи, които не са съгласни с преждевременното и импровизирано влизане в Еврозоната. Когато и да приключи процедурата, решенията на Общия съд са наложителни за всички институции на Европейски Съюз. Ние сме свършили своята работа, в този момент процедурата е напълно в компетенциите на Съда в Люксембург.
- Какво наложи подаването на този Иск, основателите сте политически стимулирани или това беше някаква ответна реакция на самата процедура по подготовката на влизането ни в Еврозоната?
- Инициатор на Исковата молба е юрист Ченалова. Нейният екип ме предложения и дружно с доцент Г. Сарийски от Българска академия на науките и доктор Л. Христов подготвихме икономическия разбор. Други специалисти са готвили юридическата част. Искът е подписан също от доста почтени и патриотично настроени българи. Управляващото болшинство предизвика тази самодейност с това, че реши да изиска ексклузивен конвергентен отчет без планове, без публично разискване и с брутално нарушаване на правото на народа да каже мнението си по подобен предопределен въпрос в референдум. Нещо повече, от 2015 година до в този момент три постоянни държавни управления, както и Българска народна банка, не извършиха решения (постановления на Министерски съвет) за показване на българското общество разбори за изгодите и рисковете от преждевременното ни влизане в Еврозоната. Така че искът е основан на справедливи, а не тясно-политически претекстове.
- Но нали, подписвайки съглашението за участие в Европейски Съюз, сме поели задължението да се присъединим към Паричния съюз, т.е. към Еврозоната. Не е ли състоятелен аргументът на ръководещите, че по този начин ние просто изпълняваме договорните си отговорности?
- Първо, в Договора за присъединение няма наложителен период, всяка страна преценя по кое време и при какви условия да се причисли. Преди четвърт век Дания и Швеция организираха референдуми дали да влязат в Еврозоната и отговора на техните нации беше - НЕ. А виталният стандарт на тези две скандинавски страни и през днешния ден е с към 20% по-висок от този на Германия и Франция, измерен по Брутен вътрешен артикул на човек от популацията.
Защо в Дания и Швеция може да има референдуми, а в България – не?
Чехия, Унгария, Полша и Румъния изрично отхвърлят изобщо да дискутират такава тематика, тъй като техните планове демонстрират, че с националната си валута резервират по-голяма еластичност на икономическата си политика и опазване на народен суверенитет.
Второ, ръководещите желаят да ни вкарат във валутна зона, затънала в бюджетни дефицити, колосални задължения и съвсем нулев стопански напредък. Прогнозите за бъдещето на Еврозоната са много песимистични, изключително след несъответстващите решения във връзка с военния спор на територията на Украйна.
Така наречените наказания против Русия са в действителност наказания против Европейски Съюз и Еврозоната.
Вижте обстоятелствата, през 2023 година и 2024 година Русия продължава да поддържа напредък от към 4% годишно (при напредък от респ. 0.42% и 0.86% в еврозоната и криза в Германия), като съумя да преструктурира своята стопанска система и да пренасочи комерсиалните си връзки. Евтините енергийни запаси бяха трансферирани от Европейски Съюз към Китай и Индия. А за наслада на американските енергийни компании, ги заместихме с импорт от Съединени американски щати на два до четири пъти по-високи цени. И ситуацията на европейската стопанска система става все по-жалко, слизайки постепенно, само че несъмнено от сцената на световната стопанска система и политика.
- Правителството разгласи, че на 8 декември внася в пленарна зала модифицирания Закон за бюджет 2026 година Каква е Вашата оценка и това има ли отношение към стартиралата правосъдна процедура на Съда в Люксембург?
- Към процедурата има директно отношение и бих споделил е удостоверение на нашите причини. Разиграващият се бюджетен цирк, действителният недостиг и препускащата инфлация са показателни за това, че подадените данни към ЕЦБ и Съвета на Европа за положението на стопанската система ни най-вероятно са били нагласени, с цел да отговаряме на формалните критерии за участие в Еврозоната.
Например, нали съгласно държавното управление първият вид на бюджета беше „ само вероятният “, по какъв начин по този начин внезапно се оказа, че имало и други благоприятни условия?
Управляващите бързат с козметични промени в бюджета за 2026 година, тъй като се надига национална вълна от митинги, която прави предварителните избори неизбежни. На процедура, те в този момент ни показват същият безпринципен и безперспективен бюджет, като са изключили всички вероятни промени. И най-важното – ампутирали са финансовите разноски, които имат основна роля за икономическия напредък и икономическото развиване на България. На този декор нямаме аргументи за Коледни тържества.
Влизаме в Новата година с окастрен бюджет, растящи задължения и висока инфлация.
Ставаме член на Еврозона, която е в дългогодишна застоялост, тегли ни към война и ни обвързва с непознати задължения, неверно поети при съществено изменящи се геополитически действителности. Балканските тарикатлъци на ръководещите са с привършен капацитет. Политическите гърчове и унизителни извъртания кой губи и кой печели на терена в Украйна са закъснели. Идва развръзка. Тя ще донесе вяра за доста хора и ….доста неприятности на шепа самозабравили се и объркали се в слугинажа ръководещи.
