Д-р Петър Кичашки: Не палете държавата, за да управлявате пепелта след това
Живеем в доста необичайно време. Международни рецесии, национални рецесии, персонални рецесии. Кризата се трансформира в норма, извънредността в баналност. Като съвместим спешното време с нови обстановки - на национално равнище това е приемането на еврото - картината в допълнение се утежнява. В такова време на съответна, само че и съчетана с нереална, смяна, е належащо мощно политическо водачество. Политиците не са просто представители от екрана. Не са „ политически ТикТокъри “, на каквито постоянно се вживяват в последно време. Въобще, сред инфлуенсърския род и политическия род разликата би следвало да е огромна. Ако гледаме родната, българска политическа действителност, като че ли всеобщо политиците не схващат отликите сред тези две обществени функции.
В момента вървят поколенчески политически митинги. Преди да продължа нататък да кажа нещо значимо - почитам всяка форма на митинг. Участвал съм интензивно и в политически митинги (онези от 2013 година) и в редица протестни акции в областта на хората с увреждания. Заключвал съм се с вериги пред Столична община, затварял съм се в клетка пред Народно заседание, взел участие съм в протестно шествие от България до Страсбург, крещял съм за отбрана на хората с увреждания и пред българския, и пред европейския парламент. В този смисъл имам висока протестна просвета и почитам митингите. Сега да продължим нататък.
Слушах деликатно обръщението на президента Радев, в което той не сподели нищо извънредно, само че имаше един ракурс, който заслужава внимание. Той сподели, че било подценително да се приказва за този митинг като подобен на поколението Зет. Разбирам за какво го прави - пробва се да внуши, че става дума за някакъв общонационален, обществен, всемирен, общопланетарен, общогалактически митинг. Този прочит обективно не е правилен. Да, при митинг на десетки хиляди хора, постоянно има участници от всевъзможни възрасти. Но това не значи, че митингът не е всеобщо поколенчески. Сега стачкуват 20 и няколко годишните - аз съм бил на тяхната възраст, когато стачкувах преди 12-13 години. Масовият протестиращ през днешния ден е роден сред 2000-та и 2005-та година и това обуславя поколенческият темперамент на митинга.
Грешка е - и от страна на ППДБ, които са уредници официално на събитието, и на Радев, който гледа със удовлетворение от прозорците на президентството, и на всички други, които си фантазират, че това е „ техен “ митинг - да мислят, че от това събитие се трансформира радикално политическата действителност. Протестът е знак, че едно цяло потомство желае да съобщи себе си. Това обаче нито суспендира демокрацията, нито посочва коренна смяна на политическата обстановка. Демокрацията не се мери с броя хора на площада. Демокрацията се мери с броя гласове в урните. Това в деня на изборите е това, което дефинира съдбините на страната. Това е сакралният акт на овластяване на представители, които да пазят избраните от гласоподавателя обществени пристрастености. Площадът е значим - той е част от разговора, част от свободата на изложение. Но той не подменя акта на гласуването.
Знаете ли, ние у нас сме приели за норма, че огромен митинг на площада значи събаряне на властта. Това е по този начин единствено в неразвити демокрации и в общества с недобре построени демократични обичаи. В Европа след митинги държавни управления са падали единствено в България, Румъния, Словакия, Украйна и Армения. Всички други такива смени на властта след гражданско неодобрение са единствено в страни от Третия свят. Правителство няма да падне след митинги в Германия, Англия, Франция или Съединени американски щати. В страните с открити демократични обичаи е ясно, че това са разнообразни жанрове - митингът показва неодобрение и е част от свободата на словото. Но единствено изборите вземат решение ориста на обществото в интервала до идващите избори. Утре, в случай че русофилите съберат 20 000 души на площада, това значи ли, че би трябвало да напуснем Европейски Съюз и да се влеем в състава на Руската федерация? Не, нали? Защо? Защото митингът е метод да си изразиш мнението, гласуването е метод да покажеш деяние.
Това казано, още веднъж наблягам, че почитам тези поколенчески митинги. Това, което не почитам обаче, са опитите на политиците да яхнат това публично въодушевление и да го радикализират. Президентът неотдавна назова депутатите „ социопати “ и „ биячи “. Лидери на опозицията причакват депутати, които не харесват, в Народното събрание и стигат съвсем до физически конфликти. Реториката и дейностите на политическите играчи е на равнището на това другояче симпатично предаване, което имитира правосъден конфликт. Но едното е развлекателно уикенд предаване, другото дефинира житието и битието на нацията. Това са разнопорядкови неща, които не трябва, не може и не би трябвало да се смесват. Ролята на политиците не е да търсят сеир. Не е да работят за ТикТок аудиторията си. Не е да основават крамоли и кавги. Не е да подвигат градуса на напрежението.
Работата на политическите водачи е да ръководят процеси, да омиротворяват нацията, да търсят единодушие (не съглашателство, само че единодушие!), да основават общ модус, по който да действа социума. Политиците не са инфлуенсъри, които могат да приказват и вършат каквото намерят за добре, с цел да си насъскат твърдите почитатели. Политиците (трябва да) са водачи и да основават условия да живеем взаимно в обществото. Неотдавна чух хубава прилика - народните представители са рицарите в лъскави доспехи, които се сблъскват словесно един с различен на парламентарната сцена, с цел да не се постанова ние, техните гласоподаватели, да се сблъскваме физически един с различен на площада. Вие кой от народните представители смятате, че би се вписал в тази прилика?
Истината е следната, драги другари. Политиците през днешния ден не спорят, не дебатират. Те се бият и карат, държат се просташки и грозно, ругаят се и се попържат. Необходимо е това да спре. Аз разбирам, че опозицията ненавижда властта. Разбирам, че тия дето не са на власт желаят да махнат властимащите и да седнат в креслата им. И функциите да са обърнати отново ще е по този начин. Но не разбирам по какъв начин участващите в процесите не си дават сметка какво правят. В момента те палят страната, с цел да имат съмнителната чест да ръководят пепелищата по-късно. Така ли го разбирате живота? Да унищожиш нещо, единствено тъй като не го управляваш ти? Не може да се държите като някогашен, който убива някогашната си, тъй като щом той няма да я има, никой не би трябвало да я има. Никой не може да разсъждава по този начин. Управленец най-малкото.
Смирете се. Успокоите пристрастеностите. Зад закрити порти си говорете и мислете каквото пожелаете. Но пред камерите и очите на обществото спазвайте благовъзпитание. Ако желаете на следващия ден да продължим да имаме
държава.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
