Стефан Попов: Рисковете пред България и Европа са много
Автор: Георги Лозанов
Г-н Попов, тези дни излиза книгата Ви по социология на риска в издателство " Bloomsbury ". Какви са главните тези в нея? Откъде идва капацитетът на понятието " риск " за лично изследователско поле?
Още вести от Украйна
Ст. Попов: Риск е преобладаваща форма, в която актуалните развити и рационално устроени общества гледат на бъдещето си. Книгата ми излага една социология на риска, от прекарването за риск до работата с опасности. В нея съществена част е отдадена на изясняване на самото разбиране риск и обвързваните с него. Аз държа доста на разграничаването на риск от неустановеност, заплаха и опасност, които нормалното политическо говорене смесва. Рискът е възможност за неподходящо събитие, обвързвана човешка активност. Ние мислим в вероятността на опасности, когато ги идентифицираме, проучваме, оценяваме и управляваме. Така рисковото мислене е много висока степен на рационално третиране към публичните каузи. Дали метеор ще унищожи Земята или човечеството ще изчезне един ден не е риск. Русия не е риск, а директна опасност. Корупционният риск в България не е риск, не се ръководи, а последователно стана метод на социална връзка. Отвъд тази печална констатация в България (макар да не е наранена в книгата) опасности не се ръководят, ръководството чака и реагира под паника - както виждаме с наводненията да вземем за пример. Това е сигурен знак, че институциите са генерално в неприятно положение и не действат. По формулировка институциите са структури за ръководство на опасности, този миг лежи в самия им план.
Моля в прибавен проект на теорията Ви да коментирате вероятните политически и геополитически опасности пред българското общество през днешния ден. Какъв е рискът да вземем за пример влизането в еврозоната да увеличи евроскептицизма?
Ст. Попов: Евроскептицизмът е въодушевление, много ирационално. Той не може да се ръководи, по тази причина по-добре да се приказва за заплаха. Присъединяването към този момент е даденост, протича и мисля, че тази заплаха е надценена. Фазите на присъединение са степени на по-висока интеграция. Те набират повече сигурност и покачват контрола над локалната политическа класа. А тя има потребност от по-висок надзор, защото в огромната си част е надълбоко корумпирана.
Висок ли е рискът дълговата серпантина да докара страната до гръцки вид?
Ст. Попов: Нисък до сдържан все още. Но е риск в тесния смисъл на думата, не заплаха, неустановеност, опасност, късмет и така нататък Управлението на страната изцяло умишлено прокарва бюджети с разходна част, която надвишава в проценти всичко възможно от огромната финансова рецесия през 1996 година до момента. Няма никакво съображение да се прави това, с изключение на желание да се усвоят през готови канали обилни суми.
Какъв е рискът " Лукойл " да последва ориста на " Булгартабак " и КТБ?
Ст. Попов: Нищожен в актуалните условия. Първо, " Лукойл " е мултинационална обществена компания с акции по международните тържища. За нея е годно интернационално законодателство и с нея може да разполага " Литаско ", компанията-майка. Второ, " Лукойл " продава активите си в целокупност, а българските четири компании (основно " Нефтохим " ) са единствено част от активите на " Лукойл " в Европа. Ние не знаем дали в бъдеще " Лукойл " би продал елементи от компанията, само че към този момент не. На трето място, до момента в който глобите на Съединени американски щати са в действие, " Лукойл " ще би трябвало да подписва договорка с компания, която няма да попадне под наказания. Това значи, че Офисът за надзор на задгранични активи към Финансовия департамент на Съединени американски щати има последна дума (ако предстоящ покупател попадне под глобите, няма да може да продава нефтопродуктите си). Четвърто, с цел да се повтори въпросът с " Булгартабак " и КТБ би трябвало България първо да национализира българските компании на " Лукойл " и по-късно да предприеме познатата корупционна интервенция. Това никой не може да си го разреши. С две думи, до момента в който КТБ и " Булгартабак " бяха напълно българска хитрина, с " Лукойл " подобен сюжет е доста малко евентуален.
Какъв е рискът Радев да завоюва парламентарни избори с евроскептична партия?
Ст. Попов: И това не е тъкмо риск, по-скоро възможност, късмет. За последователите му това е добър късмет. Да завоюва - не мисля. Има късмет да вземе много гласове, в случай че проектираме сегашния миг към бъдещи избори. И по-скоро ще остане в изолираност. По принцип някогашни президенти повече фантазират политическото си бъдеще, само че като завърши мандатът им, възможностите им падат. За риск може да се приказва от позиция на тези сили, които могат да го спрат. Например болшинството в този момент може да провокира избори преди да изтече мандатът му. Но и това би било прекомерно.
Има ли риск Пеевски и/или Борисов да се окажат проводници на съветските ползи?
Ст. Попов: Те нямат кардинална, устойчива ориентировка и посока. Това са опортюнистични сътрудници, които играят с власт и пари. И въпреки всичко за Борисов е по-слабо евентуално, тъй като партията ГЕРБ мъчно ще се подчини на открит проруски завой. За Пеевски ще стане това, което в даден миг е преференциално за Пеевски. Той не е тъкмо политик, какъвто въпреки всичко е Борисов. Пеевски работи единствено с пари.
Има ли риск в България да пристигна пропутинско държавно управление?
Ст. Попов: Откровено пропутинско държавно управление ще взриви страната, обществото няма да преглътне сходна деградация. Може, несъмнено, да се образува коалиция, подготвена на отстъпки към Русия на Путин, сходно на Унгария и Чехия. В България след 2001 година всички държавни управления имат меки, гъвкави, опортюнистични проруски настройки. Към тях има самообладание, заради което искрено проруската " Възраждане " взима 12-15 %. Но по-радикален вид не мисля, че е евентуален.
Има ли сериозен риск демократичната съпротива (ПП/ДБ) да отпадне от дейната политика?
Ст. Попов: Това е риск в директен смисъл, тъй като зависи от партиите на демократичното посланичество, те би трябвало да ръководят сходен риск. Но не, няма. Дори тези структури в тази форма да банкрутират, по-еманципираните, сериозни и мощно урбанизирани публични зони ще излъчат опция, както стана след 1989-та година.
Има ли риск България да излезе от НАТО и Европейски Съюз?
Ст. Попов: Не. По-точно, незабележим. Трябва светът изцяло да се преобърне.
Голям или дребен е рискът Русия да нападне България?
Ст. Попов: Русия е опасност за всички свои съседи и даже за техните съседи и съседите на техните съседи. Тя е опасност, т.е. риск, който има съответен притежател, индивид. На опасност се противостои с присъщата от Студената война парадигма на сигурността. Тя е построена концептуално след 1945 година, основно от Джордж Кенън. В нея централно място заемат концепциите за въздържане (deterrence) и въздържане (containment). Ние постоянно приказваме, че Русия води имперска политика, това към този момент стана факсимиле. Но с него се споделя нещо напълно правилно и тъкмо. Русия не е минала епохалната граница от империя към национална страна, в манталитета си не е. В резултат тя няма вътрешно развито и култивирано чувство за граници. Оттук и вродената податливост да ги прескача, да се изнася напред и оттатък своите открити лимити. Това е надълбоко архаична политическа форма, през днешния ден рядко изключение. България съвсем няма възможност да бъде нападната, тъй като експанзията на Русия - в случай че не бъде сдържана и възпирана - би била ориентирана първо към балтийските републики, след това към Полша, Финландия. Но втори фронт за Русия е повече от имперска фикция, това би ускорило неизбежния ѝ разпад.
Има ли риск Русия да завладее Украйна?
Ст. Попов: Не, опитът ѝ да превземе Украйна беше спрян, въпреки че Русия упорства. Русия е опасност, тя всъщност, иманентно е опасност. Това през днешния ден, с огромно забавяне, се схваща от цяла Европа.
Но въпреки всичко представителите на Тръмп договарят непосредствено с Кремъл и даже се пробват да наложат, както научаваме, кротичък проект от 28 точки с огромни отстъпки от страна на Украйна.
Ст. Попов: Това, което се знае за този проект, е скандално и няма да бъде признато нито от Украйна, нито от съдружниците ѝ в Европа. Говори се за редуциране на украинската войска до неприемливи равнища, подчинение на целия Донецк, разоръжаване и какво ли не. Но тази пиеса се повтаря няколко пъти и няма съображение да считаме, че страните в Европейски Съюз ще я преглътнат. Те се научиха по какъв начин да се държат по-твърдо, въпреки и дипломатично с Тръмп и да ръководят риска от сходни неуместни оферти, близки до капитулация на Украйна.
Какъв е рискът Европейски Съюз да се разпадне?
Ст. Попов: Това е риск в стеснен смисъл, не е неустановеност, заплаха или друга категория от този кръг. Към днешна дата той е невисок, основно - и някак парадоксално - заради съветската експанзия. Рискът от разграждане беше нараснал предишното десетилетие, тъй като Европейски Съюз ускорено се бюрократизира и не помни, че началото му е грижа за мира, редукция на опасности от поредна огромна война. Днес, заради войната в Украйна, Европейски Съюз стартира да се пробужда постепенно и трудно. Наличието на ясна надвиснала опасност преструктурира настройките в политическите център на Европейски Съюз. Това ще бъде оздравително и консолидиращо. Европейски Съюз стартира да схваща, че има по-важни неща от обществената страна и политиките на еднаквост.
Какви са рисковете демократичната народна власт в Европа да бъде изместена от автокрация?
Ст. Попов: Доколкото това са публични процеси оттатък всевъзможни съответни политики, неуправляеми, по-скоро може да приказваме за рискове, свързани с публични макропроцеси. В Европа като цяло такова развиване е едва евентуално. Но тук се постанова едно конкретизиране. В медиите се приказва доста неопределено за демократичната народна власт. В нея има две измерения: демократичното начало е обвързвано с правата и свободите, демократичното - с ръководство на болшинствата. Тези две страни са органично свързани в модерната конституционна страна. Може в някакви моменти равновесието да се наруши, изключително в интерес на тирания на болшинствата. Но западните общества имат постоянна конституционна традиция и равновесието се възвръща. В Европа съвсем няма изключения от тази форма на модерна политическа организация, само че по този начин е и в страни в Източна Азия. Има други култури, в които конституционната страна и нейните две начала не са познати. Ние би трябвало да приемем, че този вид разнообразие е налице, няма по какъв начин да се реформира.
Какви са рисковете Съединени американски щати да излязат от НАТО?
Ст. Попов: Нека отбележим, че излизане на Съединени американски щати от НАТО може да стане единствено със законодателен акт на Конгреса. Отвъд това НАТО е защитителен алианс, който след края на Студената война претърпява неустановеност, да не кажа рецесия на задача и цели. Трансформацията на Алианса в организация за сигурност не е доста безапелационна, по принцип не е, а не в даден съответен случай. Руската експанзия обаче демонстрира, че груповата защита напълно не е останала преди 1989-та. Ще се отнася до Съединени американски щати, да, има риск президент като Тръмп да делегитимира и отслаби Алианса без официално Съединени американски щати да го напущат. И това също е риск в стеснен смисъл - развиване, което може да се проучва, прави оценка и ръководи. Редукцията на този риск в немалка степен е в ръцете на Европейски Съюз и най-много на огромните европейски страни - Германия, Франция, Италия, нордическите страни. Те би трябвало да водят политики, с които европейският континент да се освободи от опеката на Съединени американски щати, а оттова и самите Съединени американски щати да намират за себе си НАТО за съвременна и привлекателна организация. Аз мисля, че по този начин ще стане, макар настоящия сложен миг. Но в непредвидимостта и произвола на Тръмп има много позитивни за Европа неща. В последна сметка Съединени американски щати не са длъжни на Европа по никакъв метод - това е значителната вярна страна в политиките на Тръмп и неговите закани. И отсам следва нуждата този точно риск да се ръководи.
Какъв е рискът Тръмп, Путин и Си Дзипин да разпределят между тях света на зони на въздействие?
Ст. Попов: Това не са три са равностойни страни и общества. Русия е рискова, само че е слаба. Тя е като бандит в гората - рисков, може да направи огромна беля, само че маргинален, недъгав, слаб, може би също подтиснат и съществено уплашен. Китай и Съединени американски щати са огромните политически тела, сред които се разгъва полето на главните силови линии в света. Те въздействат на всичко. Русия е отвън това уравнение и няма късмет да се завърне след тази неуместна война.
Що се отнася до тази настройка в вероятността на рисковете, то рискът е основно за Европа, не за Китай и Съединени американски щати, несъмнено. Европа, както като обособени страни, по този начин и като Европейски Съюз изостава в ред стратегически области. На първо място в игнорирането на самостоятелната си защита. На второ, а дали не на първо, в нововъведенията, предприемачеството, стопанската система. Съединени американски щати имат компания като NVIDIA, която по пазарна капитализация е равна на Брутният вътрешен продукт на Германия, умножен по 1,5. Цялата стопанска система на Германия коства (ако си въобразим, че се продава като стока) колкото първите 5-7 компании в Съединени американски щати. Това значи, че по пътя към своята лелеяна обществена страна Европа и Европейски Съюз са изгубили силите за самоотбрана, само че и за нововъведения, предприемачество, оттова и динамичност на развиването си. Това е мега риск и не е несъмнено, че той може да бъде ръководен добре, въпреки че се схваща, проучва и прави оценка точно като висок дълготраен риск.
Стефан Попов е професор по философия и обществени науки в Нов български университет, лекар на New School for Social Research, Ню Йорк, лекар на науките на Софийския университет, шеф на изследователския център РискМонитор, политически анализатор.
