Огнян Минчев: Националните граници често бяха прокарвани от бившите колонизатори по принципа Разделяй и владей
След деколонизацията построяването на национални страни от някогашните колонии бе приоритет както на интернационалния демократичен истеблишмънт, по този начин и на комунистическите елити в Москва и Пекин, а напъните в тази посока бяха разчертани значително от политическата доктрина на модернизацията. И теоретици, и политици бяха наясно, че триумфът на постколониалните общества е в директна взаимозависимост от капацитета им да изградят релативно постоянни национални страни, способни да предизвикват развиване на съвременни народи. Това бе - и си остава - извънредно сложна задача. Националните граници постоянно бяха прокарвани от някогашните колонизатори по правилото " Разделяй и владей ", вместо от устрема за реализиране на оптимален интеграционен капацитет. Нигерия е добър образец - това е голяма страна, в която са включени три съществени племенни групи с сложни взаимоотношения между тях и дълбоки разделения сред преди всичко християнския юг и мюсюлманския север.
Това разяснява във " Facebook " Огнян Минчев
В епохата на глобализацията националното строителство не бе изключително важен приоритет на интернационалните елити.
Неолибералният глобализъм акцентираше върху всеобщност на пазара, а не върху поддръжка за ефикасна национална държавност. Лявото крило на глобалистката идеология - " мултикултурализмът " - съвсем разгласи война на национализма и на неговия институционален притежател - националната страна. Целта бе основаване на нова - световна общественост от хора, обединени от " приятелство на културите и разликите ". Комбинираната надменност на пазарните елити и мултикултурните деятели докара до намаляване на националната държавност на всички места по света (всяка страна загуби основна част от икономическия и културния си суверенитет), само че най-сериозни последствия този развой имаше по отношение на най-слабите държавни структури - в Третия свят и в посткомунистическите страни. През 90-те години в Африка рухнаха Либерия, Сиера Леоне, стартира безредната революция в ДР Конго, а Руанда бе изумена от геноцида с 800 000 хиляди жертви от племето тутси. В края на 90-те години Грузия замязя на най-безутешните ъгълчета на Африка. В Украйна по същото време управляваха шепа всемогъщи олигарси, " приватизирали " нежните - одеве основани национални институции.
Нигерия е доста богата страна ( тя има големи нефтени находища и други минерални ресурси), което – с изключение на всичко друго – е източник на голяма корупция по върховете на властта, структурирана по образеца на американския вид „ мощен президент ”.
Огромна, слаба страна, която „ купува ” пребиваването на едни или други водачи на върха с балансиращи старания сред главните кланове на безредния публичен трайбализъм.
Радикалните ислямисти от Боко Харам, както и по-малки радикални групировки на местна основа са част от този модел на слаба страна и кланово-племенно съревнование, Християнското население в нигерийския север е главния пострадал от този публичен и политически безпорядък, който централното държавно управление не може – а по всяка възможност и не желае да овладее. Нигерия е страна от Третия свят, само че геноцида против християните е добра илюстрация на един световен развой, в който радикалния ислямизъм си проправя път измежду толерантни общности и слаби институции като постанова личната си тирания с реки от кръв и произвол. През последните две десетилетия безшумно угаснаха голяматата част от християнските общности в Близкия изток, съществуващи още от апостолските времена – унищожи ги ислямисткия геноцид на Ал Кайда и Ислямска страна. Днес на доста места в Африка се случва същото.
Доналд Тръмп реагира с твърди думи на геноцида над християните в Нигерия, само че както мотивацията му, по този начин и възможните му политически планове да се намеси остават прекомерно неразбираеми.
За Европа способността да влияе върху сходни процеси на всеобщо принуждение е от основно значение за нейното лично оцеляване и развиване. Ако изискванията на живот в огромни зони на Африка станат непоносими едно от най-вероятните следствия е генериране на огромни миграционни талази на север през Средиземно море. Време е остарялата доктрина за модернизацията и основаването на ефикасна държавност да бъде изтупана от праха, натрупал се по време на „ мултикултурализма ” и световното отричане на националната еднаквост и да бъде приложена като инструмент за институционално създаване и устойчива успеваемост.
