Теодора Димова: Нямахме абсолютно никакви сетива за свободата
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " писателката Теодора Димова.
Промените
" Основното за мен, като участник в митингите и всички цивилен митинги от 89-а, беше това, че в действителност ние мислехме, че сме извоювали свободата си. А въобще не беше по този начин. Това беше един вътрешнопартиен прелом, подбуден от Москва. И защото ние нямахме грам опит в тези неща, смятахме, че свободата е пристигнала един път вечно, тя се е настанила тук и за 5 години към този момент ще станем Швейцария на Балканите. Дотолкова сме били изместени от действителността, дотолкоз една част от съзнанието ни е била надълбоко заспала и непробудена, че да считаме, че комунизмът по този начин ще си отиде. И не сме могли да допускаме какво ни следва. Нямахме никакви сетива за свободата. Абсолютно никакви. А в този момент имаме. Поне това сме построили. "
Алтернативата
" Много е бездънен този проблем с неналичието на опция, тъй като какво се случи след митингите през 2020 година? Всъщност се размени Гешев с различен прокурор, със Сарафов. И на напред във времето пристигна Пеевски. През 2013-а ние месец наред протестирахме против Пеевски, в този момент някак си той напълно законно стана основната движеща мощ на страната. И тази шизофренна политическа атмосфера се отразява надълбоко на всеки един от нас, като ни потиска, като ни кара да мислим, че няма никакъв излаз. Някой би трябвало да поеме политическата отговорност и да движи лостовете. Тези хора, които би трябвало да се конструират против Пеевски, не са обединени, не са мощни. Не са тези, които могат да се преборят. Парадоксът е, че когато толкоз се втренчваш във врага си, ти придобиваш неговите свойства и качества. "
Пропагандата
" Единственото, което можем да създадем, е да беседваме. И да се опитваме да убеждаваме. Това е интелигентният метод. Другият е този синдром, че бихме се трансформирали като самите тях, в случай че не изпитваме емпатия и не умеем да водим разговор. А това, че ние сме доста елементарно манипулируеми, е безспорен факт. Защото ето, нямаме оценка за 10 ноември, тя не е еднопосочна. Едни въздишат по предишното, други считат, че нищо не се е трансформирало, а трети считат (аз съм от тях), че положителните неща са доста повече, в сравнение с несвършените. Но фактът си остава факт: никой не можеше да допусна, че съветската агитация ще се настани с такава мощ 30 години по-късно след 1989 година. "
