ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Йозеф Менгеле е нацисткият доктор, провеждал садистични опити с евреи в лагера на гибелта Аушвиц. След края на войната Менгеле, именуван " Ангел на гибелта ", съумява да избяга в Аржентина - благодарение на някогашни съратници от Секретен сътрудник, елитната част на нацисткия режим. Подобно на Менгеле, хиляди други съумяват да стигнат до Южна Америка - с поддръжката на колаборационисти, немски емигранти, които им симпатизират, а в тази ситуация с Аржентина - благодарение на президента Хуан Перон, който е бил надълбоко обвързван с европейския фашизъм.

Именно това е отправната точка за " Изчезването на Йозеф Менгеле " - трагичен филм, който наблюдава сполучливото бягство на военния нарушител от Буенос Айрес през Бразилия до Парагвай.

Филмът на немски език на съветския режисьор Кирил Серебренников бе показан за първи път през май на филмовия фестивал в Кан. Сега той се прожектира и в кината.

Базиран на отличената книга на френския публицист и публицист Оливие Гез, издадена през 2017 година, филмът рисува мрачна картина на аргументите и следствията от идеологическия екстремизъм на нацистите.

Един от най-издирваните мъже в света

Действието във кино лентата стартира през 1956 година, когато нацисткият военнопрестъпник живее в заточение в Буенос Айрес под името Хелмут Грегор. Но израелски сътрудници, западногермански чиновници и ловци на нацисти са по петите му.

Филмът демонстрира по какъв начин пари, връзки и хамелеонски умения за смяна на външния тип оказват помощ на един от най-издирваните мъже в света да се укрие от интернационалното правораздаване в продължение на десетилетия. Менгеле, чиято роля във кино лентата се извършва от артиста Аугуст Дил, в последна сметка се удавя през 1979 година на бразилски плаж, откакто получава инсулт.

" Изчезването на Йозеф Менгеле " демонстрира и друго: по какъв начин индивидът, провеждал брутални опити с концлагеристи в Аушвиц, не може да избяга от предишното си. Самотен, болен и стар, Менгеле живее под подправена идентичност в Сао Пауло, когато синът му Ролф го открива. Той желае да узнае какво се е случвало в действителност в лагера Аушвиц. Но до момента в който новото потомство търси истината, Менгеле може единствено да повтаря фашистките неистини, с които оправдава закононарушенията си.

Какво се случва с военнопрестъпниците след края на войната? Има ли нещо като божия правдивост? Ще бъдат ли тези хора в миналото подведени под отговорност за дейностите си? Това са въпросите, които въодушевяват Серебренников да екранизира документалния разказ на Гез. В него създателят преглежда същността на злото. " Въпросът за кармата, наказването, справедливостта - всичко това постоянно ме е интересувало ", споделя режисьорът в в изявление с дистрибутора на кино лентата.

Серебренников, който като критик на съветския президент Владимир Путин в продължение на години е бил в родината си под домакински арест, умишлено доближава фена до Менгеле, с цел да направи понятен неговия метод на мислене. Този метод е отчасти въодушевен от еврейската интелектуалка Хана Аренд. В хода на процеса против нацисткия нарушител Адолф Айхман, който израелските секрети служби съумяват да открият в Аржентина, тя създава тезата си за " баналността на злото ". Според съветския режисьор тя гласи, " че чудовищата не се разграничават от елементарните хора ".

" Става въпрос за това фенът да бъде приканен да постави маската на Менгеле, с цел да разбере, че пътят от естествен човек до нарушител и садист може да бъде ужасяващо къс ", прибавя той. " В неговите очи той въобще не се вижда като олицетворение на безспорното зло. В Аушвиц е имало доста други лекари - за какво тъкмо той да бъде държан виновен? " В същото време режисьорът акцентира, че този метод никога не трябва да провокира състрадание. " Съчувствие към Менгеле е невероятно ", споделя Серебренников.

Той е бил въодушевен и от романа на Джонатан Лител " Доброжелателните " от 2006 година. В него някогашен офицер от Секретен сътрудник, който след войната води прелестен живот във Франция, споделя за своите убийствени изстъпления на източния фронт.

Освен за централния си воин, " Изчезването на Йозеф Менгеле " споделя и за мрежата от хора в Европа и Южна Америка, които са защитавали, финансирали и укривали Менгеле чак до гибелта му. " Злото не е единствено Менгеле, а и всички тези хора ", споделя Серебренников. " Много от тях са се измъкнали без наказване. "

" Много мъчителна тематика "

Серебренников, който сега живее в Берлин, споделя, че е трябвало да научи доста за това по какъв начин генерации германци са се помирявали с историята. За задачата той е интервюирал артисти, публицисти, продуценти, с цел да чуе истории за техните баби и дядовци и за живота им преди и след войната.

" Мнозина мълчаха, това е доста мъчителна тематика за тях. Но може би филмът има капацитета да провокира сериозен спор. Това би било добре ", споделя режисьорът. Тъй като крайнодесните идеологии претърпяват подем по целия свят, " Изчезването на Йозеф Менгеле " желае да подсети на феновете и за заплахата от догмите.

" В момента сме заобиколени от мощно идеологически системи ", споделя продуцентът на кино лентата Феликс декор Бьом. " Надявам се, че с точното си изложение на идеологическото тесногръдство филмът ще способства за това хората да не се поддават на идеологии от какъвто и да е тип ", добавя той.

Автор: Стюърд Браун