Хотелът „Хаяши“: Анатомията на една измама с непарични вноски
Автор: Николай Панков
Историята стартира не с първа копка, а с първи контракт. На 1 декември 2005 година Пламен Димитров Митев подписва с „ ПИ ЕНД ОУ РИЙЛ ЕСТЕЙТ “ ООД заем, който ще се трансформира в основния инструмент на цялата последвала скица. Оттам нататък идват анексите — десетки на брой, сред 2009 и 2024 година, всеки с дребни суми, които в цялост натрупват милиони. Нищо гръмко, нищо ненадейно, а един муден, обмислен марш, при който дребните корекции се оказват оркестровка към огромното легализиране.
През февруари 2017 година банково извлечение от „ Алианц “ демонстрира превод от 250 000 лв.. На хартия — действителен паричен трансфер. В подтекста — единствено един акомпанимент от симфонията на прехвърлянията. Същата година се подписва съглашение за „ споразумяване на вземанията “ сред компаниите и Митев. Тук към този момент излиза наяве: схемата е планувана за дълго.
През януари 2023 година на сцената излиза „ ТЕРА ПЕТ 08 “ ЕООД, представлявано от Ралица Терзиева. С парична вноска от 1500 лева сдружението влиза в капитала на „ ПИ ЕНД ОУ РИЙЛ ЕСТЕЙТ “. Петнадесет стотачки — входната такса за дял, който след това ще се трансформира в 30% присъединяване. Как? Със същите анекси и с експертни оценки, които през 2024 година остойностяват непарични вноски на стойност 1 385 365,61 лева
Документите демонстрират по какъв начин всяко малко придвижване — било то 20 000, 25 000 или 30 000 лева в анексите — е натрупвано, консервирано и по-късно трансформирано в капитал. Банковите преводи потвърждават частична действителност, а експертните оценки легализират останалото. Всичко е завършено с подписи, печати и протоколи от общи събрания. И когато книгите приказват, институциите мълчат.
Давността като чадър
Ключовата частица в измамата не е единствено в цифрите, а във времето. Основният контракт от 2005 година към този момент е предпазен от безспорната отминалост — изтекли са 20 години. Дори и да е бил мним, наказателна отговорност няма. Анексите от 2017 година ще „ изгорят “ към 2029 година Междувременно свежите вписвания от 2023–2024 година наподобяват изцяло законни — тъй като официално са. Законът за комерсиалните сдружения разрешава непарични вноски при съществуване на експертна оценка. Тук ги има. Подписани, импортирани, признати.
Истинската „ талантливост “ на схемата е в това, че тя проточва времето, до момента в който отминалостта погълне най-рисковите дейности. Така, когато пристигна ред за капитализация, към този момент няма кой да отвори „ кутията на Пандора “ обратно.
Хотелът „ Хаяши “ не е просто анатомия на една машинация с непарични вноски, а цялостна проява на това по какъв начин банково-застрахователен монопол може да узакони фикцията и да я трансформира в финансова действителност. Историята стартира с дребни суми, дребни анекси и експертни оценки, които години наред натрупват бумажна стойност. Така от 1500 лв. алегорична вноска израства дялово присъединяване за милиони. Но зад фасадата на този развой стои по-дълбокият подтекст – теренът, върху който се развива планът, е добит от застрахователното сдружение „ Алианц “, а финансирането за градежа и последващите преводи идва от заеми, отпуснати от банка „ Алианц “.
Това значи, че в тази ситуация няма типичен вложител, който носи действителен риск и влага лични средства. Налице е затворен кръг: застрахователят обезпечава терена, банката кредитира плана, а сдружението вложител покачва капитала си не посредством действителни парични приходи, а посредством непарични вноски, узаконени от експертни оценки и поредност анекси. Съставени са всички нужни документи – контракти, протоколи, оценки, печати – само че зад тях липсва действителна финансова наличност. Получава се обстановка, в която регистърът признава съществуването на капитал, който в действителност в никакъв случай не е бил импортиран.
Юридически тази структура наподобява изрядна. Търговският закон позволява непарични вноски при съществуване на експертна оценка. Банката е отпуснала заем, застрахователят е трансферирал терена, а сдружението е вписало нарастването на капитала. Но стопански и морално това е скица, която обезсмисля понятието за „ финансова адекватност “. Вместо пресен запас в предприятието постъпва повишена стойност на активи, до момента в който действителните пари са лимитирани до няколко банкови превода, прикрити в симфонията на анексите.
Тук се демонстрира и още една накърнимост на системата – концентрацията на надзор в границите на една корпоративна група. Когато осигурител и банка със същата марка са по едно и също време продавач на терена и заемодател на плана, поражда спор на ползи, който по принцип следва да бъде обект на засилен регулаторен контрол. Комисията за финансов контрол и Българска народна банка би трябвало да наблюдават точно за такива структури, при които едно и също корпоративно тяло играе ролята и на финансиращ, и на обезпечаващ, и на легитимиращ участник. В случая контролът липсва или е фиктивен, а резултатът е поредна фиктивна капитализация, която на хартия наподобява безупречна.
Именно тази двойна скица – от една страна машинация с непарични вноски, а въпреки това затворената система на осигурител и банка „ Алианц “ – придава на „ Хотелът Хаяши “ значение надалеч над елементарен проблем. Това е емблема на метода, по който в България капиталът може да бъде „ основан “ без да съществува, законността може да бъде спазена без морал, а институциите могат да участват в процеса единствено като очевидци, които мълчат.
Хотелът към този момент е бил издигнат, когато в счетоводните книги на сдружението се появява заемът от осем милиона лв., провиснал от банка „ Алианц “. Самата последователност буди подозрение – в случай че хотелът е разполагаем като приключена и скъпоструваща инвестиция, то поражда въпросът с какви пари и от чии инвестиции е осъществено строителството. Дружеството вложител не е разполагало с действителна финансова наличност, а увеличеният му капитал е бил единствено официално отразен посредством непарични вноски и експертни оценки. Единственият източник на ликвидност, който може да се откри, е точно заемът от банката. Това поражда разумния извод, че действителните пари, финансирали придобиването и узаконяването на инвестицията, идват от заем, провиснал от институция със същата корпоративна обязаност като застрахователя, от който е закупен теренът.
Този модел слага юридически въпрос за допустимо пране на пари. Според Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП), както и съгласно Директива (ЕС) 2015/849 (Четвърта инструкция против изпирането на пари), „ пране на пари “ е всяко деяние, с което се прикрива противозаконният генезис на средства или се трансформират, трансферират или употребяват активи, с цел да се сътвори симулативност, че произлизат от законна активност. Класическите детайли са: съществуване на незаконен или недеклариран първоизточник на средства; осъществяване на интервенции по разпространение, утайване и интеграция, посредством които тези средства се смесват с легалната икономика; основаване на документална и правна „ обвивка “, която да прикрие действителния генезис.
В случая с „ Хотелът Хаяши “ подозрителният миг е, че строителството наподобява финансирано още преди заема да е усвоен. Това поражда два вероятни сюжета: или има различен източник на средства, който е бил затулен и след това „ узаконен “ посредством заема, или пък заемът служи като писмено опрощение за към този момент вложени пари с неразбираем генезис. И в двата случая се визира хипотезата на член 253 от Наказателния кодекс, който криминализира дейностите по прикриване или превръщане на имущество, за което се знае или допуска, че е добито посредством закононарушение.
Важно е да се означи, че пране на пари не е просто придвижване на средства – то е обвързвано с задачата да се сътвори заблуда за правда. Когато капиталът на едно сдружение се усилва „ на книга “ посредством непарични вноски, когато единствените действителни пари са заем от банка със същия корпоративен тил, а готовата инвестиция се появява без забележим първичен източник, тогава пораждат типичен признаци на скица за узаконяване на неразбираеми средства. Именно по тази причина интернационалните и национални правила изискват от банките, застрахователите и нотариусите да рапортуват сходни подозрителни интервенции.
Парламентът – съизвършител по безмълвие
Декларацията на парламентарната група „ Величие “ споделя другата половина на историята — за неуспеха на политическите институции. Документите били обществени, регистрите — налични, алените знамена — явни. Но Народното събрание отхвърля предлагането за краткотрайна комисия за следствие на случая „ Хаяши “. С 55 гласа „ за “, 83 „ срещу “ и 26 „ въздържал се “ Народното събрание избра да саботира личната си роля.
Това не е дребно пропускане; това е систематична уязвимост. Вместо да изиска цялостни банкови извлечения, нотариални актове, експертни отчети, националното посланичество подвигна плещи. Вчерашните опозиционери, които претендират за морал, се оказаха комфортни отсъстващи, когато беше необходим гласът им в залата.
Схема с печати и без последици
Ето по какъв начин се ражда „ хотелът на властта “. Не с вложения на ярко, а със алегорични 1500 лева, многочислени анекси, експертни оценки за милиони и една институционална безнаказаност. В последна сметка жителите виждат в регистъра изцяло легално дялово присъединяване. А зад него стои една добре планувана машинация, чийто най-стар слой към този момент е предпазен от отминалостта.
Заключение
Законът е спазен, моралът — заровен. Печати, подписи и експертни мнения се оказаха задоволителни, с цел да се трансформира една дребна сума в златна мина. Парламентът, вместо да влезе в ролята си на надзирател, избра да стои на мрачно и да си свири със сянката.
Ако Марк Твен беше наш съвременник, евентуално би написал: В България едни хора вкарват милиони в хотели с 1500 лв., а други — цели парламентарни групи — съумяват да изкарат милион оправдания без нито един мотив. И всички го назовават правда. Аз бих го нарекъл просто цирк с вход свободен, само че с излаз — единствено за определени.
