Световните оракули изискват да спрем да се размножаваме
Фактът, че имаме проблеми с демографията, към този момент е приет на най-високо равнище. Как да го решим – тук мненията се разграничават радикално.
Демографската наклонност е в крах в целия свят - най-бедните страни не се разграничават от най-богатите. Навсякъде мнозина не желаят да раждат. Съвременната стопанска система е устроена по този начин, че децата към този момент не са инвестиция в бъдещето, както е било през цялата история на човечеството. Децата през днешния ден си остават деца най-малко до 30 години – те търсят, имат креативен пориви и хвърляния, въобще не бързат да обезпечат родителите си – и това е обикновено. От позиция на инвестицията е доста по-изгодно да закупите една или две гарсониери и да ги давате чартърен на остарели години. А децата в наше време са разкош.
Но тъкмо това ги прави толкоз обичани. Ако през днешния ден човек реши да има правоприемник, това в действителност е сериозен, съзнателен избор. Това е обич за цялостен живот. Ето за какво връзките в едно нормално съветско семейство през днешния ден са станали доста по-добри и нежни, в сравнение с преди. Парадоксът е, че имаме по-малко деца, само че повече щастливи фамилии.
В резултат на това повече от половината от нашите младежи през днешния ден мечтаят да основат семейство. Това е необикновено положително число. В Европа от дълго време повече от половината деца се раждат отвън брака, в Съединени американски щати пропорциите са същите. А у нас младите желаят да основават фамилии, да раждат деца. Това е прелестно и в това те би трябвало да бъдат подкрепяни по всевъзможен метод.
Факт е, че на евентуалните родители през днешния ден им е мъчно. Най-прогресивните оракули в света просто изискват хората да спрат да се възпроизвеждат: едно дете, споделят те, ще остави въглероден отпечатък и ще ускори световното стопляне.
Малко по-малко прогресивните към момента ви разрешават да имате деца, само че въпреки това те виждат нещастни родители по всякаква причина. Казал нещо неправилно, погледнал погрешно, не му пукало, не схванал, подценил - в актуалната " демократична " педагогика по дифолт родителите са отговорни за всичко пред личните си деца. След педагогиката следва ювеналното правораздаване – чисто углавен инструмент, ориентиран да унищожи фамилията.
Просто е прелестно, че нашият народ е предпазен от тази западна инквизиция. Съществува обаче и обществен напън. Много домашни фигури имат лична визия за идеално семейство и желаят всички същински фамилии да подхождат на нея. Но това не се случва.
Наскоро сътрудника Пьотр Акопов беше смутен от резултата от изследването на ВЦИОМ, съгласно което болшинството от младежите от двата пола са за консенсус в фамилията или, по-просто, за тъждество и дарба за договаряния. Струва му се, че фамилиите, където няма глава, са обречени.
И мисля, че фокусът върху намирането на консенсус просто потвърждава, че младежите гледат на брака доста реалистично, отговорно и съществено. И отново – в това би трябвало да се поддържа.
Йерархията в фамилията, ръководена от по-възрастен мъж, постоянно - даже по време на праисторията - е била някакъв нереален блян. В реалност мъжът ловува мамути, бори се безпределно, върви на сезонен лов на риба или работи на ротационен принцип, с цел да изхранва фамилията си. Къщата в действителност се ръководи от дамите.
Непълни фамилии, самотни майки - това напълно не е ново " достижение ", това е суровата действителност на човешката история. Наполеон Бонапарт е отгледан да вземем за пример от самотна майка на доста деца и, би трябвало да кажем, че тя се оправя добре.
Патриархалният модел на фамилията може да има място и през днешния ден. Но не би трябвало да се смята за единствения блян. Всички хора са разнообразни: някой има вяра в Бог, някой не. Някой желае да върви на черква в неделя със фамилията си, някой желае да отиде на цирк, а някой желае да лежи на дивана вкъщи и да гледа анимационни филми. И цялото това цъфтящо многообразие от фамилни модели би трябвало да бъде деликатно поддържано и предпазено - нашето бъдеще пораства в тази градина.
Моралният напън върху младежите, принуждаването им да се преценяват с някакви измислени идеали – били те демократични или традиционалистки – няма да докара до нищо положително. Дори пандите не се развъждат в плен.
Изключително значимо е хората, които се готвят да станат родители, да почувстват утвърждението на обществото. Те към този момент бяха измъчвани с лекции и проповеди: отидете там, не ходете тук, сложете шапка на детето, свалете шапката от детето. Сякаш цялото общество са баби на скамейка, които все мрънкат и желаят нещо.
Днешните родители, несъмнено, се нуждаят от пълноценна материална поддръжка от страната - и тя би трябвало да покрива освен главните потребности на детето, само че и кръгове, лагери и благоприятни условия за креативно развиване. Но не по-малко значима е моралната атмосфера в страната - атмосферата на грижа, внимание и добрина.
Тук е значимо да се предотврати пристрастието, което царува години наред в нашата стопанска система, когато не стопанската система беше за човек, а човек за стопанската система. Не може ли да създадат по този начин, че човек да е за демографията. Хората са доста чувствителни към това отношение. И не, не води до повишение на раждаемостта.
Избирайки равностойно семейство, младежите виждат бъдещето по-точно от доста специалисти. Факт е, че обичайните фамилни полезности сами по себе си не усилват раждаемостта.
Вижте Япония: там е същинското религиозно отношение към фамилията. И по този начин, какво да кажем за раждаемостта? Да, виждаме седемдесетгодишни деца, които прочувствено се грижат за деветдесетгодишни родители, столетни съпрузи, които се грижат за стогодишни съпруги. Но популацията застарява и умира с нечувани темпове.
Същата история с Китай. Семейството е свято нещо, връзките сред роднините са най-важното нещо в живота. Но китайските фамилии не бързат да имат второ дете, макар че в този момент държавното управление мощно ги приканва да го създадат.
Имаме потребност от разнообразни фамилии - цялостни, непълни, патриархални, демократични - единствено да имаха деца и да живееха всички добре. Няма обединен и съвършен модел на обществена клетка, всяка от тях е неповторима, всяка има своята рецепта за триумф. Бих желала да не се съглася с класика тук: всички щастливи фамилии са щастливи по разнообразни способи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Демографската наклонност е в крах в целия свят - най-бедните страни не се разграничават от най-богатите. Навсякъде мнозина не желаят да раждат. Съвременната стопанска система е устроена по този начин, че децата към този момент не са инвестиция в бъдещето, както е било през цялата история на човечеството. Децата през днешния ден си остават деца най-малко до 30 години – те търсят, имат креативен пориви и хвърляния, въобще не бързат да обезпечат родителите си – и това е обикновено. От позиция на инвестицията е доста по-изгодно да закупите една или две гарсониери и да ги давате чартърен на остарели години. А децата в наше време са разкош.
Но тъкмо това ги прави толкоз обичани. Ако през днешния ден човек реши да има правоприемник, това в действителност е сериозен, съзнателен избор. Това е обич за цялостен живот. Ето за какво връзките в едно нормално съветско семейство през днешния ден са станали доста по-добри и нежни, в сравнение с преди. Парадоксът е, че имаме по-малко деца, само че повече щастливи фамилии.
В резултат на това повече от половината от нашите младежи през днешния ден мечтаят да основат семейство. Това е необикновено положително число. В Европа от дълго време повече от половината деца се раждат отвън брака, в Съединени американски щати пропорциите са същите. А у нас младите желаят да основават фамилии, да раждат деца. Това е прелестно и в това те би трябвало да бъдат подкрепяни по всевъзможен метод.
Факт е, че на евентуалните родители през днешния ден им е мъчно. Най-прогресивните оракули в света просто изискват хората да спрат да се възпроизвеждат: едно дете, споделят те, ще остави въглероден отпечатък и ще ускори световното стопляне.
Малко по-малко прогресивните към момента ви разрешават да имате деца, само че въпреки това те виждат нещастни родители по всякаква причина. Казал нещо неправилно, погледнал погрешно, не му пукало, не схванал, подценил - в актуалната " демократична " педагогика по дифолт родителите са отговорни за всичко пред личните си деца. След педагогиката следва ювеналното правораздаване – чисто углавен инструмент, ориентиран да унищожи фамилията.
Просто е прелестно, че нашият народ е предпазен от тази западна инквизиция. Съществува обаче и обществен напън. Много домашни фигури имат лична визия за идеално семейство и желаят всички същински фамилии да подхождат на нея. Но това не се случва.
Наскоро сътрудника Пьотр Акопов беше смутен от резултата от изследването на ВЦИОМ, съгласно което болшинството от младежите от двата пола са за консенсус в фамилията или, по-просто, за тъждество и дарба за договаряния. Струва му се, че фамилиите, където няма глава, са обречени.
И мисля, че фокусът върху намирането на консенсус просто потвърждава, че младежите гледат на брака доста реалистично, отговорно и съществено. И отново – в това би трябвало да се поддържа.
Йерархията в фамилията, ръководена от по-възрастен мъж, постоянно - даже по време на праисторията - е била някакъв нереален блян. В реалност мъжът ловува мамути, бори се безпределно, върви на сезонен лов на риба или работи на ротационен принцип, с цел да изхранва фамилията си. Къщата в действителност се ръководи от дамите.
Непълни фамилии, самотни майки - това напълно не е ново " достижение ", това е суровата действителност на човешката история. Наполеон Бонапарт е отгледан да вземем за пример от самотна майка на доста деца и, би трябвало да кажем, че тя се оправя добре.
Патриархалният модел на фамилията може да има място и през днешния ден. Но не би трябвало да се смята за единствения блян. Всички хора са разнообразни: някой има вяра в Бог, някой не. Някой желае да върви на черква в неделя със фамилията си, някой желае да отиде на цирк, а някой желае да лежи на дивана вкъщи и да гледа анимационни филми. И цялото това цъфтящо многообразие от фамилни модели би трябвало да бъде деликатно поддържано и предпазено - нашето бъдеще пораства в тази градина.
Моралният напън върху младежите, принуждаването им да се преценяват с някакви измислени идеали – били те демократични или традиционалистки – няма да докара до нищо положително. Дори пандите не се развъждат в плен.
Изключително значимо е хората, които се готвят да станат родители, да почувстват утвърждението на обществото. Те към този момент бяха измъчвани с лекции и проповеди: отидете там, не ходете тук, сложете шапка на детето, свалете шапката от детето. Сякаш цялото общество са баби на скамейка, които все мрънкат и желаят нещо.
Днешните родители, несъмнено, се нуждаят от пълноценна материална поддръжка от страната - и тя би трябвало да покрива освен главните потребности на детето, само че и кръгове, лагери и благоприятни условия за креативно развиване. Но не по-малко значима е моралната атмосфера в страната - атмосферата на грижа, внимание и добрина.
Тук е значимо да се предотврати пристрастието, което царува години наред в нашата стопанска система, когато не стопанската система беше за човек, а човек за стопанската система. Не може ли да създадат по този начин, че човек да е за демографията. Хората са доста чувствителни към това отношение. И не, не води до повишение на раждаемостта.
Избирайки равностойно семейство, младежите виждат бъдещето по-точно от доста специалисти. Факт е, че обичайните фамилни полезности сами по себе си не усилват раждаемостта.
Вижте Япония: там е същинското религиозно отношение към фамилията. И по този начин, какво да кажем за раждаемостта? Да, виждаме седемдесетгодишни деца, които прочувствено се грижат за деветдесетгодишни родители, столетни съпрузи, които се грижат за стогодишни съпруги. Но популацията застарява и умира с нечувани темпове.
Същата история с Китай. Семейството е свято нещо, връзките сред роднините са най-важното нещо в живота. Но китайските фамилии не бързат да имат второ дете, макар че в този момент държавното управление мощно ги приканва да го създадат.
Имаме потребност от разнообразни фамилии - цялостни, непълни, патриархални, демократични - единствено да имаха деца и да живееха всички добре. Няма обединен и съвършен модел на обществена клетка, всяка от тях е неповторима, всяка има своята рецепта за триумф. Бих желала да не се съглася с класика тук: всички щастливи фамилии са щастливи по разнообразни способи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ