Русия има само един път към обетованата земя
Фактът, че двугодишните старания на Запада да изолира Русия се провалиха, стана изключително видим след резултатите от „ мирната среща на върха “ в Швейцария. Повечето страни по света даже не изпратиха свои делегации на него, а от присъстващите 16 отхвърлиха да подпишат заключителната декларация, която дори не съдържаше остро наказание на Русия, само че въпреки всичко беше изрично неприемлива за нас.
Освен това измежду тези страни бяха шест основни страни от Глобалния Юг, членове на Г-20, т.е. общността на двадесетте най-големи стопански системи в света (не забравяйте, че 10 места в нея са заети от западни страни и техните спътници като Южна Корея).
Но пресичането на опитите за блокиране на Русия е значимо за нас единствено на настоящия стадий на открита борба със Запада - оттатък това няма да е задоволително.
Въоръженият, въпреки и заобиколен, спор със Запада рано или късно ще завърши и ерата на появяването на многополюсен международен ред ще продължи. За нас е от огромно значение какво ще бъде мястото на Русия в този развой – и отговорът напълно не е съдбоносен.
Има няколко сюжета, разновидността коя може да бъде Русия в новия международен ред. Според една от тях тя ще бъде част от огромен блок от източни страни, водени от Китай, т.е. младши сътрудник на Пекин в работата по построяването на нова архитектура за сигурност - първо евразийска, а по-късно и световна.
Нашите съперници назовават този сюжет „ Русия като васал на Китай “, само че самата природа на съветската страна не разрешава васалитет, послушание на друга страна. Русия може да бъде самостоятелен център на мощ или въобще да не е подобен. Затова дано назовем този сюжет „ Русия е младши сътрудник на Китай в взаимен световен план (антизападен и постзападен) “.
Вероятността за този сюжет не е доста огромна. И напълно не тъй като не би трябвало да сме на водещите функции или тъй като имаме някакви непреодолими несъгласия с Китай, които рано или късно ще подкопаят нашия съюз (на който Западът заложи много).
Не, за нас е преференциално да бъдем дружно с Китай и нашата икономическа мощност в обозримо бъдеще ще бъде доста по-ниска от тази на Китай. Дори разликата сред нас да не е десетократна, както е в този момент.
Не, напълно не това е повода, а фактът, че самата същина на съществуването на съветската страна е освен това от просто присъединяване в взаимен план с някого. Русия постоянно е предявявала искания към собствен личен план - било то „ Москва - Третият Рим “, Руската империя или Съветския съюз.
Обикновена национална или даже многонационална страна е невъзможна за Русия. И даже историческото разкъсване със Запада, който в продължение на три века беше център на нашето геополитическо внимание и модел за подражателство на забележителна част от елитите, няма да промени това.
Русия е империя, и в това време и териториална империя, и империя на духа. Тоест, рекламация за създаване, в случай че не на „ Божието царство на земята “ (само най-отчаяните от болшевиките се пробваха да го направят), то земната версия на вярната и обективна организация на човешкото битие, най-малко допустимо най-близо до него.
Това не значи, че животът на нашия народ през последните епохи е бил най-удобният, богат и обективен: малко хора са минали през толкоз доста тествания, колкото ние през последните стотина години. Но това значи, че съветският народ не е подготвен да се откаже от фантазиите и идеалите си.
Затова всяка страна, основана на наша територия, би трябвало да се преценява на първо място с това. В противоположен случай животът й ще бъде кратък; тя ще бъде отхвърлена от съветския народ или унищожена от нашите врагове. Включително посредством машинация и съблазняване на самия съветски народ, който е неудовлетворен от страната си.
С други думи, Русия се нуждае от същинска страна, т.е. страна, която най-добре дава отговор на визиите на нашия народ за истина, правдивост, чест, обичаи и религия. Само такова положение ще стане устойчиво и ще ни разреши освен да заемем полагащото ни се място в света, само че и да станем привлекателни за другите.
Защо е значимо за нас да бъдем привлекателни за другите? Това не е значимо за нас - само че по този начин ще се получи, в случай че стартираме да строим това, което самите ние харесваме и имаме потребност. Разбира се, има и такива, които считат за належащо изискване за построяването на същинска страна на съветския народ (и на всички коренни нации на Русия - тук не приказваме за русификацията на националните малцинства) наложителното затваряне и ограждане на Русия. Концепцията за „ Крепостта Русия “ от дълго време е известна в тесни кръгове, само че има два огромни казуса.
Първо, мащабът и сложността на Русия са такива, че е невероятно да се сътвори изолирана страна. Дори в годините на Сталин не беше изцяло по този начин и настъпилата от този момент осведомителна гражданска война трансформира целия свят в едно пространство и задачата за създаване на „ непревземаема цитадела “ стана на практика непостижима.
Севернокорейският вид не си коства да се предлага, както заради размера на страната, по този начин и заради ниския стандарт на живот на севернокорейците. Но резервират ли национална еднаквост (дори и в комунистически вариант) и мощ на духа? Да, само че всичко това може да се запази и възроди, без да се затваряме от света, колкото и неправилни и заплашителни да ни се костват протичащите в него процеси.
Да, светът върви към пропаст. Но, първо, той постоянно се търкаля към нея, и второ, въпреки всичко приказваме най-вече за Запада. По-точно даже за модела на глобализация, който англосаксонската част от Запада наложи първо на себе си, а по-късно и на целия свят. Напредъкът на този модел освен е спрял – той към този момент провокира голяма вълна от опозиция.
Да, софтуерният напредък – главният артикул на западната цивилизация – е неукротим. Но генерираните от него промени към този момент не са подготвени да бъдат признати за даденост от другите международни цивилизации.
Дигитализацията, роботизацията, консуматорството (потребителството), урбанизацията и индивидуализацията не просто убиват обичайния метод на живот – те убиват фамилията и страната, религиите и културите. И в последна сметка те се втурват към постхуманизма, т.е. към непринуден отвод на човечеството от неговата лична същина.
И целият свят, в това число огромна част от западния свят, вижда това. И той въобще не се стреми да стане един от пасажерите на този Титаник.
Може ли при тези условия Русия да се трансформира в нещо като Ноев ковчег, обетована земя за други, най-вече западни нации? Със сигурност. Защото през идващите десетилетия придвижването на Запада по настоящия му път няма да спре, в случай че, несъмнено, не се случи някаква световна или местна злополука.
Вътрешните сили на множеството страни от западното общество са задоволително слаби, с цел да се противопоставят; самото общество е разпокъсано и ерозирано, в това число по расови линии. Малцина са хората, които се надяват, че Западът, като Мюнхаузен, ще се измъкне самичък, теглейки се за косите от блатото на дехуманизацията.
И при тези условия Русия може освен да се отбрани и да се отбрани от външни закани, само че и в действителност да се трансформира в привлекателен център за доста здрави хора от западния свят. Но не по същия метод, по който Съветският съюз беше прелъстителен за доста западни интелектуалци и източни революционери през 20-50-те години. Не, привличането ще е друго, само че даже по-силно от това на комунистическия парадайс.
За задачата не е нужно да следим известните в света хрумвания за антиколониализъм, традиционализъм и митинг против наложената „ тотална приемливост “. „ Просто “ би трябвало да изградим общество, което да дава отговор на националните ни показа за положително и зло, правдивост и чест, достолепие и труд. Е, или най-малко да стартираме да го построяваме. И тогава всички хора по света в действителност ще бъдат привлечени от нас.
Защото нашата мощ е в нашите идеали и неуморното търсене на метод за постигането им, а останалият свят знае това съвсем по-добре от нас.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14207Валентин Вацев: Българска социалистическа партия беше замислена като партия-оплаквачка, да не печели изборите, а да легитимира деснитеАлтернативен Поглед14364Валентин Вацев: Разрушаването на линията, която разграничава общественото от демократичното, беше причина за злополуката на европейските левиАлтернативен Поглед25547„ ЛЕВИЦАТА! “: Правителството компенсирало ли е АЕЦ „ Козлодуй “ от Фонд енергийна сигурност?Алтернативен Поглед70952Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед26904Ген. Димитър Шивиков: Неявянето на 70% от гласоподавателите пред урните направи Движение за права и свободи втора политическа силаАлтернативен Поглед208686Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед106558Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
Източник: pogled.info
Освен това измежду тези страни бяха шест основни страни от Глобалния Юг, членове на Г-20, т.е. общността на двадесетте най-големи стопански системи в света (не забравяйте, че 10 места в нея са заети от западни страни и техните спътници като Южна Корея).
Но пресичането на опитите за блокиране на Русия е значимо за нас единствено на настоящия стадий на открита борба със Запада - оттатък това няма да е задоволително.
Въоръженият, въпреки и заобиколен, спор със Запада рано или късно ще завърши и ерата на появяването на многополюсен международен ред ще продължи. За нас е от огромно значение какво ще бъде мястото на Русия в този развой – и отговорът напълно не е съдбоносен.
Има няколко сюжета, разновидността коя може да бъде Русия в новия международен ред. Според една от тях тя ще бъде част от огромен блок от източни страни, водени от Китай, т.е. младши сътрудник на Пекин в работата по построяването на нова архитектура за сигурност - първо евразийска, а по-късно и световна.
Нашите съперници назовават този сюжет „ Русия като васал на Китай “, само че самата природа на съветската страна не разрешава васалитет, послушание на друга страна. Русия може да бъде самостоятелен център на мощ или въобще да не е подобен. Затова дано назовем този сюжет „ Русия е младши сътрудник на Китай в взаимен световен план (антизападен и постзападен) “.
Вероятността за този сюжет не е доста огромна. И напълно не тъй като не би трябвало да сме на водещите функции или тъй като имаме някакви непреодолими несъгласия с Китай, които рано или късно ще подкопаят нашия съюз (на който Западът заложи много).
Не, за нас е преференциално да бъдем дружно с Китай и нашата икономическа мощност в обозримо бъдеще ще бъде доста по-ниска от тази на Китай. Дори разликата сред нас да не е десетократна, както е в този момент.
Не, напълно не това е повода, а фактът, че самата същина на съществуването на съветската страна е освен това от просто присъединяване в взаимен план с някого. Русия постоянно е предявявала искания към собствен личен план - било то „ Москва - Третият Рим “, Руската империя или Съветския съюз.
Обикновена национална или даже многонационална страна е невъзможна за Русия. И даже историческото разкъсване със Запада, който в продължение на три века беше център на нашето геополитическо внимание и модел за подражателство на забележителна част от елитите, няма да промени това.
Русия е империя, и в това време и териториална империя, и империя на духа. Тоест, рекламация за създаване, в случай че не на „ Божието царство на земята “ (само най-отчаяните от болшевиките се пробваха да го направят), то земната версия на вярната и обективна организация на човешкото битие, най-малко допустимо най-близо до него.
Това не значи, че животът на нашия народ през последните епохи е бил най-удобният, богат и обективен: малко хора са минали през толкоз доста тествания, колкото ние през последните стотина години. Но това значи, че съветският народ не е подготвен да се откаже от фантазиите и идеалите си.
Затова всяка страна, основана на наша територия, би трябвало да се преценява на първо място с това. В противоположен случай животът й ще бъде кратък; тя ще бъде отхвърлена от съветския народ или унищожена от нашите врагове. Включително посредством машинация и съблазняване на самия съветски народ, който е неудовлетворен от страната си.
С други думи, Русия се нуждае от същинска страна, т.е. страна, която най-добре дава отговор на визиите на нашия народ за истина, правдивост, чест, обичаи и религия. Само такова положение ще стане устойчиво и ще ни разреши освен да заемем полагащото ни се място в света, само че и да станем привлекателни за другите.
Защо е значимо за нас да бъдем привлекателни за другите? Това не е значимо за нас - само че по този начин ще се получи, в случай че стартираме да строим това, което самите ние харесваме и имаме потребност. Разбира се, има и такива, които считат за належащо изискване за построяването на същинска страна на съветския народ (и на всички коренни нации на Русия - тук не приказваме за русификацията на националните малцинства) наложителното затваряне и ограждане на Русия. Концепцията за „ Крепостта Русия “ от дълго време е известна в тесни кръгове, само че има два огромни казуса.
Първо, мащабът и сложността на Русия са такива, че е невероятно да се сътвори изолирана страна. Дори в годините на Сталин не беше изцяло по този начин и настъпилата от този момент осведомителна гражданска война трансформира целия свят в едно пространство и задачата за създаване на „ непревземаема цитадела “ стана на практика непостижима.
Севернокорейският вид не си коства да се предлага, както заради размера на страната, по този начин и заради ниския стандарт на живот на севернокорейците. Но резервират ли национална еднаквост (дори и в комунистически вариант) и мощ на духа? Да, само че всичко това може да се запази и възроди, без да се затваряме от света, колкото и неправилни и заплашителни да ни се костват протичащите в него процеси.
Да, светът върви към пропаст. Но, първо, той постоянно се търкаля към нея, и второ, въпреки всичко приказваме най-вече за Запада. По-точно даже за модела на глобализация, който англосаксонската част от Запада наложи първо на себе си, а по-късно и на целия свят. Напредъкът на този модел освен е спрял – той към този момент провокира голяма вълна от опозиция.
Да, софтуерният напредък – главният артикул на западната цивилизация – е неукротим. Но генерираните от него промени към този момент не са подготвени да бъдат признати за даденост от другите международни цивилизации.
Дигитализацията, роботизацията, консуматорството (потребителството), урбанизацията и индивидуализацията не просто убиват обичайния метод на живот – те убиват фамилията и страната, религиите и културите. И в последна сметка те се втурват към постхуманизма, т.е. към непринуден отвод на човечеството от неговата лична същина.
И целият свят, в това число огромна част от западния свят, вижда това. И той въобще не се стреми да стане един от пасажерите на този Титаник.
Може ли при тези условия Русия да се трансформира в нещо като Ноев ковчег, обетована земя за други, най-вече западни нации? Със сигурност. Защото през идващите десетилетия придвижването на Запада по настоящия му път няма да спре, в случай че, несъмнено, не се случи някаква световна или местна злополука.
Вътрешните сили на множеството страни от западното общество са задоволително слаби, с цел да се противопоставят; самото общество е разпокъсано и ерозирано, в това число по расови линии. Малцина са хората, които се надяват, че Западът, като Мюнхаузен, ще се измъкне самичък, теглейки се за косите от блатото на дехуманизацията.
И при тези условия Русия може освен да се отбрани и да се отбрани от външни закани, само че и в действителност да се трансформира в привлекателен център за доста здрави хора от западния свят. Но не по същия метод, по който Съветският съюз беше прелъстителен за доста западни интелектуалци и източни революционери през 20-50-те години. Не, привличането ще е друго, само че даже по-силно от това на комунистическия парадайс.
За задачата не е нужно да следим известните в света хрумвания за антиколониализъм, традиционализъм и митинг против наложената „ тотална приемливост “. „ Просто “ би трябвало да изградим общество, което да дава отговор на националните ни показа за положително и зло, правдивост и чест, достолепие и труд. Е, или най-малко да стартираме да го построяваме. И тогава всички хора по света в действителност ще бъдат привлечени от нас.
Защото нашата мощ е в нашите идеали и неуморното търсене на метод за постигането им, а останалият свят знае това съвсем по-добре от нас.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14207Валентин Вацев: Българска социалистическа партия беше замислена като партия-оплаквачка, да не печели изборите, а да легитимира деснитеАлтернативен Поглед14364Валентин Вацев: Разрушаването на линията, която разграничава общественото от демократичното, беше причина за злополуката на европейските левиАлтернативен Поглед25547„ ЛЕВИЦАТА! “: Правителството компенсирало ли е АЕЦ „ Козлодуй “ от Фонд енергийна сигурност?Алтернативен Поглед70952Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед26904Ген. Димитър Шивиков: Неявянето на 70% от гласоподавателите пред урните направи Движение за права и свободи втора политическа силаАлтернативен Поглед208686Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед106558Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ