Чудото на Искърския пролом е осеяно с лица на великани
Факт е обаче, че Искърското дефиле и Лакатнишките скали, са едно от множеството вдъхновяващи и прелестни места у нас. Мястото е комплекс от скални венци, откоси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори по западния скат на долината на р. Искър сред р. Пробойница, западно от гара Лакатник и Турския дол при с. Оплетня.
Най-атрактивната част от скалния венец при пещерата Темната дупка и карстовият извор Житолюб се посещават от туристи през всички сезони на годината. Лакатнишките скали са оповестени за естествена забележителност чак през 1989 година, без значение, че още от първите години на ХХ век тук се организират образования за катерачи и скални алпинисти.
От разказите на локалните излиза наяве, че в миналото при Житолюб е имало две воденици. Оттук и името, което през днешния ден се пояснява като „ люпи жито “.
И тук идва ред на феновете на мистиката, на тайните и загадките, тъй като по Искърското дефиле на Стара планина няма издълбани скални ниши, както е в Източните Родопи. Но за сметка на това по белите камъни могат да се виждат даже без развинтена фикция големи лица. Например скалата, върху която е кацнала къщичката на алпинистите, е запечатала няколко лица на великани.
Вероятно това поражда голям брой въпроси у актуалния човек като да вземем за пример кой и за какво ги е сътворил или кои са безстрашните скулптори, преодолели отвесните скали и по какъв начин са съумели да изрисуват камъните с длета. Може би са владеели левитацията? Може би са имали благоприятни условия, от които актуалният човек е лишен? С каква ли цел са дялани големите лица и каменни глави, измежду които има и такива на лъвове, жаби, а може би и на други земноводни птици и животни.
Източник: Уикенд
