Българите след пандемията: жажда за развлечения, спорт и устройства
Факт е, че пандемията ни омръзна до болежка, на всички без изключение. Всеки от нас има и своите персонални проекти за връщане към нормалността, по този начин както я разбираме. В тази тенденция са забавни изводите от едно настоящо проучване на потребителските настройки в 10 страни от Централна и Източна Европа (Австрия, България, Хърватия, Чешката република, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия и Турция), направено от компанията за маркетингови проучвания Ipsos по поръчка на Huawei. Проучването е извършено през август 2021 година като неговата цел е да се откри какво е въздействието на пандемията върху здравето на потребителите и какви са техните самостоятелни “планове за възобновяване и развиване ”. Изследвани са настройките на разнообразни “разрези ” от популацията по пол, възраст, професионални и обществени критерии. В идващите редове ще се концентрираме върху данните за България.
Първият извод, без да е изненада, че обстановката през последната година и половина съществено е засегнала качеството на живот на българите. Участниците в проучването са най-недоволни от три основни аспекта на благосъстоянието - положението на персоналните им финанси, равнището на стрес и физическата им форма. Всъщност по отрицателни резултати от пандемията българите са измежду по-силно засегнатите от включените в изследването страни. В това отношение сме във втората група, дружно с гърци и сърби, след безспорните водачи – турците.
Вглеждането в разбивката по групи демонстрира, че дамите оповестяват за най-голямо утежняване в съвсем всички индикатори за качеството на живота. В това число влизат физическото и психическото здраве, качеството на фамилния живот и връзките с приятелите; работата, качеството на съня, равнището на напрежението и така нататък В по-малка степен това е реалност за работещите в офиси, родителите и най-възрастната група дейни хора на възраст сред 35 и 65 години. Фактът, че дамите споделят най-сериозен отрицателен резултат върху живота си се повтаря в цялото проучване. Възможно е това се дължи на обстоятелството, че дамите в България по едно и също време градят кариера и поемат огромна част от грижите за децата и дома. Отворен е въпросът каква е “добавката ” от по-висока осъзнатост на проблемите. Факт е, че редица проучвания сочат, че дамите демонстрират по-висока сензитивност от мъжете към качеството на живота.
Българите споделят, че затварянията са повлияли отрицателно на здравословните им привички. Сънародниците ни седят повече пред екраните (58%), хранят се по-нездравословно (36%), движат се по-малко (40%) и, напълно закономерно, усилват телесното си тегло (41%). Средното нарастване на тежестта, споделено от участниците в анкетата е 7,4 кг. Това е сензитивно нарастване, даже в случай че пренебрегваме евентуалното подценяване на увеличените килограми. Нещо повече, това е реалност в случай, че доста от българите така и така страдат от наднормено тегло и затлъстяване - надлежно 29% и 17%, или близо половината от пълнолетното население, съгласно самооценката на интервюираните в проучването. Увеличаването на показателя на телесна маса BMI в здравната литература е обвързван с по-висок риск от редица болести. Изводът е, че без корективни ограничения в метода на живот пандемията ще утежни така и така тревожния здравен статус на средностатистическия българин.
При съответните персонални негативи от пандемията още веднъж дамите споделят за най-силно утежняване. Тук върхът е при изказванието " Прекарвам повече време пред тв приемник или компютър. " (68%), В по-малка степен утежняването важи за “белите якички ” - сборна категория включваща мениджъри, експерти, служителите, свободни специалности и работещи в офиси.
Колкото до физическите негативи в следствие от пандемията най-честите признаци, изпитвани от българите са, в низходящ ред: неналичието на сила (53%), нарасналата тревога (48%), проблемите със съня (42%) и общото възприятие на заетост (38%). В разпределението по групи още веднъж дамите оповестяват за най-сериозно утежняване по всички индикатори.
Решения
Дотук с проблемите. Нека да забележим какви решения търсят българите. Добра вест е високата осъзнатост за потребността от по-добра персонална грижа за здравето. Близо 2/3 (66%) от нашите сънародници считат, че би трябвало да подобрят физическото си здраве след пандемията. Повече от половината (55%) споделят същото за психологичното си здраве, което е отличен резултат за страна, в която това обичайно е подценяван аспект на благосъстоянието. В разпределението по групи дамите още веднъж водят и в двата аспекта на здравето, следвани от " белите якички " и родителите. Виждаме и някои любопитни разлики в споделеното от двата пола. Съответно 46% и 64% от мъжете и дамите споделят потребност от усъвършенстване на менталното си здраве, което с висока степен на възможност демонстрира подценяване и/или възпиране от шерване от страна на мъжете.
Още по-добре е, че към и над половината от българите имат и съответни проекти свързани с тяхното здраве - да отидат на доктор (50%), да си създадат рутинни медицински проучвания (52%) и да понижат тежестта си (50%).
В по-широк аспект, най-популярните проекти за " рестарт " на българите са пътувания с друга дълготрайност в страната (55-58%), следвани от отделянето на повече време за занимания (49%) и спорт (47%). Тук е любопитно да забележим нещата, които българите към този момент са създали, както и тези, които към момента копнеят да създадат " постпандемично ". Както всички знаем от личен опит, най-вече хора към този момент са употребявали опциите да се видят с родственици (50%) и да отидат на заведение (43%). В същото време най-разпространени са обезщетителните проекти за музикален концерт или фестивал (51%) или на кино, спектакъл, музей или галерия (51%). Иначе казано, кръчмите са си кръчми, само че ние българите в този момент сме решени да наваксаме с културния живот във всичките му форми.
Както към този момент споменахме 66% от нашите сънародници считат, че имат потребност от възстановяване на физическото си здраве след пандемията. Начините, по които считат да се оправят с този проблем са понижаване на тежестта (71%), повече действия измежду природата (67%) и увеличението на спортната интензивност (65%). За тези, които желаят да се погрижат за психическото си здраве най-популярните избори са прекарването на време с другари (78%) и пътуванията из страната. Тези резултати могат да бъдат коментирани само като демонстрация на прагматизъм и здрав разсъдък.
Известно е, че проектите са просто планове до момента в който не се снабдят с бюджет. Затова е още по-интересно за какви мечтани " постпандемични " действия са склонни да похарчат пари българите. На първо място са пътуванията (42%), на второ заведенията за хранене (39%), а на трето кината, театрите и музеите (31%). Разпределението по групи е любопитно, като превъзходството на дамите при плануваните разноски е смазваща спрямо всички останали групи. Освен при упоменатите водещи категории дамите водят и в желанието си да влагат в здравословно хранене, здравно обслужване и електронни устройства.
Устройства
Когато става дума за устройства е забавно, че 38% от българите възнамеряват да закупят електронни устройства, които да им оказват помощ да поддържат здравето си, а 15% към този момент са го създали. В същото време над половината настояват, че нови приложения и устройства са им помогнали по време на пандемията (55%) и могат да подобрят живота им в бъдеще (57%). Тези дялове са още по-високи измежду хората, които оповестяват за съответни проблеми като нараснал стрес, нарушавания на съня и загуба на форма. Тази настройка важи с най-голяма мощ за най-младите (68%) и за дамите (61%).
Над 4/5 или 79% от българите употребяват смарт телефони. Собствениците на смарт часовници и смарт гривни са надлежно 15% и 13%, т.е. общо близо една трета от пълнолетното население. Реално най-използваните функционалности на смарт часовниците и гривните са крачкомерът и измерването на пулса. В същото време най-важните функционалности за техните консуматори са измерването на кръвно налягане, пулс, О2 и стрес, както и наблюдаване на съня.
Най-търсените характерности на смарт часовниците са водоустойчивостта, дългият живот на батерията, съвместимостта с Android и iOS устройства, както и непрекъснатото следене на разнообразни индикатори. Има три характерности, които са по-привлекателни за българите, в сравнение с за потребителите в другите 9 страни участващи в изследването. Това са към този момент упоменатата съгласуемост (43%), направата от трайни материали 39% и лесните за навигация менюта (37%).
Ако потърсим на пазара умни часовници тъкмо с тази композиция от най-желани характерности доста бързо ще стигнем до моделите на Huawei Watch 3 и Watch 3 Pro, и изключително до техните Elite версии. За разлика от главните си съперници те са изцяло съвместими както с Android, по този начин и с iOS. Когато става дума за " трайни материали " това още веднъж ни насочва към направата на серията Watch 3 с потреблението на исполин, неръждаема стомана, естествена кожа. При Elite версиите на Watch 3 и Watch 3 Pro даже каишките са направени, надлежно от стомана и титаниева сплав. Смарт часовниците на Huawei се оправят чудесно и с третото най-желано от българите качества - интуитивността на менютата. Всичко това идва в композиция с превъзходен дизайн, великодушен енергоспестяващ режим (осигуряващ до 21 дни работа), както и редица фитнес функционалности, в това число пандемично настоящото премерване на кислородната сатурация.
Преброяването завърши. Данните от днешния ден към момента не са систематизирани. Към вчерашна дата са преброени 82% от популацията или 5,657 млн. души. Очакваме...
На 11 октомври имен ден честват всички, които носят името Филип, Филипа и производните им. Най-оригиналните пожелания за имен ден Имени...
" Предвид повишение на броя отсъстващи възпитаници със признаци на COVID-19 и в осъществяване на Заповед РД-09-2062 от 13.09.2021 година на министъра...
Откриха първия кариерен център за хора...
На публично събитие бе открит първият по рода си кариерен център за хора...
Заедно можем
Гутериш подлага на критика талибаните за нарушени... Това са 10-те най-големи неточности, които провалят... Дневен хороскоп за 12 октомври... Путин за кашлицата: Не се тревожете, всичко... Фаза на Луната на 12 октомври... 
Найден Зеленогорски: Свръхконцен...
По мотив завръщането на Делян Пеевски в политиката като претендент...
Футурологът Мариана Тодорова: Ако ИИ осъществя точката на сингулярност, това би могло да е последното човешко откритие
Д-р Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института...
Димитър Пурнаров - момчето, което пее на 12 езика
Никола Каравасилев и тимът на медалистите На живо от гроздобера: Росен и Капка Георгиеви описват Наско Стаменов и огромните въпроси на химията 
Мерки има, само че те не се съблюдават – какво чакаме...
проф. Николай Витанов
Музеят на хумора и сатирата показва неСМЕТНИ благосъстояния " Майстори на карикатурата " Пловдив 2021 Източник: actualno.com
Първият извод, без да е изненада, че обстановката през последната година и половина съществено е засегнала качеството на живот на българите. Участниците в проучването са най-недоволни от три основни аспекта на благосъстоянието - положението на персоналните им финанси, равнището на стрес и физическата им форма. Всъщност по отрицателни резултати от пандемията българите са измежду по-силно засегнатите от включените в изследването страни. В това отношение сме във втората група, дружно с гърци и сърби, след безспорните водачи – турците.
Вглеждането в разбивката по групи демонстрира, че дамите оповестяват за най-голямо утежняване в съвсем всички индикатори за качеството на живота. В това число влизат физическото и психическото здраве, качеството на фамилния живот и връзките с приятелите; работата, качеството на съня, равнището на напрежението и така нататък В по-малка степен това е реалност за работещите в офиси, родителите и най-възрастната група дейни хора на възраст сред 35 и 65 години. Фактът, че дамите споделят най-сериозен отрицателен резултат върху живота си се повтаря в цялото проучване. Възможно е това се дължи на обстоятелството, че дамите в България по едно и също време градят кариера и поемат огромна част от грижите за децата и дома. Отворен е въпросът каква е “добавката ” от по-висока осъзнатост на проблемите. Факт е, че редица проучвания сочат, че дамите демонстрират по-висока сензитивност от мъжете към качеството на живота.
Българите споделят, че затварянията са повлияли отрицателно на здравословните им привички. Сънародниците ни седят повече пред екраните (58%), хранят се по-нездравословно (36%), движат се по-малко (40%) и, напълно закономерно, усилват телесното си тегло (41%). Средното нарастване на тежестта, споделено от участниците в анкетата е 7,4 кг. Това е сензитивно нарастване, даже в случай че пренебрегваме евентуалното подценяване на увеличените килограми. Нещо повече, това е реалност в случай, че доста от българите така и така страдат от наднормено тегло и затлъстяване - надлежно 29% и 17%, или близо половината от пълнолетното население, съгласно самооценката на интервюираните в проучването. Увеличаването на показателя на телесна маса BMI в здравната литература е обвързван с по-висок риск от редица болести. Изводът е, че без корективни ограничения в метода на живот пандемията ще утежни така и така тревожния здравен статус на средностатистическия българин.
При съответните персонални негативи от пандемията още веднъж дамите споделят за най-силно утежняване. Тук върхът е при изказванието " Прекарвам повече време пред тв приемник или компютър. " (68%), В по-малка степен утежняването важи за “белите якички ” - сборна категория включваща мениджъри, експерти, служителите, свободни специалности и работещи в офиси.
Колкото до физическите негативи в следствие от пандемията най-честите признаци, изпитвани от българите са, в низходящ ред: неналичието на сила (53%), нарасналата тревога (48%), проблемите със съня (42%) и общото възприятие на заетост (38%). В разпределението по групи още веднъж дамите оповестяват за най-сериозно утежняване по всички индикатори.
Решения
Дотук с проблемите. Нека да забележим какви решения търсят българите. Добра вест е високата осъзнатост за потребността от по-добра персонална грижа за здравето. Близо 2/3 (66%) от нашите сънародници считат, че би трябвало да подобрят физическото си здраве след пандемията. Повече от половината (55%) споделят същото за психологичното си здраве, което е отличен резултат за страна, в която това обичайно е подценяван аспект на благосъстоянието. В разпределението по групи дамите още веднъж водят и в двата аспекта на здравето, следвани от " белите якички " и родителите. Виждаме и някои любопитни разлики в споделеното от двата пола. Съответно 46% и 64% от мъжете и дамите споделят потребност от усъвършенстване на менталното си здраве, което с висока степен на възможност демонстрира подценяване и/или възпиране от шерване от страна на мъжете.
Още по-добре е, че към и над половината от българите имат и съответни проекти свързани с тяхното здраве - да отидат на доктор (50%), да си създадат рутинни медицински проучвания (52%) и да понижат тежестта си (50%).
В по-широк аспект, най-популярните проекти за " рестарт " на българите са пътувания с друга дълготрайност в страната (55-58%), следвани от отделянето на повече време за занимания (49%) и спорт (47%). Тук е любопитно да забележим нещата, които българите към този момент са създали, както и тези, които към момента копнеят да създадат " постпандемично ". Както всички знаем от личен опит, най-вече хора към този момент са употребявали опциите да се видят с родственици (50%) и да отидат на заведение (43%). В същото време най-разпространени са обезщетителните проекти за музикален концерт или фестивал (51%) или на кино, спектакъл, музей или галерия (51%). Иначе казано, кръчмите са си кръчми, само че ние българите в този момент сме решени да наваксаме с културния живот във всичките му форми.
Както към този момент споменахме 66% от нашите сънародници считат, че имат потребност от възстановяване на физическото си здраве след пандемията. Начините, по които считат да се оправят с този проблем са понижаване на тежестта (71%), повече действия измежду природата (67%) и увеличението на спортната интензивност (65%). За тези, които желаят да се погрижат за психическото си здраве най-популярните избори са прекарването на време с другари (78%) и пътуванията из страната. Тези резултати могат да бъдат коментирани само като демонстрация на прагматизъм и здрав разсъдък.
Известно е, че проектите са просто планове до момента в който не се снабдят с бюджет. Затова е още по-интересно за какви мечтани " постпандемични " действия са склонни да похарчат пари българите. На първо място са пътуванията (42%), на второ заведенията за хранене (39%), а на трето кината, театрите и музеите (31%). Разпределението по групи е любопитно, като превъзходството на дамите при плануваните разноски е смазваща спрямо всички останали групи. Освен при упоменатите водещи категории дамите водят и в желанието си да влагат в здравословно хранене, здравно обслужване и електронни устройства.
Устройства
Когато става дума за устройства е забавно, че 38% от българите възнамеряват да закупят електронни устройства, които да им оказват помощ да поддържат здравето си, а 15% към този момент са го създали. В същото време над половината настояват, че нови приложения и устройства са им помогнали по време на пандемията (55%) и могат да подобрят живота им в бъдеще (57%). Тези дялове са още по-високи измежду хората, които оповестяват за съответни проблеми като нараснал стрес, нарушавания на съня и загуба на форма. Тази настройка важи с най-голяма мощ за най-младите (68%) и за дамите (61%).
Над 4/5 или 79% от българите употребяват смарт телефони. Собствениците на смарт часовници и смарт гривни са надлежно 15% и 13%, т.е. общо близо една трета от пълнолетното население. Реално най-използваните функционалности на смарт часовниците и гривните са крачкомерът и измерването на пулса. В същото време най-важните функционалности за техните консуматори са измерването на кръвно налягане, пулс, О2 и стрес, както и наблюдаване на съня.
Най-търсените характерности на смарт часовниците са водоустойчивостта, дългият живот на батерията, съвместимостта с Android и iOS устройства, както и непрекъснатото следене на разнообразни индикатори. Има три характерности, които са по-привлекателни за българите, в сравнение с за потребителите в другите 9 страни участващи в изследването. Това са към този момент упоменатата съгласуемост (43%), направата от трайни материали 39% и лесните за навигация менюта (37%).
Ако потърсим на пазара умни часовници тъкмо с тази композиция от най-желани характерности доста бързо ще стигнем до моделите на Huawei Watch 3 и Watch 3 Pro, и изключително до техните Elite версии. За разлика от главните си съперници те са изцяло съвместими както с Android, по този начин и с iOS. Когато става дума за " трайни материали " това още веднъж ни насочва към направата на серията Watch 3 с потреблението на исполин, неръждаема стомана, естествена кожа. При Elite версиите на Watch 3 и Watch 3 Pro даже каишките са направени, надлежно от стомана и титаниева сплав. Смарт часовниците на Huawei се оправят чудесно и с третото най-желано от българите качества - интуитивността на менютата. Всичко това идва в композиция с превъзходен дизайн, великодушен енергоспестяващ режим (осигуряващ до 21 дни работа), както и редица фитнес функционалности, в това число пандемично настоящото премерване на кислородната сатурация.
Преброяването завърши. Данните от днешния ден към момента не са систематизирани. Към вчерашна дата са преброени 82% от популацията или 5,657 млн. души. Очакваме...
На 11 октомври имен ден честват всички, които носят името Филип, Филипа и производните им. Най-оригиналните пожелания за имен ден Имени...
" Предвид повишение на броя отсъстващи възпитаници със признаци на COVID-19 и в осъществяване на Заповед РД-09-2062 от 13.09.2021 година на министъра...
На публично събитие бе открит първият по рода си кариерен център за хора...
Заедно можем
Гутериш подлага на критика талибаните за нарушени... Това са 10-те най-големи неточности, които провалят... Дневен хороскоп за 12 октомври... Путин за кашлицата: Не се тревожете, всичко... Фаза на Луната на 12 октомври...
По мотив завръщането на Делян Пеевски в политиката като претендент...
Д-р Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института...
Никола Каравасилев и тимът на медалистите На живо от гроздобера: Росен и Капка Георгиеви описват Наско Стаменов и огромните въпроси на химията
проф. Николай Витанов
" Майстори на карикатурата " Пловдив 2021 Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ