Родните фактчекъри атакуват неудобните истини с методите на съветската и гьобелсова пропаганда
Factcheck.bg не пазят истината. Те маргинализират неуместните истини и преследват хрумвания
Ако тематики като подправените вести и дезинформацията ви вълнуват, несъмнено знаете, че съществува и нова специалност, наречена фактчекър. Това са хора, които ревизират дали обществени изявления на авторитетни персони и вести са правилни. Най-често работата им се финансира от фондации. В днешните времена на привързаност към безплатната информация малко на брой виждат стойност в това да заплащат за доказана от самостоятелен източник информация. Нарочно не споделям истина, тъй като истината е истина, в случай че бъде цялата истина и нищо друго с изключение на истината. Нищо не е по-подвеждащо от обстоятелства, извадени от подтекст.
Може би тъкмо по тази причина, най-малко в България, фактчекърството, сходно и на медиите се концентрира в боренето на съответен вид подправени вести и дезинформация, а не на всички типове подправени вести и дезинформация. Проблемът е, че сходно на медиите, които тиражират подправени вести и дезинформация, фактчекърството в България отива по-далеч и не стопира с оборването на дезинформацията. То работи за опровержение на неуместни истини и гонене на непопулярни хрумвания. Как? Като се хване за неточностите в представянето на една тематика и в последна сметка опита да ни убеди, че такава тематика не съществува.
Възмутително беше човек да гледа по какъв начин във вторник сутринта представителка на factcheck.bg излиза по Нова Телевизия и изяснява, че е подправена новината, че килърът на трите дечица от Саутпорт, поради чието безчовечие Обединеното кралство през днешния ден кипи от митинги, бил мигрант.
„ Не, той не е мигрант, роден е в Кардиф (столицата на Уелс) “, обясни фактчерърката и толкоз. За нея беше задоволително да каже това. Водещият Виктор Николаев също беше удовлетворен от поднасянето на публиката на тъкмо това количество информация. Сценарият беше явен. Както в Обединеното кралство тече акция по маргинализиране на протестиращите, като се изкарват хора с ниско обучение и разсъдък, подкрепящи, или подведени от извънредно десни идеологии, по този начин и в България не би трябвало да се гледа на миграцията като на източник на проблеми.
Фактчекърката премълча, а Виктор Николаев не се постара да докара диалога до определяне на цялостната истина, а тя е, че килърът се споделя Аксел Рудакубана, наследник на мигранти от Руанда. Не е мигрант, а наследник на мигранти, само че фактчекърката и Виктор Николаев ни икономисаха тази информация.
И за какво? Защото е несъмнено, че всички създатели на множеството атентати и набези в Обединеното кралство, а и в Съединени американски щати са мигранти или деца на мигранти. Разкриването на произхода на килъра би удостоверило, че освен мигрантите, само че и второто потомство жители на европейските страни с генезис от съответни страни, е доста по-вероятно да се окажат атентатори или въвлечени в терористични мрежи, в сравнение с жители на същите страни, които потомствено спадат към етноса на своите страни.
Значи ли това, че всички мигранти би трябвало да се експулсират? Разбира се, че не. Значи ли това, че миграцията би трябвало да се предотвратява? Разбира се, че не. Означава ли, че страните би трябвало да имат правото да дефинират какъв вид миграционни потоци да позволяват на своята територия? Абсолютно да!
От убийството на Лий Ригби и Бостънския маратон през атентатите в Париж и офанзивата на Лондон бридж до убийството в Саутпорт без изключение причинителите имат сходни социорелигиозни характерности и са в най-хубавия случай второ потомство жители на страните, в които правят закононарушенията си.
Въобразява ли си някой, че до момента в който родните факчекъри и демократични медии крият този вид информация, най-развитите секрети служби не включват в софтуерите си за разбор на риска и идентифициране на евентуални терористи фактори като етнос, религиозни убеждения, обществени връзки и т.н.
Българските фактчекъри обаче са част от неолибералните организации, робуващи на все по-оспорвания светоглед в западните общества, проповядващ световна колективизация, отваряне на границите и мултикултурализъм. Верни на тези дела те не се свенят да нападат другите отзиви по най-брутален метод, съпоставим със способите на руската и гьобелсовата агитация.
Преди няколко месеца, когато президентът Румен Радев се разгласи срещу изпращане на войски на НАТО в Украйна, същите факчекъри разгласиха публикация, озаглавена „ Кой плаши с война на фона на предизборната акция в България и Европа “. В нея с изключение на Радев неприятен воин е също и унгарският министър председател Виктор Орбан. Като образец се сочи негово изявление в което твърди че „ В Брюксел се приготвя настроението за война с Русия “, само че у нас изявленията изопачили думите му на „ В Брюксел се разискват разновидности за вкарване на НАТО/Европа във войната “.
Статията явно отхвърля правото на Виктор Орбан и Румен Радев да разсъждават държавнически и в логиката, която движи интернационалните връзки и спорове от епохи. Не разрешават на двамата и да имат мнение за протичащото се като да вземем за пример, че голяма част от обществените изявления и начинания на т.нар „ групов Запад “ основателно може да се преглеждат като опит за провокиране на Русия, тъй че да изпусне нервите си и да направи неверно придвижване с експанзия отвън Украйна. Така даже възможният нов спор да се окаже стеснен във времето и по територия, към този момент няма да има никакво подозрение, че Русия е опасност и против нея би трябвало да се вземат ограничения.
Публикацията насажда мнение, толериращо концепцията, че е добре Орбан и Радев да мълчат, да не изричат съображения и напряко да им се отнеме правото да предизвестяват за опасности, да припомнят че има различен път за справяне със заканите, който може да минава към консолидиране на отбранителния потенциал на НАТО и Европейския съюз западно от Украйна. Защо не и да се работи по деескалация?
Американски медии като „ Свободна Европа “ непосредствено назовават позициите на Радев „ безгръбначни “, тъй като не желае България да оказва помощ на Украйна до последна победа. Те нападат заета позиция, само че най-малко не отхвърлят правото на Радев да я заеме. Да оставим настрани какъв брой е грозно медия на непозната страна да нападна държавническо виждане, и то не на една, а на осем страни. Защото с изключение на България, още седем страни отхвърлят да подпишат подобен контракт ( Албания, Унгария, Северна Македония, Словакия, Турция, Черна гора и Гърция). Тук най-малко има признание на позиция и нейно атакуване.
Факчекърите отхвърлят правото на хора да формулират хрумвания. Те преследват концепциите и ги маргинализират като преекспонират грешки и пробват на цяло да компрометират тематики и хрумвания. Това е неприлично.
Стефан Антонов за " "
Ако тематики като подправените вести и дезинформацията ви вълнуват, несъмнено знаете, че съществува и нова специалност, наречена фактчекър. Това са хора, които ревизират дали обществени изявления на авторитетни персони и вести са правилни. Най-често работата им се финансира от фондации. В днешните времена на привързаност към безплатната информация малко на брой виждат стойност в това да заплащат за доказана от самостоятелен източник информация. Нарочно не споделям истина, тъй като истината е истина, в случай че бъде цялата истина и нищо друго с изключение на истината. Нищо не е по-подвеждащо от обстоятелства, извадени от подтекст.
Може би тъкмо по тази причина, най-малко в България, фактчекърството, сходно и на медиите се концентрира в боренето на съответен вид подправени вести и дезинформация, а не на всички типове подправени вести и дезинформация. Проблемът е, че сходно на медиите, които тиражират подправени вести и дезинформация, фактчекърството в България отива по-далеч и не стопира с оборването на дезинформацията. То работи за опровержение на неуместни истини и гонене на непопулярни хрумвания. Как? Като се хване за неточностите в представянето на една тематика и в последна сметка опита да ни убеди, че такава тематика не съществува.
Възмутително беше човек да гледа по какъв начин във вторник сутринта представителка на factcheck.bg излиза по Нова Телевизия и изяснява, че е подправена новината, че килърът на трите дечица от Саутпорт, поради чието безчовечие Обединеното кралство през днешния ден кипи от митинги, бил мигрант.
„ Не, той не е мигрант, роден е в Кардиф (столицата на Уелс) “, обясни фактчерърката и толкоз. За нея беше задоволително да каже това. Водещият Виктор Николаев също беше удовлетворен от поднасянето на публиката на тъкмо това количество информация. Сценарият беше явен. Както в Обединеното кралство тече акция по маргинализиране на протестиращите, като се изкарват хора с ниско обучение и разсъдък, подкрепящи, или подведени от извънредно десни идеологии, по този начин и в България не би трябвало да се гледа на миграцията като на източник на проблеми.
Фактчекърката премълча, а Виктор Николаев не се постара да докара диалога до определяне на цялостната истина, а тя е, че килърът се споделя Аксел Рудакубана, наследник на мигранти от Руанда. Не е мигрант, а наследник на мигранти, само че фактчекърката и Виктор Николаев ни икономисаха тази информация.
И за какво? Защото е несъмнено, че всички създатели на множеството атентати и набези в Обединеното кралство, а и в Съединени американски щати са мигранти или деца на мигранти. Разкриването на произхода на килъра би удостоверило, че освен мигрантите, само че и второто потомство жители на европейските страни с генезис от съответни страни, е доста по-вероятно да се окажат атентатори или въвлечени в терористични мрежи, в сравнение с жители на същите страни, които потомствено спадат към етноса на своите страни.
Значи ли това, че всички мигранти би трябвало да се експулсират? Разбира се, че не. Значи ли това, че миграцията би трябвало да се предотвратява? Разбира се, че не. Означава ли, че страните би трябвало да имат правото да дефинират какъв вид миграционни потоци да позволяват на своята територия? Абсолютно да!
От убийството на Лий Ригби и Бостънския маратон през атентатите в Париж и офанзивата на Лондон бридж до убийството в Саутпорт без изключение причинителите имат сходни социорелигиозни характерности и са в най-хубавия случай второ потомство жители на страните, в които правят закононарушенията си.
Въобразява ли си някой, че до момента в който родните факчекъри и демократични медии крият този вид информация, най-развитите секрети служби не включват в софтуерите си за разбор на риска и идентифициране на евентуални терористи фактори като етнос, религиозни убеждения, обществени връзки и т.н.
Българските фактчекъри обаче са част от неолибералните организации, робуващи на все по-оспорвания светоглед в западните общества, проповядващ световна колективизация, отваряне на границите и мултикултурализъм. Верни на тези дела те не се свенят да нападат другите отзиви по най-брутален метод, съпоставим със способите на руската и гьобелсовата агитация.
Преди няколко месеца, когато президентът Румен Радев се разгласи срещу изпращане на войски на НАТО в Украйна, същите факчекъри разгласиха публикация, озаглавена „ Кой плаши с война на фона на предизборната акция в България и Европа “. В нея с изключение на Радев неприятен воин е също и унгарският министър председател Виктор Орбан. Като образец се сочи негово изявление в което твърди че „ В Брюксел се приготвя настроението за война с Русия “, само че у нас изявленията изопачили думите му на „ В Брюксел се разискват разновидности за вкарване на НАТО/Европа във войната “.
Статията явно отхвърля правото на Виктор Орбан и Румен Радев да разсъждават държавнически и в логиката, която движи интернационалните връзки и спорове от епохи. Не разрешават на двамата и да имат мнение за протичащото се като да вземем за пример, че голяма част от обществените изявления и начинания на т.нар „ групов Запад “ основателно може да се преглеждат като опит за провокиране на Русия, тъй че да изпусне нервите си и да направи неверно придвижване с експанзия отвън Украйна. Така даже възможният нов спор да се окаже стеснен във времето и по територия, към този момент няма да има никакво подозрение, че Русия е опасност и против нея би трябвало да се вземат ограничения.
Публикацията насажда мнение, толериращо концепцията, че е добре Орбан и Радев да мълчат, да не изричат съображения и напряко да им се отнеме правото да предизвестяват за опасности, да припомнят че има различен път за справяне със заканите, който може да минава към консолидиране на отбранителния потенциал на НАТО и Европейския съюз западно от Украйна. Защо не и да се работи по деескалация?
Американски медии като „ Свободна Европа “ непосредствено назовават позициите на Радев „ безгръбначни “, тъй като не желае България да оказва помощ на Украйна до последна победа. Те нападат заета позиция, само че най-малко не отхвърлят правото на Радев да я заеме. Да оставим настрани какъв брой е грозно медия на непозната страна да нападна държавническо виждане, и то не на една, а на осем страни. Защото с изключение на България, още седем страни отхвърлят да подпишат подобен контракт ( Албания, Унгария, Северна Македония, Словакия, Турция, Черна гора и Гърция). Тук най-малко има признание на позиция и нейно атакуване.
Факчекърите отхвърлят правото на хора да формулират хрумвания. Те преследват концепциите и ги маргинализират като преекспонират грешки и пробват на цяло да компрометират тематики и хрумвания. Това е неприлично.
Стефан Антонов за " "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ