Становище: Facebook може да бъде задължена да открива клеветнически коментари
Facebook към момента не може да се оправи с подправените вести и обидните мнения в обществената мрежа.
Социалната мрежа Фейсбук, както и всеки снабдител на хостинг услуги, който
поддържа платформа на обществена мрежа, може да бъде задължена от съда да търси и да разпознава всички мнения, идентични на оскърбителен коментар, чиято неправомерност е била открита, както и на сходните, направени от същия консуматор. Това е главният акцент в заключението на генералният юрист Мачей Шпунар по дело в Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, формирано по отношение на искане на някогашния австрийски народен представител Ева Глауешиек-Пиечек до австрийския съд.
Казусът
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ева Глауешиек-Пиечек, която е била и ръководител на парламентарната група на " Зелените ", е поискала от австрийския съд да разпоредят поръчителство против Фейсбук за прекратяване на публикуването на оскърбителен коментар.
В съответния случай консуматор на Фейсбук споделя на персоналната си страница публикация на австрийското онлайн новинарско списание oe24.at, озаглавена " Зелените: за запазването на най-малък приход за бежанците ". Вследствие на тази обява във Фейсбук е генерирано умалено изображение на уеб страницата oe24.at, съдържащо заглавието и малко обобщение на публикацията, както и фотография на госпожа Глауешиек-Пиечек. Потребителят разгласява и позорен коментар по адрес на Глауешиек-Пиечек, а цялото наличие е било налично за всеки ползвател на платформата.
Тъй като Фейсбук не е премахнал коментара макар настояването на австрийския народен представител, Глауешиек-Пиечек подава молба компанията да бъде задължена да прекрати публикуването и/или разпространяването на нейни фотоси, когато в съпътстващия текст се популяризират идентични и/или " сходни по смисъл " изказвания.
Първоинстанционният съд постановява желаното определение за допускане на поръчителство, в резултат на което Фейсбук блокира достъпа до в началото оповестеното наличие в Австрия. Спорът стига и до Върховния съд на Австрия, който е сезиран да се произнесе дали правосъдното предписание за прекратяване на нарушаване въжи и във връзка с същите и/или сходни по смисъл изказвания в целия свят, за които Фейсбук не знае. Като приема, че въпросните изказвания имат за цел да накърнят достойнството на госпожа Глауешиек-Пиечек, Върховният съд насочва преюдициално питане до Съд на Европейския съюз за пояснение в този подтекст на Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000г.)
Според директивата снабдител на хостинг услуги (и затова оператор на платформа на обществена мрежа, какъвто е Facebook) по принцип не носи отговорност за информацията, съхранявана от трети лица на сървърите му, когато не е знаел за противозаконния ѝ темперамент. Ако обаче е известен за непозволения ѝ темперамент, той е задължен да я отстрани или да блокира достъпа до нея. Директивата планува още, че на снабдител на хостинг услуги не може да бъде наложено общо обвързване за надзор над информацията, която съхранява или общо обвързване да търси интензивно обстоятелства и условия за противозаконна активност.
Заключението
В заключението си генералният юрист Мачей Шпунар смята, че директивата за електронната търговия позволява снабдител на хостинг услуги, който поддържа платформа на обществена мрежа, какъвто е Фейсбук, да бъде длъжен със правосъдно предписание да търси и да разпознава информацията, която е идентична на тази, която съдът с предписание е определил като противозаконна, само че единствено измежду информацията, популяризирана от ползвателя, който е популяризирал тази информация . В противоположен случай, искане за идентифициране на всяка сходна информация би изисквало скъпи решения и би довело до цензура, което към този момент би нарушило салдото сред отбраната на съществени права - от една страна отбраната на персоналния живот и на правата на личността, от друга - на правото на стопанска самодейност и на свободата на изложение на мнение и на информация.
Според генералния юрист защото Директивата не урежда териториалния обсег на задължението за унищожаване на информация, популяризирана посредством платформа на обществена мрежа, тя позволява снабдител на хостинг услуги да бъде длъжен да отстрани тази информация в целия свят. Според него, въпросът за екстериториалното деяние на правосъдно предписание, с което се постанова унищожаване на наличие, по този начин и този за териториалния обсег на такова обвързване би трябвало да бъдат предмет на разбор предвид на интернационалното обществено и частно право.
Социалната мрежа Фейсбук, както и всеки снабдител на хостинг услуги, който
поддържа платформа на обществена мрежа, може да бъде задължена от съда да търси и да разпознава всички мнения, идентични на оскърбителен коментар, чиято неправомерност е била открита, както и на сходните, направени от същия консуматор. Това е главният акцент в заключението на генералният юрист Мачей Шпунар по дело в Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, формирано по отношение на искане на някогашния австрийски народен представител Ева Глауешиек-Пиечек до австрийския съд.
Казусът
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ева Глауешиек-Пиечек, която е била и ръководител на парламентарната група на " Зелените ", е поискала от австрийския съд да разпоредят поръчителство против Фейсбук за прекратяване на публикуването на оскърбителен коментар.
В съответния случай консуматор на Фейсбук споделя на персоналната си страница публикация на австрийското онлайн новинарско списание oe24.at, озаглавена " Зелените: за запазването на най-малък приход за бежанците ". Вследствие на тази обява във Фейсбук е генерирано умалено изображение на уеб страницата oe24.at, съдържащо заглавието и малко обобщение на публикацията, както и фотография на госпожа Глауешиек-Пиечек. Потребителят разгласява и позорен коментар по адрес на Глауешиек-Пиечек, а цялото наличие е било налично за всеки ползвател на платформата.
Тъй като Фейсбук не е премахнал коментара макар настояването на австрийския народен представител, Глауешиек-Пиечек подава молба компанията да бъде задължена да прекрати публикуването и/или разпространяването на нейни фотоси, когато в съпътстващия текст се популяризират идентични и/или " сходни по смисъл " изказвания.
Първоинстанционният съд постановява желаното определение за допускане на поръчителство, в резултат на което Фейсбук блокира достъпа до в началото оповестеното наличие в Австрия. Спорът стига и до Върховния съд на Австрия, който е сезиран да се произнесе дали правосъдното предписание за прекратяване на нарушаване въжи и във връзка с същите и/или сходни по смисъл изказвания в целия свят, за които Фейсбук не знае. Като приема, че въпросните изказвания имат за цел да накърнят достойнството на госпожа Глауешиек-Пиечек, Върховният съд насочва преюдициално питане до Съд на Европейския съюз за пояснение в този подтекст на Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000г.)
Според директивата снабдител на хостинг услуги (и затова оператор на платформа на обществена мрежа, какъвто е Facebook) по принцип не носи отговорност за информацията, съхранявана от трети лица на сървърите му, когато не е знаел за противозаконния ѝ темперамент. Ако обаче е известен за непозволения ѝ темперамент, той е задължен да я отстрани или да блокира достъпа до нея. Директивата планува още, че на снабдител на хостинг услуги не може да бъде наложено общо обвързване за надзор над информацията, която съхранява или общо обвързване да търси интензивно обстоятелства и условия за противозаконна активност.
Заключението
В заключението си генералният юрист Мачей Шпунар смята, че директивата за електронната търговия позволява снабдител на хостинг услуги, който поддържа платформа на обществена мрежа, какъвто е Фейсбук, да бъде длъжен със правосъдно предписание да търси и да разпознава информацията, която е идентична на тази, която съдът с предписание е определил като противозаконна, само че единствено измежду информацията, популяризирана от ползвателя, който е популяризирал тази информация . В противоположен случай, искане за идентифициране на всяка сходна информация би изисквало скъпи решения и би довело до цензура, което към този момент би нарушило салдото сред отбраната на съществени права - от една страна отбраната на персоналния живот и на правата на личността, от друга - на правото на стопанска самодейност и на свободата на изложение на мнение и на информация.
Според генералния юрист защото Директивата не урежда териториалния обсег на задължението за унищожаване на информация, популяризирана посредством платформа на обществена мрежа, тя позволява снабдител на хостинг услуги да бъде длъжен да отстрани тази информация в целия свят. Според него, въпросът за екстериториалното деяние на правосъдно предписание, с което се постанова унищожаване на наличие, по този начин и този за териториалния обсег на такова обвързване би трябвало да бъдат предмет на разбор предвид на интернационалното обществено и частно право.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ