Кибритената фабрика, в която хората работели, докато лицата им се деформират
Фабриката „ Brayant & May ” била водач в кибритената промишленост, само че всички нововъведения и цялостното производството били за сметка на служащите. Конкуренцията била голяма (големи заводи имало в Лондон, Бирмингам и Ливърпул), а от общо 4000-те души, които работели в тази сфера, фабриката „ Brayant & May ” била шеф на 2000 от тях, които били най-много млади девойки и дами на възраст сред 14 и 18 години.
Фабриките по времето на индустриалната гражданска война били мръсни и постоянно рискови здания, които се ръководели от прецизни и алчни притежатели, искащи да усилят приходите си, колкото се може по-бързо и без значение на каква цена. „ Brayant & May ” не била по-различна. Тя постоянно бива описвана като затвор, а целият развой по производство на кибрит се правил под еднакъв покрив. Потапяйки дребни части дърво в химическо съединяване, което в по-голямата си част съдържало фосфор, потребителите имали опцията да възпламенят своите фенери, пещи и огньове с голяма лекост. Поставянето на служащите на едно място съкращавало непотребните разноски и правело системата за всеобщо произвеждане по-ефективна.
Но с цел да могат приходите да нарастват бързо, на служащите се заплащало малко за повече часове работа. Нямало дефицит на работна ръка, по тази причина фабриките се възползвали от обстановката. Жените даже не получавали толкоз, колкото своите сътрудници мъже – на тях им се плащало по-малко от 10 цента на час. Освен това, те доработвали вкъщи, отнасяйки в къщите си кутиите, в които се поставяли кибритените клечки. Остатъкът от фосфора към момента се намирал върху материалите, които дамите носели вкъщи.
Управниците на „ Brayant & May ” всекидневно глобавяли своите служащи от личните им заплати поради всевъзможни нарушавания, като някои от санкциите били налагани поради това, че дамите сядали да починат (те трябвало да работят прави цялостен ден) или че беседват между тях. От заплатите на девойките било взето и когато трябвали пари, с цел да се построи скулптура на министър-председателя Уилям Гладстон в Лондон.
Работниците в „ Brayant & May ” постоянно имали отоци по лицата (които светели в тъмнината) и изпитвали мощни болки в зъбите поради ежедневното поемане на фосфорните пари. Зъбите им съвсем постоянно били изгнили и падали, след което челюстта също започвала да гние, само че зъболекарят, работещ във фабриката нормално заявявал, че повода за това е, че множеството дами били възрастни и от по-ниска обществена класа.
В архивите на фабриката се съдържат недоволствата на дамите, които непрекъснато съобщавали, че имат стоматологични проблеми, изпитват гадене, постоянно повръщат и светят в тъмното, само че това не било проблем за управниците, тъй като те не престават да използват фосфор и уволнявали всеки, който започнел да демонстрира упоменатите признаци. Недостиг на работна ръка нямало, тъй че заболелите елементарно можели да бъдат сменени.
Но това не били всички заболявания, а единствено първите признаци. След рухването на зъбите и оголването на челюстта започвало най-страшното – рак на кожата, бъбречна непълнота, отоци в мозъка, спазми и кървене на белите дробове.
През 1874 година Дания приключва използването на фосфор в производството на кибрит, само че множеството страни не престават да създават „ кибритите на Луцифер “, както постоянно били наричани. През 1888 година девойките организират стачка, с която обаче не реализират съвсем нищо – фосфорът се употребявал във Англия и други европейски страни чак до края на 20 век.
