„Фабрика за музика“ - това е филмът в bTV Репортерите

„ Фабрика за музика “ - това е филмът в bTV Репортерите довечера. Журналистът Станчо Станчев наблюдава 70-годишната история на именитата компания „ Балкантон ", в която доста от огромните български имена на музикалната сцена вършат кариера.

Политика, бизнес, редки находки и доста музика. Така звучи историята на емблематичната компания, която през седмицата навърши своя празник.

4 февруари 1952 година На улица " Хайдушка поляна " № 6 е открита постройката на " Балкантон ". Най-голямата българска музикална компания, чийто мащаб е непостижим и през днешния ден.

„ За мене беше едно прелестно преживяване и когато ми предложиха да запиша първата си ария, за мен беше ужасно наслаждение. Човек в действителност трябваше да бъде доста квалифициран, с цел да може да си изпее песента от край до край, както би трябвало “, спомня си певицата Маргарита Хранова.

„ Всичко, до което публиката е можела да се допре и да избере като плоча в магазина, е идвало от „ Балкантон “, отбелязва програмният шеф на радио „ Джаз ФМ “ Светослав Николов.

Какво още не знаем за Балкантон?

„ Синият винил, синята плоча е правена за ПФК Левски - Спартак за 75-годишнината и зам.-директорът на „ Балкантон “ тогава е бил разпален левскар и е желал най-малко първият тираж да е на наследник винил. И се оказва, че при снабдителите за пакост няма сини гранули на никое място. И индивидът със своя автомобил, за своя сметка, със своята кола отива до Сърбия, докарва чувала, вършат първия тираж наследник “, споделя електрохимикът Божидар Симеонов.

„ Ние можеше и да не станем ФСБ група. Рискът беше доста огромен от страна на „ Балкантон “. Руснаците поръчаха 40-50 хиляди бройки и ние се прегръщахме в коридора, тъй като това в действителност ни избави, това ни задържа. Ние не съжаляваме за времената, в които Формация „ Студио Балкантон “ се споделяше по този начин. Защото всички хора там и цялата сила, която се роди от 76-та до 89-та, заслужава това име, заслужава нашето посвещение “, споделя Румен Бояджиев от ФСБ.

„ Ние досега сме цифровизирали 70-75 % от записите на „ Балкантон “ и считам, че работата по дигитализацията на „ Балкантон “ е в сигурни ръце и се е свършила добре, досега “, споделя Кирил Здравков, създател на „ КВЗ Мюзик “.

Кои са единствените напълно неразрешени записи в историята на „ Балкантон “ и по какъв начин се е основала музикалната ни промишленост, гледайте довечера след централната емисия вести в bTV Репортерите с създател Станчо Станчев.