Фабио Канаваро отскоро е собственик на изоставения спортен център Парадизо“

Фабио Канаваро неотдавна е притежател на изоставения състезателен център „ Парадизо “ в Сокаво, западните околности на Неапол. Тук преди време е упражнявал тимът отпред с Диего Марадона, а в този момент разрухата е цялостна.

„ Откраднаха всичко, даже капаците на шахтите и кабелите за ток. Исках да купя базата още през 2004-а, когато Наполи банкрутира, само че двете банки, които станаха притежатели, не одобриха предлагането ми. Не е значимо какъв брой ми коства. Купих „ Парадизо “, с цел да предложа опция на деца от сложен квартал. Марадона е упражнявал тук, тъй че това място има специфична сила “, съобщи първенецът от Мондиал 2006.

Започнах на „ Италсидер “ в Баньоли, различен терен, който се пробвам да купя. На 11 години ме взе Наполи. Когато пристигнах в „ Парадизо “, забелязах Марадона отдалече, преоблякох се в съблекалните до тези на първия тим... Като видя тази съсипия, сърцето ми плаче.

Първият ми спомен от „ Парадизо “ е Рафаеле Аметрано и аз гледаме по какъв начин Диего дриблира, след което го молим за бутонките и той ни ги дава. Бях на 14-15 години. Но за първи път видях Марадона във фитнеса. Влезе и стартира с крайник да вкарва топката в баскетболния панер. Приближи се до нас, а ние го гледахме в унес. Аз като най-наперен започнах да си депозирам с него.

Мечтаех да бъда част от оня Наполи. Влязох в първия тим година откакто Диего си потегли. Треньор беше Раниери. Жалко, че не ми се довери, за сезон и половина 26 пъти бях на пейката. Страхотен треньор, може би единствената му неточност в кариерата беше, че не ме „ видя “. Бианки дойде и след седмица бях на терена.

Като дете следях броя на мачовете на Брусколоти, Юлиано... Съжалявам, че изиграх единствено 58 срещи. Наполи беше във финансова рецесия и прехвърлянето ми в Парма бе наложителен.

На 21 години идвам в Парма, един от най-хубавите тимове на времето. Пред мен бяха Аполони, Миноти и Коуто, само че откакто Невио Скала ми даде опция да играя, в никакъв случай повече не излязох от титулярите. Там не усещах напрежението в Неапол, където бях състезател, жител и почитател. През седемте години в Парма израснах доста и изиграх страхотни мачове.

Там не съм се чувствал „ южняк “. Никога. „ Канаваро южняка “ с добавката „ кучият наследник “ беше рефрен при посещение в Милано или Торино. Но това, което ме изненада, бяха обидите, които получих в Салерно, на 50 км от Неапол.

Слд това отидох в Интер, само че скърбя, че мнозина към момента имат вяра, че съм играл неприятно преднамерено, с цел да отида в Ювентус. В Интер знаят какъв брой страдах физически. В съпоставяне с през днешния ден клубът беше друг, като морско пристанище, където всичко, казано в съблекалнята, се знаеше на открито две минути по-късно и прекалено много шефове говореха... Нещата работят в клубове като Юве, където единствено един командва.

В Торино открих повече организация и надвит нрав, които Интер усвои едвам с идването на Моуриньо.

Но тимът беше добър с Матераци, Крус, Санети, Ди Биаджо... Затова най-после ми беше тъжно да си потегли. Но решението да ме продадат се дължи на високата ми заплата и на първо място на убеждението, че съм приключен. Факт е, че бях третиран като непотребен.

Пристигнах в Ювентус доста сърдит, изкарах 4 години без травми, като завоювах две трофеи, които по-късно бяха отнети, само че аз си ги усещам мои.

„ Калчополи “ - това е тъжна страница в нашия футбол. Беше неверна система: за какво би трябвало да звъня на шефа на съдиите, с цел да схвана кой рефер ще ми изпрати? Не мога да кажа, че този скандал ме отврати, тъй като през последните години видяхме всичко: подправени паспорти, манипулирани финансови доклади, допинг, залагания… Оставам с убеждението, че най-хубавата част от обкръжението ми са играчите, останалото е бизнес ползи.

С Неста и Матераци споделих незабравими моменти в националния тим, само че с Лилиан Тюрам възприятието бе изключително. Той беше черен, аз южняк и може би това е повода да възникне афинитет на и отвън терена. След един мач ми сподели: „ По дяволите, Фабио, за първи път слушам някой да го наскърбяват повече от мен “. Когато се събрахме още веднъж в Ювентус, той пристигна при мен: „ Щастлив съм, че си тук. Отново дружно ти, аз и Джиджи Буфон. Желанието ми се върна “.

На екзотична почивка бих взел Антонио Бенариво. Той е ловджия и риболовец, с него в никакъв случай няма да останете без храна. Освен това е занимателен. В Парма той се обърна съм Станич: „ Ако ми дадеш 500 евро, ще изпия чаша с оцет “. Той доста обичаше оцета.

От центъра „ Парадизо “ ми е останала пристрастеността, а това към този момент е доста. Когато се трансформира в работа, човек се пробва да извлече максимума от професионална и икономическа позиция. След като „ Калчополи “ изпрати Ювентус в Серия Б, заради бюджетни аргументи клубът беше заставен да продаде играчите с най-високи заплати, само че тези от нас, които напуснахме, ни смятаха за предатели, изоставили кораба.

Истината е, че от Юве ми споделиха: „ Реал Мадрид те желае “. И какво, да откажа ли? Определено предлагам опит в чужбина на футболист, изключително на млад. Бях страховит в Парма, Интер и Ювентус, само че Реал си остава извънредно прекарване не тъй като съм играл с Феномена Роналдо, Бекъм, Раул или Роберто Карлос, а поради това, което видях и научих там.

Харесваше ми Наполи на Спалети: постоянен и проведен. Гарсия заплаща за това, че дойде след треньор, който беше доста обичан тук. Подсъзнателно сравнението се прави от самите играчи. Те би трябвало да са интелигентни, с цел да не обръщат внимание на неизбежните разлики сред двамата, а да мислят за играта.

Кои са любимците в Серия А? Ако в Наполи схванат какъв брой са мощни, те ще са №1. Интер също е добър, Тюрам ми припомня за първия Ибра: в този момент той е по-фокусиран върху асистенциите, в сравнение с върху головете, а когато стартира да бележи повече, ще има повече тежест. Милан също има конкурентен състав, до момента в който Юве е малко по-назад.