Откриха вероятните предци на азиатските народи
езултатите от две геномни проучвания разкриват отчасти историята на кръстосването на модерни хора с денисовците в Тибет и Монголия. Техните резултати може би хвърлят светлина върху произхода на азиатските нации като цяло, написа „ Сайънс “.
Самият факт на разбъркване на хора от актуален вид с денисовци в Източна Азия е прочут. Но има доста малко находки, посредством които би било допустимо да се наблюдава историята на сходни контакти. Има още по-малко датирани геномни данни, отразяващи еволюцията на хората, когато са се заселили в Азия. Те са лимитирани до находки в Денисовата пещера на Алтай и хипотетична недатирана челюст от Тибет.
Наскоро в пещерата „ Вайшия Карст “, ситуирана на високото тибетско плато, китайски археолози откриха откъс от челюстна кост, евентуално принадлежащ на мъж от Денисов, както и изолирани проби от седиментна ДНК, които демонстрират дълготрайно заселване на денисовите хора.
Изследователите описали стратиграфията и хронологията на пещерата, извлекли генетичен материал от пещерните отлагания и разпознали митохондриалната ДНК на денисовите хора.
Получените данни демонстрират, че денисовите хора са живели във високопланинска пещера преди 100, 60 и евентуално 45 хиляди години. Според учените през толкоз дълъг интервал денисовците са се приспособили напълно към живота в планините и с помощта на смесването с тях актуалните хора също са съумели да колонизират тибетското плато.
Във второто изследване учени от Англия, Германия, Монголия и Корея показват геном, получен от ДНК, извлечен от 34 000-годишна черепна кост, открита в долината Салхит в Източна Монголия.
Сравняването му с други антични геноми от плейстоценската ера допуска, че предците на дамата, на която е принадлежала костта, са се смесили с денисовите хора малко преди този момент, не повече от хиляда години преди нейното раждане.
Според ръководителя на изследването Диендо Масилани от Германския институт за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Лайпциг и сътрудниците му, индивидът от Салхит в неговото родословие е еднакъв с човек, живял преди 40 хиляди години, чиито остатъци са открити в покрайнините на Пекин - така наречен Човек от Тианюан.
Учените считат, че съгласно този сюжет цялото население на актуалните континентални азиатци би могло да се развие на тази основа, за разлика от папуасите и туземците в Австралия, които имат изцяло друга ДНК от денисовите.
Авторите на двете изследвания означават, че техните резултати могат да се трансфорат в насочна точка за възобновяване на ранната история на актуалните хора в Източна Азия - район, в който преди не е имало съществени геномни доказателства за развиването на човешките популации.
Самият факт на разбъркване на хора от актуален вид с денисовци в Източна Азия е прочут. Но има доста малко находки, посредством които би било допустимо да се наблюдава историята на сходни контакти. Има още по-малко датирани геномни данни, отразяващи еволюцията на хората, когато са се заселили в Азия. Те са лимитирани до находки в Денисовата пещера на Алтай и хипотетична недатирана челюст от Тибет.
Наскоро в пещерата „ Вайшия Карст “, ситуирана на високото тибетско плато, китайски археолози откриха откъс от челюстна кост, евентуално принадлежащ на мъж от Денисов, както и изолирани проби от седиментна ДНК, които демонстрират дълготрайно заселване на денисовите хора.
Изследователите описали стратиграфията и хронологията на пещерата, извлекли генетичен материал от пещерните отлагания и разпознали митохондриалната ДНК на денисовите хора.
Получените данни демонстрират, че денисовите хора са живели във високопланинска пещера преди 100, 60 и евентуално 45 хиляди години. Според учените през толкоз дълъг интервал денисовците са се приспособили напълно към живота в планините и с помощта на смесването с тях актуалните хора също са съумели да колонизират тибетското плато.
Във второто изследване учени от Англия, Германия, Монголия и Корея показват геном, получен от ДНК, извлечен от 34 000-годишна черепна кост, открита в долината Салхит в Източна Монголия.
Сравняването му с други антични геноми от плейстоценската ера допуска, че предците на дамата, на която е принадлежала костта, са се смесили с денисовите хора малко преди този момент, не повече от хиляда години преди нейното раждане.
Според ръководителя на изследването Диендо Масилани от Германския институт за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Лайпциг и сътрудниците му, индивидът от Салхит в неговото родословие е еднакъв с човек, живял преди 40 хиляди години, чиито остатъци са открити в покрайнините на Пекин - така наречен Човек от Тианюан.
Учените считат, че съгласно този сюжет цялото население на актуалните континентални азиатци би могло да се развие на тази основа, за разлика от папуасите и туземците в Австралия, които имат изцяло друга ДНК от денисовите.
Авторите на двете изследвания означават, че техните резултати могат да се трансфорат в насочна точка за възобновяване на ранната история на актуалните хора в Източна Азия - район, в който преди не е имало съществени геномни доказателства за развиването на човешките популации.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ