Учени проведоха експеримент: Кой има по-голям речник – човек...
Езиковеди организираха опит за какъв брой и какви синоними се сеща човек по заложена дума. И съпоставиха резултатите с отговорите на изкуствен интелект по същото задание.
Заключенията бяха показани през днешния ден в Пловдивския университет на 43. издание на Паисиевите четения, което събра 138 участници от 9 страни.
Разработката „ Българският език във фокуса на естествения и изкуствения разсъдък “ е дело на трима учени – проф. доктор Димитър Попов и проф. доктор Велка Попова от Шуменския университет, които са работили взаимно с доцент доктор Биляна Мартиновски от Гьотеборгския университет в Швеция.
„ Опитваме се да забележим до каква степен е ефикасен ИИ, до каква степен е квалифициран и в каква степен би могъл да оказва помощ на естествения разсъдък. Категоричен съм, че не може да го замести, а единствено да е среда, която да усъвършенства “, сподели проф. доктор Попов. До декември той бе началник на Катедра по български език в Шуменски университет, а към този момент 20 година е шеф на Лабораторията по приложна филология към същия университет.
В всекидневието си един човек борави с 2000 думи интензивно. А до каква степен се простират опциите на ИИ?
„ В психолингвистиката съществуват понятията деен и въздържан речник. Но и лексикон, обвързван с това каква информация човек обработва, давайки отговор на въпроси по избран тласък. Като съпоставим резултатите от ИИ и индивида, стигаме до извода, че ИИ, без значение от своите достижения, още не може да задоволи пълноценно потребностите на естествения разсъдък “, сподели проф. Попов.
Проф. Велка Попова изясни, че по време на тестванията ИИ е достигнал до база данни, които към този момент не са меродавни, и е показал думи със смисли, които към този момент не се употребяват. В езиковото поле той не може да се оправи самичък, належащо е експертът да задава параметри и да насочва към несъмнено време или масиви с данни, сподели тя.
Самият ИИ изяснява, че не работи със описи от думи, а генерира отговори на база статистически закономерности в езика и употребява гъвкава езикова система, която разрешава генериране и схващане на необятен речников обсег. Може да борави със стотици хиляди до милиони словоформи съгласно заложения подтекст. И даже не употребява думите като съществена единица, а токени – елементи от думи, в доста огромен порядък.
„ Количествените му натрупвания обаче са до лимита въз основата данни, с които е захранен - не може да надскочи себе си. И не може да размени естествения разсъдък, тъй като не може да мисли, а единствено извършва задания, и то съгласно с базисния си предел “, е изводът на учените. Може обаче да спести техническата част в години изследователска работа.
„ Там е неговата мощ – обработвайки огромното количество информация, може да бъде потребен за верифицирането й в бита на хората. По-големи достижения може да има в региона на бизнеса, политиката, стопанската система. Там, където е нужно малко време да решение на някакви задания. Но в дилемите, свързани с приложната филология, безусловно е необходим специалист - жив човек, който да има и метафорично мислене, да схваща от преносно значение. Независимо от достиженията, интелектът и интуицията на индивида са мъчно описуеми понятия. Поради това един логаритъм не може да ги размени и да реши пълноценно някакъв въпрос “, заключи проф. Попов.
Понякога ИИ учудва основателите си, като надскача упованията, различен път е податлив да се държи сантиментално като човек, добави проф. Попова. Той може да заличи и замести доста специалности, само че не и лингвиста, безапелационна е тя.
От през днешния ден до 9 ноември учените на полето на езика показват още свои разработки и ще вземат участие в полемики в 10 секции. Те отразяват палитрата от специалности във Филологическия факултет, където се учи не единствено българистика, а и в колаборация с непознати езици, история, маркетинг, IT, а от следващата година и туризъм, сподели деканът проф. доктор Константин Куцаров. Само в бакалавърските стратегии специалностите са 25.
Конференцията „ Паисиеви четения “ е проведена от Филологическия факултет и е осъществена с финансовата поддръжка на Фонд „ Научни проучвания “. Началото й бе обещано в залата, която носи името на доайена на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров.
В съпътстваща галерия „ Изкуство & публично пространство “ Народна библиотека „ Иван Вазов “ показва монументално-декоративна живопис на пловдивски художници – планове за градска среда на Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Анастасия Кметова.
Друга съпътстваща самодейност е изложбата на синтактични дървовидни структури „ Архитектура на мисълта “, готова от студенти и докторанти във Филологическия факултет под управлението на гл. ас. доктор Димитър Георгиев.
Заключенията бяха показани през днешния ден в Пловдивския университет на 43. издание на Паисиевите четения, което събра 138 участници от 9 страни.
Разработката „ Българският език във фокуса на естествения и изкуствения разсъдък “ е дело на трима учени – проф. доктор Димитър Попов и проф. доктор Велка Попова от Шуменския университет, които са работили взаимно с доцент доктор Биляна Мартиновски от Гьотеборгския университет в Швеция.
„ Опитваме се да забележим до каква степен е ефикасен ИИ, до каква степен е квалифициран и в каква степен би могъл да оказва помощ на естествения разсъдък. Категоричен съм, че не може да го замести, а единствено да е среда, която да усъвършенства “, сподели проф. доктор Попов. До декември той бе началник на Катедра по български език в Шуменски университет, а към този момент 20 година е шеф на Лабораторията по приложна филология към същия университет.
В всекидневието си един човек борави с 2000 думи интензивно. А до каква степен се простират опциите на ИИ?
„ В психолингвистиката съществуват понятията деен и въздържан речник. Но и лексикон, обвързван с това каква информация човек обработва, давайки отговор на въпроси по избран тласък. Като съпоставим резултатите от ИИ и индивида, стигаме до извода, че ИИ, без значение от своите достижения, още не може да задоволи пълноценно потребностите на естествения разсъдък “, сподели проф. Попов.
Проф. Велка Попова изясни, че по време на тестванията ИИ е достигнал до база данни, които към този момент не са меродавни, и е показал думи със смисли, които към този момент не се употребяват. В езиковото поле той не може да се оправи самичък, належащо е експертът да задава параметри и да насочва към несъмнено време или масиви с данни, сподели тя.
Самият ИИ изяснява, че не работи със описи от думи, а генерира отговори на база статистически закономерности в езика и употребява гъвкава езикова система, която разрешава генериране и схващане на необятен речников обсег. Може да борави със стотици хиляди до милиони словоформи съгласно заложения подтекст. И даже не употребява думите като съществена единица, а токени – елементи от думи, в доста огромен порядък.
„ Количествените му натрупвания обаче са до лимита въз основата данни, с които е захранен - не може да надскочи себе си. И не може да размени естествения разсъдък, тъй като не може да мисли, а единствено извършва задания, и то съгласно с базисния си предел “, е изводът на учените. Може обаче да спести техническата част в години изследователска работа.
„ Там е неговата мощ – обработвайки огромното количество информация, може да бъде потребен за верифицирането й в бита на хората. По-големи достижения може да има в региона на бизнеса, политиката, стопанската система. Там, където е нужно малко време да решение на някакви задания. Но в дилемите, свързани с приложната филология, безусловно е необходим специалист - жив човек, който да има и метафорично мислене, да схваща от преносно значение. Независимо от достиженията, интелектът и интуицията на индивида са мъчно описуеми понятия. Поради това един логаритъм не може да ги размени и да реши пълноценно някакъв въпрос “, заключи проф. Попов.
Понякога ИИ учудва основателите си, като надскача упованията, различен път е податлив да се държи сантиментално като човек, добави проф. Попова. Той може да заличи и замести доста специалности, само че не и лингвиста, безапелационна е тя.
От през днешния ден до 9 ноември учените на полето на езика показват още свои разработки и ще вземат участие в полемики в 10 секции. Те отразяват палитрата от специалности във Филологическия факултет, където се учи не единствено българистика, а и в колаборация с непознати езици, история, маркетинг, IT, а от следващата година и туризъм, сподели деканът проф. доктор Константин Куцаров. Само в бакалавърските стратегии специалностите са 25.
Конференцията „ Паисиеви четения “ е проведена от Филологическия факултет и е осъществена с финансовата поддръжка на Фонд „ Научни проучвания “. Началото й бе обещано в залата, която носи името на доайена на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров.
В съпътстваща галерия „ Изкуство & публично пространство “ Народна библиотека „ Иван Вазов “ показва монументално-декоративна живопис на пловдивски художници – планове за градска среда на Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Анастасия Кметова.
Друга съпътстваща самодейност е изложбата на синтактични дървовидни структури „ Архитектура на мисълта “, готова от студенти и докторанти във Филологическия факултет под управлението на гл. ас. доктор Димитър Георгиев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ