Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура
Езикът става безпаричен, думите се повтарят. Всяка тирада на водача е "историческа ", даже да не споделя нищо ново. Всяка тирания постанова сходен език. Една остаряла книга, издадена на български с десетилетия забавяне, разказва по какъв начин става това.
Една вечер напролет на 1945 година в баварското село Унтербернбах към масата беседват няколко немски бойци, върнали се от близкия фронт. Дни по-късно Германия ще капитулира. Повечето германци осъзнават това и към този момент желаят мир.
На масата трима от бойците приказват с злост за Хитлер. В един миг четвъртият стачкува: "Засрамете се малко! Говорите по този начин, като че ли сме изгубили войната! ". Когато те му дават отговор, че даже дребните деца схващат какъв брой близо е краят, той споделя:
"Не, по дяволите, не е нужно схващане, религия би трябвало! Аз имам вяра във фюрера! ".
По това време на същата маса се намира филологът Виктор Клемперер . Той разказва този спомен в труда си "Езикът на третия райх " – едно от основните литературни творби, основани по време на режима на Хитлер.
Днес, седемдесет години след първото немско издание на книгата, излезе и първият български превод. Той е на проф. Ана Димова , а изданието е част от поредност "Памет " на издателство "Жанет 45 ".
"Можете сами да се досетите за какво тази значима книга по този начин и не се е появила на български език през 45-те години комунистическо ръководство – приликите в метода, по който двата властнически режима, нацизъм и комунизъм, шаблонизират и идеологизират ежедневния език, са доста повече от разликите ", споделя пред Свободна Европа издателят Манол Пейков .
Как се ражда LTI
Селото Унтербернбах е едно от местата, където Клемперер се подслонява, откакто в нощта на 13 против 14 февруари 1945 година бяга със брачната половинка си от бомбардировките в Дрезден.
Авторът е от еврейски генезис и съумява да избегне концентрационните лагери с помощта на това, че брачната половинка му е арийка. Това, което го държи жив, е и решението му да опише измененията в езика на немското общество под въздействието на нацистката тирания.
Той стартира да си води мемоари години преди началото на войната, когато вижда постепенни промени в метода на говорене на свои познати, другари и сътрудници. Във всекидневния език навлизат понятия като "наказателна експедиция ", която по-късно добива формата на концентрационен лагер. Езикът става "беден " и повторяем. Всяка тирада на фюрера е "историческа ", даже да не споделя нищо ново, а третият райх е "вечен " и след него няма нищо.
С годините се построява и една "фанатична ", съвсем религиозна религия в Хитлер, която може да бъде следена първо през метода на изложение. Филологът кръщава този език LTI (от лат. Lingua Tertii Imperii - езикът на третия райх).
"Клемперер приказва през доста забавната призма на лингвист и мъдрец, човек, който следи тънките неща, от които е построен езикът. Но те крият зад себе си други неща, които са главната тъкан. Той съумява, издърпвайки нишката, да стигне до сърцевината. И сърцевината е точно тази – че езикът се употребява като фасада, като оръжие ", споделя издателят Манол Пейков.
Езикът и другият тоталитаризъм
Стилът на LTI обаче не е непокътнат единствено за националистическия режим.
"Сходствата сред диктатурите са явни и се демонстрират на първо време в езика, което ние изначало не виждаме ", споделя пред Свободна Европа проф. Ана Димова .
"Прочетох тази книга в края на 1970-те години, в Германска демократична република. Много се учудих, че са я издали там, тъй като дружно с сътрудниците ми в университета с смут установихме, че така наречен социализъм приказва съвсем по същия метод като Третия райх, ние самите говорехме по този метод. Много по-късно прочетохме Хана Аренд и "Фашизмът " на Желю Желев ", прибавя тя.
Двете тоталитарни системи са безусловно огледални една на друга.Манол Пейков, издател
По думите на Пейков двете тоталитарни системи са "абсолютно огледални една на друга ".
"Защото в последна сметка добруването на елементарния човек, т.е. на бедните, на служащите, на трудещите се за сметка на богатите, което е сякаш тезата на комунизма, е друга от тезите на фашизма, обаче действително такова благоденствие не се случва. Отново има някаква форма на олигархия, тя е партийна, само че това е единствено фасадна смяна, а методите на тоталитарната страна са същите – безусловно завладяване на властта, на всички нейни механизми, съдилищата, изпълнителната власт, законодателната власт, медиите. Нямаш различни източници на правдивост ", споделя издателят.
Подмяната на езика в Русия
Българското издание на "Езикът на третия райх " е планувано "много преди въобще да се заприказва за война в Украйна ", споделя Пейков, само че добавя, че моментът, в който тя излиза, я прави доста настояща.
"Промените, които се случват в езика, ние в този момент ги виждаме и в Русия – възбраната за потреблението на избрани думи, изкорубването на смисъла от избрани думи – "денацификация " да вземем за пример. Какво значи тя, по какъв метод Украйна е нацистка страна и коя страна в действителност е по-нацистка – Украйна или Русия ", пита се още Пейков.
По неговите думи изпразването на езика от наличие, потреблението на клишета, повтарянето им "до лудост " последователно трансформират мисленето на хората в Русия.
"Те се трансформират в част от един "новговор ", който е фундаментална част от антицивилизационната смяна, към която се стреми Кремъл “, споделя той.
След началото на нашествието си в Украйна на 24 февруари Русия всички медии, които не поддържат тезите на Кремъл, и протестиращи срещу войната. Също по този начин забрани използването на думите "война " и "инвазия " във връзка с протичащото се в Украйна, а съветският медиен регулатор Роскомнадзор на медиите да изтрият вести и репортажи, употребяващи думите "нападение ", "инвазия " или "обявяване на война ".
Въпреки възбраната на медии актуалните технологии разрешават лесното основаване на доста на брой канали за информация. Това обаче съгласно Пейков не води до същински медиен плурализъм.
"Привидно е по-лесно да стигнеш до информация, само че е и доста по-лесно да бъдеш удавен в сменена, подправена, нападателна информация ", споделя още той.
Това съгласно издателя кара елементарните съветски жители да се затворят за света. "Те нито търсят, нито желаят да чуят различно мнение, тъй като се подклажда по всякакъв начин концепцията, че Европа е зложелател, че всички са срещу тях, че те са сами против света, че са единствени, велики, недостижими, че са на прав път и всички други са на крив път, всички други ги атакуват и ги ненавиждат. Те автоматизирано заемат една защитна позиция като един таралеж, който се обръща към света ", споделя Пейков.
Една вечер напролет на 1945 година в баварското село Унтербернбах към масата беседват няколко немски бойци, върнали се от близкия фронт. Дни по-късно Германия ще капитулира. Повечето германци осъзнават това и към този момент желаят мир.
На масата трима от бойците приказват с злост за Хитлер. В един миг четвъртият стачкува: "Засрамете се малко! Говорите по този начин, като че ли сме изгубили войната! ". Когато те му дават отговор, че даже дребните деца схващат какъв брой близо е краят, той споделя:
"Не, по дяволите, не е нужно схващане, религия би трябвало! Аз имам вяра във фюрера! ".
По това време на същата маса се намира филологът Виктор Клемперер . Той разказва този спомен в труда си "Езикът на третия райх " – едно от основните литературни творби, основани по време на режима на Хитлер.
Днес, седемдесет години след първото немско издание на книгата, излезе и първият български превод. Той е на проф. Ана Димова , а изданието е част от поредност "Памет " на издателство "Жанет 45 ".
"Можете сами да се досетите за какво тази значима книга по този начин и не се е появила на български език през 45-те години комунистическо ръководство – приликите в метода, по който двата властнически режима, нацизъм и комунизъм, шаблонизират и идеологизират ежедневния език, са доста повече от разликите ", споделя пред Свободна Европа издателят Манол Пейков .
Как се ражда LTI
Селото Унтербернбах е едно от местата, където Клемперер се подслонява, откакто в нощта на 13 против 14 февруари 1945 година бяга със брачната половинка си от бомбардировките в Дрезден.
Авторът е от еврейски генезис и съумява да избегне концентрационните лагери с помощта на това, че брачната половинка му е арийка. Това, което го държи жив, е и решението му да опише измененията в езика на немското общество под въздействието на нацистката тирания.
Той стартира да си води мемоари години преди началото на войната, когато вижда постепенни промени в метода на говорене на свои познати, другари и сътрудници. Във всекидневния език навлизат понятия като "наказателна експедиция ", която по-късно добива формата на концентрационен лагер. Езикът става "беден " и повторяем. Всяка тирада на фюрера е "историческа ", даже да не споделя нищо ново, а третият райх е "вечен " и след него няма нищо.
С годините се построява и една "фанатична ", съвсем религиозна религия в Хитлер, която може да бъде следена първо през метода на изложение. Филологът кръщава този език LTI (от лат. Lingua Tertii Imperii - езикът на третия райх).
"Клемперер приказва през доста забавната призма на лингвист и мъдрец, човек, който следи тънките неща, от които е построен езикът. Но те крият зад себе си други неща, които са главната тъкан. Той съумява, издърпвайки нишката, да стигне до сърцевината. И сърцевината е точно тази – че езикът се употребява като фасада, като оръжие ", споделя издателят Манол Пейков.
Езикът и другият тоталитаризъм
Стилът на LTI обаче не е непокътнат единствено за националистическия режим.
"Сходствата сред диктатурите са явни и се демонстрират на първо време в езика, което ние изначало не виждаме ", споделя пред Свободна Европа проф. Ана Димова .
"Прочетох тази книга в края на 1970-те години, в Германска демократична република. Много се учудих, че са я издали там, тъй като дружно с сътрудниците ми в университета с смут установихме, че така наречен социализъм приказва съвсем по същия метод като Третия райх, ние самите говорехме по този метод. Много по-късно прочетохме Хана Аренд и "Фашизмът " на Желю Желев ", прибавя тя.
Двете тоталитарни системи са безусловно огледални една на друга.Манол Пейков, издател
По думите на Пейков двете тоталитарни системи са "абсолютно огледални една на друга ".
"Защото в последна сметка добруването на елементарния човек, т.е. на бедните, на служащите, на трудещите се за сметка на богатите, което е сякаш тезата на комунизма, е друга от тезите на фашизма, обаче действително такова благоденствие не се случва. Отново има някаква форма на олигархия, тя е партийна, само че това е единствено фасадна смяна, а методите на тоталитарната страна са същите – безусловно завладяване на властта, на всички нейни механизми, съдилищата, изпълнителната власт, законодателната власт, медиите. Нямаш различни източници на правдивост ", споделя издателят.
Подмяната на езика в Русия
Българското издание на "Езикът на третия райх " е планувано "много преди въобще да се заприказва за война в Украйна ", споделя Пейков, само че добавя, че моментът, в който тя излиза, я прави доста настояща.
"Промените, които се случват в езика, ние в този момент ги виждаме и в Русия – възбраната за потреблението на избрани думи, изкорубването на смисъла от избрани думи – "денацификация " да вземем за пример. Какво значи тя, по какъв метод Украйна е нацистка страна и коя страна в действителност е по-нацистка – Украйна или Русия ", пита се още Пейков.
По неговите думи изпразването на езика от наличие, потреблението на клишета, повтарянето им "до лудост " последователно трансформират мисленето на хората в Русия.
"Те се трансформират в част от един "новговор ", който е фундаментална част от антицивилизационната смяна, към която се стреми Кремъл “, споделя той.
След началото на нашествието си в Украйна на 24 февруари Русия всички медии, които не поддържат тезите на Кремъл, и протестиращи срещу войната. Също по този начин забрани използването на думите "война " и "инвазия " във връзка с протичащото се в Украйна, а съветският медиен регулатор Роскомнадзор на медиите да изтрият вести и репортажи, употребяващи думите "нападение ", "инвазия " или "обявяване на война ".
Въпреки възбраната на медии актуалните технологии разрешават лесното основаване на доста на брой канали за информация. Това обаче съгласно Пейков не води до същински медиен плурализъм.
"Привидно е по-лесно да стигнеш до информация, само че е и доста по-лесно да бъдеш удавен в сменена, подправена, нападателна информация ", споделя още той.
Това съгласно издателя кара елементарните съветски жители да се затворят за света. "Те нито търсят, нито желаят да чуят различно мнение, тъй като се подклажда по всякакъв начин концепцията, че Европа е зложелател, че всички са срещу тях, че те са сами против света, че са единствени, велики, недостижими, че са на прав път и всички други са на крив път, всички други ги атакуват и ги ненавиждат. Те автоматизирано заемат една защитна позиция като един таралеж, който се обръща към света ", споделя Пейков.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ