Изкуственият интелект кодира езика точно като човешкия мозък: ново проучване
Езикът разрешава на хората да предават мислите си един на различен, тъй като мозъкът реагира на смисъла на думите по същия метод. Скорошно изследване, ръководено от претендента за докторска степен в Принстънския университет Заид Зада, разкри нови прозрения по отношение на това, по какъв начин мозъкът обработва езика по време на диалози. Това изследване записва мозъчната интензивност на двама души по време на непланирани диалози. Предишни проучвания демонстрираха, че когато двама души поддържат връзка, мозъчната им активност се изравнява, което води до по-добро схващане на посланието. Този резултат е прочут като невронно свързване и демонстрира, че степента на невронно подравняване може да усъвършенства разбирането сред събеседниците.
Изкуствени невронни модели
Големите езикови модели (LLM) са стратегии за машинно образование, които генерират текст, предвиждайки кои думи следват останалите. Те могат да учат структурата на езика, да основават текстове, сходни на написаните от хората, и даже да преминат теста на Тюринг. Тези модели се образоват върху текстове, основани от хора, което им разрешава да придобият способността си да поддържат връзка.
Сравнение на мозъчната интензивност и LLM
Предоставяйки на LLM дубликат на диалога, откривателите са съумели да получат „ невронните активации “ на LLM — по какъв начин моделът превежда думите в цифри. Чрез сравняване на това с мозъчната интензивност на говорещите и слушащите е било открито, че LLM активациите могат да предскажат цялостната мозъчна интензивност и на двамата участници в диалога.
За да се схващат, хората би трябвало да имат общо схващане за граматическите правила и смисъла на думите в подтекста. Например, думата „ студено “ в изречението „ Студен си като лед “ може да значи или температура, или личностна линия, според от подтекста. Големите езикови модели са в положение да вземат под внимание тези контекстуални нюанси и да ги употребяват за прогнозиране на невронните активации.
Нови хоризонти за потребление на LLM
Проучването е открило, че огромните езикови модели могат да плануват по какъв начин мозъкът кодира езиковата информация по време на връзка. Това изобретение дава нов инструмент за пояснение на активността на човешкия мозък. Приликите сред лингвистичния код на човешкия мозък и огромните езикови модели вършат допустимо за първи път да се наблюдава по какъв начин информацията в мозъка на говорещия се кодира в думи и се предава в мозъка на слушащия.
„ Открихме, че мозъчната интензивност, обвързвана със смисъла на една дума, се случва в мозъка на говорещия преди артикулацията и същата активност бързо се появява в мозъка на слушателя, откакто чуе думата. Това удостоверява силата на огромните езикови модели при симулирането на естествени диалози “ —казва Заид Зада.
Един значим аспект на проучването е екологичната годност, т.е. способността да се моделира нервната интензивност по време на действителните ежедневни диалози. Изследователите са разрешили на участниците да поддържат връзка допустимо най-естествено, което прави и резултатите по-подходящи за действителния живот.
Изследване на невронните връзки
„ В момента ни интересува какви фактори въздействат на измененията в невронните връзки. Например, усъвършенства ли се езиковата връзка, в случай че слушателят схваща по-добре желанията на говорещия? Възможно ли е комплициран език като диалект да понижи невронната съгласуваност? Отношенията сред събеседниците също могат да повлияят на този развой, да вземем за пример може да сме по-добре невронно свързани с близки другари или политически съдружници “ — споделя ученият.
Проучването дава визия за невронния код на езиковата обработка в човешкия мозък и по какъв начин хората и машините могат да употребяват този код, с цел да споделят. Учените са разкрили, че огромните езикови модели са по-способни да предскажат цялостната мозъчна интензивност спрямо други особености на езика, като синтаксис или словоред. Това допуска значими прилики сред мозъка и изкуствените невронни мрежи.
Това изобретение освен разрешава по-задълбочено схващане на механизмите на езиковата връзка, само че и отваря нови вероятности за потреблението на изкуствения разсъдък при моделиране на човешката връзка.
