Езикът не е само средство за общуване – той е

Езикът не е единствено средство за другарство – той е мощен инструмент, който може да въодушевява, лекува, само че и да наранява. Една единствена дума от време на време има силата да промени ориста на човек, да унищожи връзки или да остави дълбока прочувствена рана. В тази публикация ще разгледаме едно неизмеримо, само че извънредно пъстро събитие в българския език – обидните и жаргонни думи, някои от които звучат съвсем комично, само че носят в себе си много отрицателна сила.

Защо въобще приказваме за обидни думи?

Макар обидите да не са целесъобразна част от ежедневното другарство, те са неизменима част от всеки език. Те отразяват културната специфичност, хумора, нравите и обществените разлики в едно общество. Чрез тях можем да надникнем в народопсихологията и да забележим по какъв начин българите възприемат и правят оценка избрани човешки качества – или неналичието на такива.

Най-странните, занимателни и цветни обиди на български

Въпреки че на пръв взор звучат радостно, идващите изрази не са за потребление в доброжелателни диалози. Ето единствено дребна част от пъстрата езикова палитра на българския фолклорен речник:

Алтав – необикновен, чудноват, даже леко вманиачен.

Баламурник – добряк, който елементарно се подвежда.

Бастун – несръчен, муден човек.

Галфон – човек с липса на умствени способности; слабоумен.

Гювендия – жена с леко държание, постоянно употребена засегнатост.

Караконджул – в митологията – злобен дух; в разговорния език – противен човек.

Кифла – суетна, повърхностна госпожица, постоянно " модифицирана “.

Крокозъбел – извънредно противен човек.

Кукуминдер/Кукундрела – човек с нестабилна душeвност, или прекомерно гримирана жена.

Миндил / Пачавра / Уруспия – синоними за дами със подозрително държание.

Рапон / Чукундур / Тиквеник / Тюфлек – обиди с подчертана подигравка към външен тип или умствени качества.

Шушумига / Шльоко / Льольо / Михлюзин – описания на хора без темперамент, воля или дарба.

Как се раждат тези думи?

Много от тях произлизат от турски, гръцки, съветски или диалектни български думи и са придобили нови смисли в жаргонната тирада. Често метафорични, те се основават на външни характерности или на хипотетични личностни дефекти – по тази причина и постоянно са извънредно обидни.

Пример: " Тиквеник “ се свързва с човек с куха глава, т.е. липса на разум. А " мижитурка “ разказва някой, който е неопределен, неотличаващ се, нежен обществено типаж.

Обидите в литературата и изкуството

Интересното е, че доста от тези думи се срещат и в класическата българска литература, където постоянно носят хумористична или ирония устременост. Автори като Елин Пелин и Чудомир са употребявали сходен живописен език, с цел да придадат темперамент и натурализъм на облиците си.

Защо е добре да внимаваме с " обидите "

Въпреки благосъстоянието и комичността на някои от тези думи, не трябва да забравяме, че те могат да имат съществени прочувствени последици. Използването им в несъответствуващ подтекст постоянно води до спорове, обиди и отчуждение. В ерата на обществените мрежи, една неуместна дума може да доближи до стотици хора и да нанесе щета, която мъчно се поправя, написа actualno.