Какво трябва да знаете за алхимията
Езикът на тайните знаци постоянно е скривал алхимията от любознанието на непосветените. И до момента не ни е ясна нейната същинска същина: за едни това е изработването на злато, за други – намирането на еликсира на безсмъртието, за трети – трансформацията на индивида.
Кралското изкуство
Алхимията е майка на химията. Именно в алхимичните лаборатории за първи път са били получени сярна, азотна и солна киселина, селитра и барут и доста лекарствени субстанции.
Средновековните алхимици си поставяли напълно съответни задания. Един от родоначалниците на европейската алхимия – Роджър Бейкън (XIII век) написа следното: „ Алхимията е просвета за това, по какъв начин да се подготви състав, или балсам, който, в случай че се прибави към неблагородни метали, ще ги трансформира в съвършени метали. “
Превръщайки простите метали в благородни, алхимикът хвърля предизвикателство на самата природа.
Независимо че в средновековна Европа алхимията е била в действителност отвън закона, доста църковни и всемирски персони са я покровителствали, разчитайки да получат „ презрения метал “. И освен са я покровителствали, само че и сами се занимавали с нея. Алхимията станала в действителност „ кралско изкуство “.
Август II Силни (1670-1733), чиито искания към полската корона претендирали обилни средства, трансформирал Дрезден в същинска столица на алхимията. За попълването на хазната със злато той привлякъл надарения алхимик Йохан Фридрих Бьотгер. Доколко Бьотгер е процъфтяващ на златното занятие, историята мълчи. Алхимиците в Европа били доста, само че адептите – тези, на които била открита тайната на философския камък – били единици.
На езика на знаците
Корените на алхимията водят към херметизма – обучение, вплитащо в себе си традициите на древногръцката натурфилософия, халдейската астрология и персийската магия. Оттук и загадъчният и многозначен език на алхимичните трактати. Металите за алхимика са не просто субстанции, а въплъщение на галактическия ред.
Така златото в алхимичните ръкописи се трансформира в Слънце, среброто – в Луна, живакът – в Меркурий, оловото – в Сатурн, калаят – в Юпитер, желязото – в Марс, медта – във Венера.
Изборът на седемте небесни тела също не е инцидентен. Седмицата е знак на цялост и съвършенство, висша степен на блян към познания и мъдрост, удостоверение за магическото господство и пазителка на тайните.
Загадъчна наподобява и рецептата, записана в херметичните трактати. Английският алхимик Джордж Рипли (XV век), за подготвяне на еликсира на мъдреците, предлага да се нажежи метафизичен живак, до момента в който той не се трансформира в началото в зелен, а по-късно – в червен лъв. Възникващите освен това течности той поучава да бъдат събрани, вследствие на което се появяват „ безвкусна слуз, алкохол и червени капки “.
По-нататък става още по-замъглено. „ Кимерийски сенки покриват ретортата с бледото си було. Тя загаря и приемайки скоро превъзходен лимонен цвят, още веднъж възпроизвежда зеления лъв. Направи по този начин, че той да изяде своята опашка, и още веднъж дестилирай продукта. Накрая, сине мой, деликатно ректифицирай и ще видиш появяването на гореща вода и човешка кръв. “ Как да се трансформира символичното алхимично слово в жива практическа действителност?
Някои се опитвали, като разбирали това безусловно. Например съидейникът на Жана д’Арк, прославеният маршал Жил дьо Ре, стигнал до ликвидиране на бебета поради младата кръв, която, както се считало, била нужна за триумфа на Великото дело.
Философът Артефиус е отправил обръщение към потомците, които желаят да издигнат завесата на тайните на алхимичните текстове: „ Нещастни глупако! Как можеш да си толкоз доверчив и да вярваш, че ще те учим толкоз намерено и ясно на най-великата и значима от нашите секрети? “ Херметичната символика трябвало вечно да скрие секретите на адептите от непосветените.
Учените от XIX век съумели да разгадаят алегорията на алхимиците. Какво е „ лъв, изяждащ Слънцето “? Това е развой на разтваряне на златото с живак. Разшифрована е и рецептата на Рипли, в която е разказана процедурата по приемане на ацетон. Впрочем химикът Никола Лемери забелязал, че е правил този опит доста пъти, само че в никакъв случай не получавал червени капки – веществото, което съгласно адептите имало свойствата на философския камък. Химичният дестилат бил извлечен, само че алхимичното знамение не било осъществено.
Алхимичната символика е повече от отражение на химичния развой. Например един от основните алхимични знаци – змей, който гълтам опашката си – е въплъщение на многократния развой на раждане–умиране. Символичният език на сакралните текстове е извърнат освен към технологиите, само че и към всички структури на битието, чийто баланс може да докара до триумф в алхимичните трансформации.
Философският камък
Централен детайл на алхимичното обучение е философският камък, или балсам, кадърен да трансформира неблагородните метали в благородни. Представяли го освен във тип на камък – той можело да бъде прахуляк или течност.
Някои адепти са ни оставили рецепта за приготвянето му. Например Алберт Велики, в качеството на съставки за философския камък предлага да използваме живак, арсен, сребърна шлака и нишадър. Всичко това минава през ликвидиране, разбъркване, нагряване и би трябвало да се трансформира в „ бяла субстанция, твърда и ясна, близка по форма към кристала “.
Свойство на философския камък била освен трансмутацията на металите. Алхимиците от Средновековието и Възраждането приписвали на еликсира дарба за развъждане на скъпоценни камъни, увеличаване на плодността на растенията, излекуване на всички заболявания, удължение на живота и даже безконечна младост.
Френският алхимик от XIV век Никола Фламел се отнася измежду тези майстори, които са съумели да получат философския камък. Като се срещнал с трактата на Авраам Евреина, той цялостен живот посветил на разшифроването на оставения там „ ключ “. И в края на краищата го разкрил, като съгласно преданията постигнал величие.
Алхимията е просвета?
Църквата считала алхимията за източник на суеверия и мракобесие. За поета Данте Алигиери алхимията е „ просвета изцяло измамническа и н нищо повече негодна “. Дори Авицена гледал отрицателно на херметичните тайнства, като твърдял, че „ алхимиците могат да вършат единствено превъзходни фалшификати, оцветявайки аления метал в бяло – тогава той става сходен на сребро, или да го оцветяват в жълто – тогава той става сходен на злато “.
Още през IV в. пр.н.е. Аристотел е писал, че от медта при съединяване с цинк или олово се образуват златисто-жълти сплави. Често алхимичният опит се считал за сполучлив, когато елементарният метал единствено придобивал цвета на благородния. Впрочем съществуват косвени свидетелства, че в своите лаборатории алхимиците успявали да произведат злато, което по качества не отстъпвало на естествения метал.
В един от музеите на Виена е изложен златен орден, чието тегло е 16,5 дуката. От едната му страна е гравиран надпис „ Златен потомък на оловен родител “, а от другата – „ Химично преобразяване на Сатурн в Слънце (олово в злато), създадено в Инсбрук на 31 декември 1716 при покровителството на Негово сиятелство пфалцграф Карл Филип “.
Разбира се, свидетелството на знатното лице не може да подсигурява, че при изливането на медала не е употребявано същинско злато. Но има и други причини.
През XIV британският крал Едуард II поръчал на каталунския алхимик Раймонд Лулий 60 000 фунта злато, като му дал живак, олово и калай. Не е известно дали Лулий се е справил със задачата, само че исторически документи свидетелстват, че при сключването на огромни покупко-продажби англичаните почнали да употребяват златни монети в количество, доста превишаващо златните ресурси на страната.
Никой не знае от кое място в наследството на императора на Свещената Римска империя Рудолф II (1552–1612) са се появили 8,5 тона златни слитъци. По-късно било открито, че златото на Рудолф II на практика не съдържало примеси, за разлика от естествените слитъци, употребявани за сечене на монети.
Загадката на изумрудените плочи
От магия към просвета: ритуали и опити на алхимиците
Донесло от дълбините на вековете своите секрети, алхимичното изкуство продължава ревниво да ги пази и вечно може да лиши потомците от опцията да обхванат в секретите на Великото дело.
Илюстрациите са от манускрипта Clavis Artis
