Антоанета Цонева: Културата е най-добрият език срещу езика на омразата в Северна Македония
Езикът на омразата е казусът ни с Македония, а културата е най-хубавият език, на който можем да ѝ приказваме ”, сподели ръководителят на парламентарната Комисия за политиките за българите отвън страната Антоанета Цонева.
Тя напомни на днешното съвещание на комисията, че благодарение на сътрудниците ѝ за пръв път в тазгодишния бюджет са извоювани 200 000 лева за български медии зад граница, само че държавното разпореждане още не е излязло и парите не са отпуснати, а външно министерство занапред би трябвало да дефинира правилник за кандидатстването за тях. “Ако не се забързаме и не свършим работа, единствено ще се оплакваме от пропагандисти. Ние би трябвало да изградим нашия положителен роман в Северна Македония ”, сподели Цонева.
Според нея получателят на българските медии, а и на българските културни институти зад граница, би трябвало да са освен българските общности там, а локалното население, към което България да се открива. С подобен запас не можем да имаме никакво въздействие в Северна Македония, то би трябвало да е през сериали или през главните малките екрани там, сподели зам.-министърът на културата Юрий Вълковски.
Вълковски бе поканен в комисията да показа положението на 11-те български културни института в чужбина. По думите му, за тяхната прехрана и работа до момента са се отделяли по 3 млн. лева общо всяка година, в този момент за пръв път има още 3 млн. лева единствено за културна активност. 1 млн. лева са планувани за културни планове в Северна Македония. Вълковски регистрира като огромен пропуск на България, че нямаме културен институт в Ню Йорк, до момента в който румънският там е приключил в последно време голяма работа, изключително за популяризирането на българското кино.
Антоанета Цонева още веднъж акцентира, че културните ни институти би трябвало да употребяват като мост към локалните общности историческите и емигрантски български общности в съответните страни.
Тя напомни на днешното съвещание на комисията, че благодарение на сътрудниците ѝ за пръв път в тазгодишния бюджет са извоювани 200 000 лева за български медии зад граница, само че държавното разпореждане още не е излязло и парите не са отпуснати, а външно министерство занапред би трябвало да дефинира правилник за кандидатстването за тях. “Ако не се забързаме и не свършим работа, единствено ще се оплакваме от пропагандисти. Ние би трябвало да изградим нашия положителен роман в Северна Македония ”, сподели Цонева.
Според нея получателят на българските медии, а и на българските културни институти зад граница, би трябвало да са освен българските общности там, а локалното население, към което България да се открива. С подобен запас не можем да имаме никакво въздействие в Северна Македония, то би трябвало да е през сериали или през главните малките екрани там, сподели зам.-министърът на културата Юрий Вълковски.
Вълковски бе поканен в комисията да показа положението на 11-те български културни института в чужбина. По думите му, за тяхната прехрана и работа до момента са се отделяли по 3 млн. лева общо всяка година, в този момент за пръв път има още 3 млн. лева единствено за културна активност. 1 млн. лева са планувани за културни планове в Северна Македония. Вълковски регистрира като огромен пропуск на България, че нямаме културен институт в Ню Йорк, до момента в който румънският там е приключил в последно време голяма работа, изключително за популяризирането на българското кино.
Антоанета Цонева още веднъж акцентира, че културните ни институти би трябвало да употребяват като мост към локалните общности историческите и емигрантски български общности в съответните страни.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ