Езикът на новините може да ни откаже от самите новини.

Езикът на новините може да ни откаже от самите вести. Особено в случай че си служи с подготвени формули от пресцентровете.

„ Извършват се процесуално-следствени дейности “, „ подхванати са ограничения “, " разпоредено е " – сходни изрази са ежедневие в представянето на новините и не се замисляме много-много над тях. Широката им приложимост в медиите е обяснима – публицистите, които ги употребяват, предават избрана информация във типа, в който са я получили от пресцентрове или представители на институции.

Най-често това се познава по няколко неразбираеми неща в един текст. Ето образец.
Кой приказва и какво прави
Този език съдържа профилирана терминология, зад която постоянно не е ясно какво стои. Често се употребява и въздържан залог, от който пък не излиза наяве кой е субектът на действието. А в новината или репортажа не се обясняват тези неща.

„ Предприети са ограничения “ е израз, който не значи доста. Какво тъкмо е направено, кой го е направил и дали то е съответно на обстановката, към която се отнася? Дали мярката прави толкоз работа, колкото фургоните без вода, ток, отопление и мебели за потърпевшите от наводненията в Карловско? Или дали служителят на реда, заловен да упражнява принуждение, се е отървал „ мярката “ официално мъмрене, след което е траял да пердаши арестанти?

Същото важи за израза „ правят се процесуално-следствени дейности “. Какво ни споделя това? Покрай войната в Украйна мнозина научиха, че контранастъпателни дейности и контранастъпление са разнообразни неща. Следствени дейности същото ли е като следствие? Кое им е процесуалното и кой ги прави – служители на реда, следователи, прокурори?
Вероятно юристите знаят отговорите на тези въпроси, само че не и необятната аудитория.
Вероятно юристите знаят отговорите на тези въпроси, само че не и необятната аудитория. Смея да предположа и че множеството публицисти, употребяващи този израз, също не са наясно със смисъла му. По подобен метод стои въпросът с „ формирано е досъдебно произвеждане “, както и с още голям брой изрази и термини, които сме привикнали да одобряваме като част от пейзажа.
Внезапно прекосяване в настоящо време
Друг от признаците на институционализирания език в медиите е неочакваното прекосяване в настоящо време, изключително при изложение на закононарушения, произшествия или произшествия. Пример (измислен, само че типичен):

„ Възрастната жена е пресичала кръстовището на път към магазина. В този миг автомобилът минава на алено с превишена скорост… “

За проверяващите органи е разбираемо да употребяват настоящо време – по този начин се пробват да реконструират обстоятелствата оптимално правдиво, все едно събитието се е случило пред очите им. Но медиите нямат свястно съображение да сменят времето измежду новината или репортажа.
С институционализиран език – към разчовечаване
Езикът на институциите естествено показва тяхната позиция, а не тази на хората, които тяхната работа визира. Освен това в България са медийно свръхпредставени силовите институции, изключително полицията, както и прокуратурата, другото наименование за която е „ държавното обвиняване “. А през тяхната призма хората наподобяват нарушители и отговорни до доказване на противното.

Да си напомним формулировката на прокуратурата, получила необятно медийно разпространяване, за „ обвинявания в 18 закононарушения хазартен необут Васил Божков “. Целта ѝ беше обществото да одобри като аксиома, че обвиненият е огромен нарушител, без да си задава разумния въпрос за какво той не е наказан за нито едно от въпросните закононарушения.

При този вид показване на информацията нормално липсват гледните точки на експерти, правозащитници, представители на неправителствения бранш, още по-малко на самите „ нормални обвинени “.

Проверките за дрога на пътя да вземем за пример трябваше да обиден самите служители на реда, с цел да се сетят те, че с точността на тестванията има проблем. А след тях – и медиите. И чак тогава да се даде думата на специалисти и адвокати, на които този проблем е прочут от години, както и на пострадали от неверни резултати.

По същия метод, когато се приказва за „ мигранти, нелегално пресекли границата “, рядко се търси позицията на експерти по миграционно право (да не приказваме пък на бежанци). А те биха обяснили, че миналите граница могат най-законно да изискат леговище. И също така се употребяват и с други права по силата на интернационалните документи, които България е утвърдила. На първо място – с правото да не бъдат подлагани на унижения и изтезания.
Защо се институционализира медийният език?
Вероятно институционализирането на журналистическия език се дължи частично на печалното място, което България заема в класацията за медийна независимост на „ Репортери без граница “. Освен това някои публицисти са по-склонни да одобряват на доверие казаното от институциите, в сравнение с от други източници. Особено в подтекста на неспирни офанзиви против неправителствения бранш.
Tака просто е по-лесно.
Но постоянно повода е и в това, че по този начин просто е по-лесно. Да се опиташ да схванеш нещо и да успееш да го предадеш на аудиторията си по този начин, че и тя да го схване, не е лесна задача. По-лесно е да се показва заемане на страната на хората с популистки въпроси към политици като „ знаете ли каква е цената на кашкавала “ и с репортажи със скършени от тъга близки на жертви.

В поддръжка на тази причина е и събитието, че в действителност освен институционален език се пресъздава едно към едно, а от време на време и планов. Примерно: „ задачата на плана е да… “, „ в границите на плана ще се извършат следните действия “…

По каквито и аргументи да се случва институционализирането на медийния език, в колкото по-голяма степен се среща то, в същата степен публицистиката абдикира от главната си задача – да осведоми в името на публичния интерес.