Езикът е това, чрез което се самоидентифицират държавите – особено

Езикът е това, посредством което се самоидентифицират страните – изключително нововъзникващите. И никой не може да отхвърли правото на такава самоидентификация. Проф. Анна-Мария Тотоманова и Александър Кьосев за езиковия спор с РСМ.

Протестиращи в Скопие против натиска от Брюксел и София за приемането на френското предложение

Александър Андреев беседва с Александър Кьосев, професор по културна история на съвременна Европа, член на Клуба за българо-македонско другарство и добросъседство, и с Анна-Мария Тотоманова, известна българска езиковедка и професор в Софийския университет „ Свети Климент Охридски "

А. Андреев: От политическа позиция декларацията на българското Министерство на външните работи за непризнаване на македонския език, съгласно мен, е просто неумел опит да се успокоят гласоподавателите, изключително тези на Има Такъв Народ – партията, излъчила министър Генчовска. Този документ няма никакво международно-правно значение, само че дано да се запитаме друго: нуждае ли се един език от особено позволение за съществуването си, камо ли пък от разрешението на една прилежаща страна?

Кьосев: Този въпрос е реторичен. Не, един език, на който приказват милиони хора, който се използва в разнообразни сфери на живота и има своя традиция – подобен език не се нуждае от никакво позволение. Оттук нататък следват комплицираните въпроси за признаването на историческия генезис на този език, които са от напълно различен порядък.

Тотоманова: Става дума за, а книжовният език, с изключение на социокултурно събитие, каквото въобще е езикът, е и политическо събитие. Езикът, изключително националният език, е това, посредством което се самоидентифицират страните, изключително нововъзникващите страни. И никой не може да отхвърли правото на такава самоидентификация.

Защо тогава са всичките тези напрежения към македонския език? В декларацията на българската секция на клуба, чийто представител е проф. Кьосев, се споделя, че позицията на българското Министерство на външните работи „ обслужва ползите на тези субекти от двете страни на границата, които трансфораха спора в поле за печелене на дивиденти ". Кои са тези субекти, проф. Кьосев?

Кьосев: Те са две съществени групи. Едната група са хората, които имат вяра в романтическите митологии на произхода – те изясняват всичко обратно във времето. Те считат, че в случай че нещо произлиза от нещо, то е същото. Мога да дам хиляди образци, които опровергават този мироглед. Да речем, в едно семейство дъщерята се споделя Петрова, само че след това се омъжва и взима семейството Димитрова, след това нейната щерка се омъжва и носи името Янчева и така нататък Има един развой на естествена промяна на името, който не отхвърля произхода и няма за какво романтическите митологии за произхода да диктуват какво да бъде политическото име на един език. Другата група са хора, които. Те желаят да предотвратят единството на Балканите и, естествено, да попречат на Европа. Зад тях стоят съветски ползи.
Редакцията предлага
Тотоманова: Според мен зад това стоят македонстващите от двете страни на границата. Едните считат, че македонският език е български, а другите считат, че не е.

Тоест, под едно и също име – „ македонстващи " – се схващат две противоположни неща, по този начин ли?

Тотоманова: Точно по този начин. Аз мисля, че част от проблемите и тази висока степен на политизация по въпроса за езика произтекоха от това, че в по този начин наречената „ историчарска комисия " нямаше нито един лингвист – множеството бяха историци, имаше и археолози. Те залагаха повече на корените. А най-лесният метод да лишиш един народ от корени е като му отнемеш езика. От друга страна би трябвало да приемем обстоятелството, че македонският литературен език, който е и формален език на Република Северна Македония, има всички признаци и характерности на един литературен език. Той е наддиалектен, кодифициран е, действа във всички сфери на обществото, като политика и администрация, и най-важното – той е езикът на образованието. И на този език са подготвени към този момент съвсем 4 генерации македонци, само че освен македонци – и албанското малцинство и останалите държавно креативен народности. Друг е въпросът, че той е изработен върху югозападни български диалекти.

А какво трансформира един акцент в език?

Кьосев: За това има една известна смешка на огромния социолингвист Макс Райнхард: „ Език – това е акцент с войска и флота ". Тоест, зад езика стоят държавни институции, мощност, мощ, политическа воля.

Тотоманова: И аз това споделям: езикът е политическо събитие, той дава отговор на избрани политически потребности. И още нещо значимо: няма литературен език, който да се покрива с съответен акцент. Книжовната норма е въпрос на спогодба и нормално е комбинация от разнообразни диалекти. Въпрос на случайност е по какъв начин ще се образува тази конвенция…

Кьосев: Никак не е въпрос на случайност в България. То е резултат от битките сред разнообразни интелектуални групи през Възраждането и по-късно. Различни лобита се борят за това дали българският език да бъде кодифициран върху западни или върху източни диалекти. И той бива кодифициран върху източните диалекти, само че още тогава Петко Славейков, а по-късно и Антон Страшимиров предизвестяват, че при кодифицирането върху източна диалектна основа западните диалекти ще бъдат изключени – а това носи в себе си избрани опасности за България. Рисковете са били огромни, тъй като тогавашната област Македония, в която е имало доста хора, които са се считали за българи, е била отвън рамките и отвън културната и просветителна политика на българското княжество. И тези диалекти имат напълно друга политическа орис.

Тоест, днешният македонски произлиза от общи диалекти, само че към този момент е обособен език?

Кьосев: Без подозрение в Северна Македония има и хора, които – тръгвайки обратно по тази митология за произхода, за която приказвах – стигат до безспорни измислици. Те измислят едни корени на македонския език, които от историческа, езиковедска и политическа позиция са леко смешни. Има хора, които развиват такива фантасмагории – както и при нас има хора, които развиват сходни фантасмагории.

Да се върнем към напрежението, което изпитват част от българите по езиковия въпрос. Защо на тази част от хората в страната македонският език им наподобява комичен?

Тотоманова: Защото се възприема точно. И тъкмо по тази причина въпросното мнение, зад което мисля, че стои Институтът по български език към Българска академия на науките, не е методологически издържано. Книжовният език не е диалектно събитие, той е наддиалектен. Между другото същите диалекти, които са залегнали в основата на македонския език, се приказват и в Пиринска Македония. И точно заради това македонският ни се коства комичен.

Кьосев: Преди доста години един моя другар ми сподели: „ Аз в никакъв случай не мога да се влюбя в госпожица, която приказва на миекичко. " Езиковата норма е доста мощна норма, българската езикова норма е доста мощна. И изисква наказания. Но глобите са меки: смях, насмешка, подигравка. Най-добрата прилика е разделянето на сръбския и хърватския език.

А към този момент има и босненски и черногорски.

Кьосев: Те се споделяха „ сърбохърватски " и бяха разграничени по политически аргументи. Това разделяне дълго време се възприемаше като изкуствено – а то в известна степен в действителност беше изкуствено. Но последователно тези езици започнаха да се развиват независимо, да се отдалечават един от различен – и няма да се учудя, в случай че след 50 години имат потребност от превод.

Тотоманова: Всеки литературен език има известна степен на неестественост и няма проблем да се вършат няколко книжовни правила върху еднакъв диалектен материал. Това е правено откогато свят светува.

Кьосев: Прилагателното „ неестествен " е подвеждащо. Светите братя са основали един неестествен език, само че той е велико създание. Той е основан от хората, а не е поникнал като доматите и краставиците от земята. Тоест, той е обществена структура. И в този смисъл може да бъде наименуван „ неестествен " – в смисъла на „ изкуство ".

Александър Андреев: Нека обаче да напуснем този трогателен научен терен и да се върнем към българския и македонския. Професор Тотоманова сподели, че пиринският акцент наподобява доста на формалния македонски език в Република Северна Македония. Но формалният македонски се разграничава, по мои усещания, заради доста сърбизми, англицизми и интернационалните думи, които са навлезли през тези десетилетия. Аз много съм превеждал от македонски и отговорно мога да кажа, че превод сред двата езика несъмнено към този момент е нужен – нищо, че в България можете да чуете противоположното. Според мен въпросът за превода сред двата езика ненужно се политизира.

Тотоманова: Той се политизира от хората, които считат, че македонският език е акцент на българския. А формалният македонски език не е напълно понятен за българите и частично даже са тези от Пиринска Македония, тъй като езиковата политика в Македония от времето, когато тя е югославска република, е с тъкмо противопоставен знак – и в действителност минава през един стадий на сърбизиране.

Кьосев: Нуждата от превод е на практика въпрос, който е друг в другите сфери на общественото другарство. Очевидно в битовите диалози сред македонци и българи преводът е съвсем непотребен. Обаче има разнообразни сфери на публичен живот, където македонският и българският са се развили в разнообразни направления освен стилистично, само че и терминологично.

Професор Александър Кьосев

Нека приключим с това: Какви, съгласно вас, са двата сюжета за бъдещето, песимистичният и оптимистичният?

Тотоманова: Оптимистичният е, да престанем да излизаме с такива заявления и да приемем – дружно с нашите братя македонци – общата си история. Защото няма по какъв начин да я поделим. Песимистичният е да продължим в същия дух и да останем неразбрани от Европа и ненавиждани от най-близките ни по кръв македонци.

Само една имитация: Не бих споделил, че македонците са ми „ братя ". Аз имам една биологична сестра, а македонците са съседи и доста симпатични хора. Аз съм срещу такива метафори като „ братя " и „ кръв ", тъй като те доста замъгляват двустранните връзки.

Тотоманова: Въпрос на метафора (смее се).

Кьосев: За песимистичния и оптимистичния сюжет. Оптимистичният сюжет е да си приказваме, а песимистичният – да не си приказваме. Оптимистичният включва и дипломатически жестове, културно, обществено, икономическо другарство. Тогава и двата езика ще станат по-близки, може би. А песимистичният сюжет включва безсмислени дипломатически и държавни.

Тотоманова: Колкото до „ братята ", на Балканите ние всички претендираме за парче от едно общо културно-историческо завещание – и това е нашият максимален проблем. Защото всеки желае да се изкара по-заслужил в натрупването на този културно-исторически багаж. А метафората за „ братята " е въпрос на харесване…

Кьосев: Тази метафора обаче, господин Андреев, има известно съображение. Аз братя и сестри в Македония нямам, за сметка на това обаче имам 20 действителни първи, втори и трети братовчеди. Тоест, действителни роднински връзки ме свързват с Македония, въпреки и не с всички македонци.

Тотоманова: Моят жанр също идва от Пиринска Македония, от Банско.

Кьосев: Това значи, че метафората не е толкоз безсмислена. Реални родствени връзки има, неприятното е, че историческите ориси са тръгнали в разнообразни направления. Политическите воли са тръгнали в разнообразни направления. И в този момент ние би трябвало да изправим това.

(Редактиран и мощно скъсен вид на диалог, извършен на 24 юли 2022)