„МагазинА не работи“ – грешките, които всеки българин прави и не си признава
Език заветен на моите предци, език на страдания, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди за наслада не - за кахъри отровни.
Език прелестен, кой те не руга и кой те пощади от ругатни гадки?
Вслушал ли се е някой до момента в мелодията на твоите звуци сладки?
Разбра ли някой какъв брой красота, мощност се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв лукс, какъв обсег и изразитост жива?...
Кой по-хубаво от Иван Вазов може да възпее с ода езика ни, като знак на националната ни еднаквост, духовна полезност и културна горделивост. Въпросът е в днешни дни приказваме ли и пишем ли вярно? Направи ли ни чат културата мързеливи за писане на чист български език грамотно?
Напоследък в всекидневието от ден на ден се срещат сбъркани думи и даже цели изрази – поради бързане, разпръскване или просто от неведение. В табели, в надписи, менюта в заведения за хранене, в вести, в постове в обществените мрежи, под фотоси, изявления...
Специално за Dariknews.bg професор доктор Петя Осенова, учител във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, описа кои са най-често срещаните неточности в всекидневието ни, с ангажимента, че евентуално можем да напишем книга по тематиката, пък и евентуално е нужна статистика, само че ще се спрем на най-популярните видове, в които всеки ще се открие, само че може и да не признае.
Според проф. Осенова една много типична неточност е потреблението на къс вместо цялостен определителен член при съществителни имена от мъжки жанр в позиция на подлог. Това е синдромът „ МагазинА не работи “ или „ НародА би трябвало да реши “.
Често се не помни, че нашият език не следва непосредствено правилото „ Пишем по този начин, както приказваме “. Напротив, сред правоговор и писане има разлика. Така изговаряме съществителните с къс определителен член, само че ги пишем с цялостен, показва специалистът.
Друг вид неточности в тази връзка се пораждат от обстоятелството, че когато не са под акцентиране, при акцент гласните [а] и [o] се стесняват в друга степен до [ъ] и [у] . По сходен метод гласните [ъ] и [у] се уголемяват до [а] и [o]. Пише се да вземем за пример „ уплАтнение “ вместо вярното „ уплътнение “, „ пунктОация “ вместо „ пунктУация “, „ Ускъпя “ вместо „ Оскъпя “.
Според преподавателя в СУ проблеми основава и ятовият преглас в разнообразни форми на глагола. Например „ живЯли “ вместо вярното „ живЕли “ или „ вървЯли “ вместо „ вървЕли “. Грешката се получава посредством прилика с другите форми - живЯх, живЯхме и сходни.
„ Тук не мога да пропусна богатото семейство представъчни сказуеми , част от които са „ излезна, влезна, слезна “ вместо верните „ изляза, вляза, сляза “. Те навлизат от западните диалекти “, добавя проф. доктор Петя Осенова.
По нейни наблюдения обичайно се бърка и думата „ именик “ за лице, което има имен ден. Тази дума се заменя с „ именник “, което значи тип документ. Подобен е казусът и с потреблението на „ рожденник “ вместо „ рожденик “, без обаче да става дума за разнообразни смисли.
Проблеми основават и думи, имащи детайли от разнообразни графични системи , измежду които число и буквени знаци - 20-годишен с изчезнало тире „ 20 годишен “. Тук попадат и сравнителната и превъзходната степен при епитети и наречия - „ най бедната “, „ по скоро “.
„ Една забавна неточност е писането на Бай Ганьо като качество на българина. Но вместо да се написа слято и с дребна писмен знак - байганьо, се написа по разнообразни способи, да вземем за пример като „ бай Ганьо “, показва като образец езиковият специалист.
На въпрос на Dariknews.bg дали обществените мрежи оказват въздействие на чистия български език и в случай че да, какво е то, проф. Осенова е безапелационна: „ По мое мнение обществените мрежи единствено ускоряват много от съществуващите към този момент неточности “.
„ Напоследък, обаче, участващите в тях хора наблюдават по какъв начин пишат, а освен какво пишат самите те и другите. В същото време има наклонност да се стилизира написаното. Например да се написа преднамерено - на акцент или по-разговорно, с кирилизирани британски думи и сходни тактики. В сходна ролева обстановка не всеки път може елементарно да се реши грамотността на пишещия “, показва преподавателят в Софийския университет проф. доктор Петя Осенова.
език на тая, дето ни роди за наслада не - за кахъри отровни.
Език прелестен, кой те не руга и кой те пощади от ругатни гадки?
Вслушал ли се е някой до момента в мелодията на твоите звуци сладки?
Разбра ли някой какъв брой красота, мощност се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв лукс, какъв обсег и изразитост жива?...
Кой по-хубаво от Иван Вазов може да възпее с ода езика ни, като знак на националната ни еднаквост, духовна полезност и културна горделивост. Въпросът е в днешни дни приказваме ли и пишем ли вярно? Направи ли ни чат културата мързеливи за писане на чист български език грамотно?
Напоследък в всекидневието от ден на ден се срещат сбъркани думи и даже цели изрази – поради бързане, разпръскване или просто от неведение. В табели, в надписи, менюта в заведения за хранене, в вести, в постове в обществените мрежи, под фотоси, изявления...
Специално за Dariknews.bg професор доктор Петя Осенова, учител във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, описа кои са най-често срещаните неточности в всекидневието ни, с ангажимента, че евентуално можем да напишем книга по тематиката, пък и евентуално е нужна статистика, само че ще се спрем на най-популярните видове, в които всеки ще се открие, само че може и да не признае.
Според проф. Осенова една много типична неточност е потреблението на къс вместо цялостен определителен член при съществителни имена от мъжки жанр в позиция на подлог. Това е синдромът „ МагазинА не работи “ или „ НародА би трябвало да реши “.
Често се не помни, че нашият език не следва непосредствено правилото „ Пишем по този начин, както приказваме “. Напротив, сред правоговор и писане има разлика. Така изговаряме съществителните с къс определителен член, само че ги пишем с цялостен, показва специалистът.
Друг вид неточности в тази връзка се пораждат от обстоятелството, че когато не са под акцентиране, при акцент гласните [а] и [o] се стесняват в друга степен до [ъ] и [у] . По сходен метод гласните [ъ] и [у] се уголемяват до [а] и [o]. Пише се да вземем за пример „ уплАтнение “ вместо вярното „ уплътнение “, „ пунктОация “ вместо „ пунктУация “, „ Ускъпя “ вместо „ Оскъпя “.
Според преподавателя в СУ проблеми основава и ятовият преглас в разнообразни форми на глагола. Например „ живЯли “ вместо вярното „ живЕли “ или „ вървЯли “ вместо „ вървЕли “. Грешката се получава посредством прилика с другите форми - живЯх, живЯхме и сходни.
„ Тук не мога да пропусна богатото семейство представъчни сказуеми , част от които са „ излезна, влезна, слезна “ вместо верните „ изляза, вляза, сляза “. Те навлизат от западните диалекти “, добавя проф. доктор Петя Осенова.
По нейни наблюдения обичайно се бърка и думата „ именик “ за лице, което има имен ден. Тази дума се заменя с „ именник “, което значи тип документ. Подобен е казусът и с потреблението на „ рожденник “ вместо „ рожденик “, без обаче да става дума за разнообразни смисли.
Проблеми основават и думи, имащи детайли от разнообразни графични системи , измежду които число и буквени знаци - 20-годишен с изчезнало тире „ 20 годишен “. Тук попадат и сравнителната и превъзходната степен при епитети и наречия - „ най бедната “, „ по скоро “.
„ Една забавна неточност е писането на Бай Ганьо като качество на българина. Но вместо да се написа слято и с дребна писмен знак - байганьо, се написа по разнообразни способи, да вземем за пример като „ бай Ганьо “, показва като образец езиковият специалист.
На въпрос на Dariknews.bg дали обществените мрежи оказват въздействие на чистия български език и в случай че да, какво е то, проф. Осенова е безапелационна: „ По мое мнение обществените мрежи единствено ускоряват много от съществуващите към този момент неточности “.
„ Напоследък, обаче, участващите в тях хора наблюдават по какъв начин пишат, а освен какво пишат самите те и другите. В същото време има наклонност да се стилизира написаното. Например да се написа преднамерено - на акцент или по-разговорно, с кирилизирани британски думи и сходни тактики. В сходна ролева обстановка не всеки път може елементарно да се реши грамотността на пишещия “, показва преподавателят в Софийския университет проф. доктор Петя Осенова.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ