Огромно езеро внезапно се завръща 130 г. след изчезването си
Езерото Туларе, ситуирано в долината Сан Хоакин в Калифорния, в миналото е било един от най-големите сладководни басейни в Съединени американски щати.
Но преди към 130 години то е изчезнало - значително с помощта на алчността на колонизаторите, които пресушили водите му, с цел да основат обработваеми аграрни земи.
И въпреки всичко предходната година тогавашното заветно езеро ненадейно се появи още веднъж, носейки със себе си както позитивни, по този начин и мъчителни последствия.
В края на XIX в. Туларе се е простирал на повече от 100 благи дължина и 30 благи широчина и е бил " най-големият сладководен басейн на запад от река Мисисипи ", изяснява Вивиан Ъндърхил от Североизточния университет в прессъобщение.
По това време в нея има толкоз доста вода, че един параход може да придвижва " селскостопански артикули от региона на Бейкърсфийлд до Фресно (в сърцето на долината Сан Хоакин) и по-късно до Сан Франциско " - разстояние от близо 300 благи - споделя тя.
През идващите десетилетия обаче " родовите езера " и свързващите ги водни пътища, които са създали подобен маршрут вероятен, са съвсем изчезнали с помощта на основаното от индивида напояване.
Езерото Туларе, наречено " Пааши " от локалното племе тачи йокут, се зарежда най-вече от топенето на снеговете в планините Сиера Невада, а не от преваляванията, които са нищожни в района.
По данни на Националната метеорологична работа Фресно получава приблизително малко над 10 инча дъжд годишно, а от време на време единствено три.
Ако погледнем сухия пейзаж на долината Сан Хоакин през 21 век, мъчно бихме си показали, че подобен огромен воден басейн господства над пейзажа.
Въпреки това през XIX век " Фресно е бил град на брега на езерото ", споделя Андерхил.
Изследователката, която специализира в региона на етнографията и екологичната правдивост, изяснява, че езерото е почнало да изчезва в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX в. с помощта на " желанието на щата Калифорния да отнеме [исторически коренни] земи и да ги трансформира в частна благосъстоятелност ".
Този развой се назовава " рекултивация " и постоянно включва " или отводняване на наводнени земи, или напояване на пустинни земи, с цел да се основат обработваеми аграрни земи ", споделя тя.
Ако " хората съумеят да отводнят тази земя ", те " получават право на благосъстоятелност върху елементи от тази земя ". Така че е имало огромен тласък за белите заселници да стартират да правят тази работа ", добавя тя и разказва процеса като " надълбоко заселнически колониален план ".
За пръв път езерото изчезва изцяло към 1890 година, когато " водата му главно е употребена за напояване на всички сухи земи в този регион ", продължава тя.
" Сега долината е пресечена от стотици напоителни канали, всички от които в началото са били издигнати, с цел да вземат водата от езерото и да я пуснат в напояваните полета. "
И въпреки всичко през 2023 година езерото Туларе възкръсва.
" През зимата Калифорния беше наводнена от сняг, а напролет - от дъжд ", изяснява Ъндърхил.
Месеци след възобновяване на езерото въздействието може да се види в локалната дива природа.
" Птици от всевъзможен тип - пеликани, ястреби, водоплаващи птици " се завръщат, споделя Ъндърхил и прибавя, че " Тачи също по този начин споделят, че са видели бухали да гнездят към брега " - тип, разказан като " уязвим или заплашен " от Службата за рибите и дивата природа на Съединени американски щати.
Освен завръщането на разнообразни типове, в това число риби и земноводни, които евентуално са били донесени от преваляванията и наводненията, възраждането на езерото е оказало огромно въздействие върху човешките общности.
" Ако има дъжд и сняг, снегът се топи доста бързо " и всичко това към момента се стича във вдлъбнатината, където в миналото се е намирало езерото Туларе.
За хората от Тачи Йокут " завръщането на езерото е необикновено мощно и духовно прекарване ", споделя Ъндърхил. " Те са провеждали церемонии на брега на езерото. Отново могат да практикуват обичайните си ловни и риболовни практики. "
За земеделските служащи и притежателите на земя в района обаче картината не е толкоз розова.
Много от тези аграрни служащи са претърпели опустошителни загуби вследствие на наводненията, като доста от тях са изгубили напълно домовете си.
Вече се поставят старания езерото да бъде източено още веднъж и Ъндърхил съобщи, че чака то да остане под някаква форма още към две години - макар че новите атмосферни феномени на реките над Калифорния през тази година могат да усложнят това.
" В изискванията на климатични промени ", споделя Underhill, " наводнения с подобен или по-голям магнитуд ще се случват все по-често. "
" Мисля, че в избран миг щатът Калифорния би трябвало да осъзнае, че езерото Туларе желае да остане. И в действителност има доста стопански изгоди, които биха могли да се извлекат от това то да остане. "
Тя също по този начин означи, че миналогодишното възкресение не е първото завръщане на езерото от 1800 година насам.
" Това се случи през 80-те години, един път през 60-те, няколко пъти през 30-те ", споделя тя.
Поглеждайки към по-широкия подтекст на околната среда, Ъндърхил показва: " Този ландшафт постоянно е бил с езера и влажни зони, а настоящето ни напоително земеделие е единствено едно стогодишно спиране в тази огромна геоложка история. "
Въпреки това през март тази година кореспондент на " Гардиън " отива да посети емблематичното езеро и се сблъсква с " кълнове трева и гъста тиня ".
По-малко от година след възраждането си езерото Туларе се е свило до едвам 2625 акра, по данни на службата за изключителни обстановки на окръг Кингс.
И в този момент длъжностните лица чакат " скорошното му изгубване ", съобщи Абрахам Валенсия от службата за незабавни услуги. Това значи, че " няма да има непредвидено приключване на вода от снеготопенето, което да провокира наводнения нагоре по течението ".
Но преди към 130 години то е изчезнало - значително с помощта на алчността на колонизаторите, които пресушили водите му, с цел да основат обработваеми аграрни земи.
И въпреки всичко предходната година тогавашното заветно езеро ненадейно се появи още веднъж, носейки със себе си както позитивни, по този начин и мъчителни последствия.
В края на XIX в. Туларе се е простирал на повече от 100 благи дължина и 30 благи широчина и е бил " най-големият сладководен басейн на запад от река Мисисипи ", изяснява Вивиан Ъндърхил от Североизточния университет в прессъобщение.
По това време в нея има толкоз доста вода, че един параход може да придвижва " селскостопански артикули от региона на Бейкърсфийлд до Фресно (в сърцето на долината Сан Хоакин) и по-късно до Сан Франциско " - разстояние от близо 300 благи - споделя тя.
През идващите десетилетия обаче " родовите езера " и свързващите ги водни пътища, които са създали подобен маршрут вероятен, са съвсем изчезнали с помощта на основаното от индивида напояване.
Езерото Туларе, наречено " Пааши " от локалното племе тачи йокут, се зарежда най-вече от топенето на снеговете в планините Сиера Невада, а не от преваляванията, които са нищожни в района.
По данни на Националната метеорологична работа Фресно получава приблизително малко над 10 инча дъжд годишно, а от време на време единствено три.
Ако погледнем сухия пейзаж на долината Сан Хоакин през 21 век, мъчно бихме си показали, че подобен огромен воден басейн господства над пейзажа.
Въпреки това през XIX век " Фресно е бил град на брега на езерото ", споделя Андерхил.
Изследователката, която специализира в региона на етнографията и екологичната правдивост, изяснява, че езерото е почнало да изчезва в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX в. с помощта на " желанието на щата Калифорния да отнеме [исторически коренни] земи и да ги трансформира в частна благосъстоятелност ".
Този развой се назовава " рекултивация " и постоянно включва " или отводняване на наводнени земи, или напояване на пустинни земи, с цел да се основат обработваеми аграрни земи ", споделя тя.
Ако " хората съумеят да отводнят тази земя ", те " получават право на благосъстоятелност върху елементи от тази земя ". Така че е имало огромен тласък за белите заселници да стартират да правят тази работа ", добавя тя и разказва процеса като " надълбоко заселнически колониален план ".
За пръв път езерото изчезва изцяло към 1890 година, когато " водата му главно е употребена за напояване на всички сухи земи в този регион ", продължава тя.
" Сега долината е пресечена от стотици напоителни канали, всички от които в началото са били издигнати, с цел да вземат водата от езерото и да я пуснат в напояваните полета. "
И въпреки всичко през 2023 година езерото Туларе възкръсва.
" През зимата Калифорния беше наводнена от сняг, а напролет - от дъжд ", изяснява Ъндърхил.
Месеци след възобновяване на езерото въздействието може да се види в локалната дива природа.
" Птици от всевъзможен тип - пеликани, ястреби, водоплаващи птици " се завръщат, споделя Ъндърхил и прибавя, че " Тачи също по този начин споделят, че са видели бухали да гнездят към брега " - тип, разказан като " уязвим или заплашен " от Службата за рибите и дивата природа на Съединени американски щати.
Освен завръщането на разнообразни типове, в това число риби и земноводни, които евентуално са били донесени от преваляванията и наводненията, възраждането на езерото е оказало огромно въздействие върху човешките общности.
" Ако има дъжд и сняг, снегът се топи доста бързо " и всичко това към момента се стича във вдлъбнатината, където в миналото се е намирало езерото Туларе.
За хората от Тачи Йокут " завръщането на езерото е необикновено мощно и духовно прекарване ", споделя Ъндърхил. " Те са провеждали церемонии на брега на езерото. Отново могат да практикуват обичайните си ловни и риболовни практики. "
За земеделските служащи и притежателите на земя в района обаче картината не е толкоз розова.
Много от тези аграрни служащи са претърпели опустошителни загуби вследствие на наводненията, като доста от тях са изгубили напълно домовете си.
Вече се поставят старания езерото да бъде източено още веднъж и Ъндърхил съобщи, че чака то да остане под някаква форма още към две години - макар че новите атмосферни феномени на реките над Калифорния през тази година могат да усложнят това.
" В изискванията на климатични промени ", споделя Underhill, " наводнения с подобен или по-голям магнитуд ще се случват все по-често. "
" Мисля, че в избран миг щатът Калифорния би трябвало да осъзнае, че езерото Туларе желае да остане. И в действителност има доста стопански изгоди, които биха могли да се извлекат от това то да остане. "
Тя също по този начин означи, че миналогодишното възкресение не е първото завръщане на езерото от 1800 година насам.
" Това се случи през 80-те години, един път през 60-те, няколко пъти през 30-те ", споделя тя.
Поглеждайки към по-широкия подтекст на околната среда, Ъндърхил показва: " Този ландшафт постоянно е бил с езера и влажни зони, а настоящето ни напоително земеделие е единствено едно стогодишно спиране в тази огромна геоложка история. "
Въпреки това през март тази година кореспондент на " Гардиън " отива да посети емблематичното езеро и се сблъсква с " кълнове трева и гъста тиня ".
По-малко от година след възраждането си езерото Туларе се е свило до едвам 2625 акра, по данни на службата за изключителни обстановки на окръг Кингс.
И в този момент длъжностните лица чакат " скорошното му изгубване ", съобщи Абрахам Валенсия от службата за незабавни услуги. Това значи, че " няма да има непредвидено приключване на вода от снеготопенето, което да провокира наводнения нагоре по течението ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ