Как се борят с COVID в Израел - проф. Еял Лешем пред OFFNews |
Еял Лешем е лекар на медицинските науки, експерт по вътрешни и инфекциозни заболявания в най-голямата болница в Израел - Sheba Medical Center - и професор в Университета в Тел Авив. Консултант е на Световната здравна организация. Автор и съавтор е на над 80 публикации и глави от книги.
Проф. Лешем, светът възприема Държавата Израел като водеща във връзка с отговора на пандемията от COVID-19 и за доста решения следва образеца Ви. Днес, две години след началото ù, по какъв начин оценявате израелската тактика – като сполучлива или не? Кои решения бяха верни и кои – неправилни?
Вероятно най-големият триумф на Израел е обвързван с доста бързото стартиране на имунизациите на „ Пфайзер “ преди година, през януари 2021 година, и бързото стартиране на бустерните дози през август. И двете решения се отразиха на възприемането на имунизацията като най-хубавият инструмент за предотвратяване на обществото от тежко протичане на болестта и хоспитализация, за отбрана на популацията при минимално нарушение на нормалното му ежедневие – обучение, търговия и стопанската система.
Това евентуално може да бъде несъмнено като огромен триумф на Израел, както и фактът, че Израел е водач и в публикуването на резултатите от опита си с имунизациите. Нашият екип от Медицински център Sheba публикува първата оценка за успеваемостта на имунизацията доскоро по-малко от година, последвана от обява за резултатите в народен мащаб.
Както в доста други страни, израелското общество страдаше от доста дълги локдауни, изключително децата. Те пропуснаха месеци и месеци присъствени образователни дни. Бяхме изправени пред провокации във връзка с специфични групи от популацията, като доста други страни – малцинства, някои ортодоксални общности, които трябваше да убеждаваме да одобряват рекомендациите и рестриктивните мерки, и това не беше доста сполучливо, изключително при започване на епидемиологичния гърмеж.
Мисля, че всички страни по света се затрудняват да приспособят ограниченията си към Омикрон, тъй като Омикрон е доста друг от разновидностите на ковид при предходните талази.
От една страна, успеваемостта на имунизацията да защищити от заразяване не е доста добра, от друга, болестта по своята същина е малко по-леко спрямо предходните разновидности и имунизацията е доста сполучлива в предотвратяване от тежко протичане и хоспитализация при Омикрон.
Така че от една страна имате потребност да позволите осъществяването на всекидневната интензивност на хората – обучение, търговия, което значи повече инфектирани, от друга, би трябвало да се подсигурите, тъй че броят на тежко заболелите да не претрупа системата.
Казвате, че Омикрон е доста друг. Ако през днешния ден трябваше да избирате ваксина, каква бихте предпочели – иРНК или векторна?
Имаме едногодишен опит с иРНК имунизациите. Двете им съществени характерности са, че са доста безвредни. Имат доста, доста малко странични реакции и са доста, доста ефикасни в предпазването от тежко протичане, от хоспитализация и гибел.
На съображение тези качества мисля, че иРНК имунизациите са се потвърдили като желаните ваксини, в това число за Омикрон, тъй като главната цел на имунизациите не е да защищити от заразяване, а от тежко протичане на заболяването. А в това иРНК имунизациите евентуално имат най-хубавата успеваемост спрямо останалите.
Разбира се, има и други претенденти, които демонстрират добра успеваемост, в това число ChAdOx1, „ Джонсън “, някои спрени векторни ваксини, за които бяха оповестени данни за висока успеваемост – сред 70, 80 и даже 90% - в предотвратяване от болестта, само че при някои от тях има по-малък опит с мониторинга във връзка с неподходящи реакции, а има и разнообразни условия за стартирането на ваксини в Западна Европа, Съединени американски щати и Израел.
Въпреки имунизацията, която включва и трета доза, Израел се намира в нова Коронавирус вълна. Мислите ли, че приложената трета доза беше задоволително ефикасна и какви са упованията Ви от четвъртата?
Третата доза остана доста ефикасна в предпазването от хоспитализация, тежко протичане и гибел. Това е главната цел и във връзка с този аспект третата доза обезпечи отлична успеваемост.
Решението да пуснем четвърта доза за хората на възраст над 60 години и за здравните служащи в реалност не беше учредено на научни данни. Беше учредено на преценката на специалисти. Беше учредено на наблюдаване на равнището на антитела след третата бустерна доза, което намаляваше, беше учредено на обстоятелството, че имахме доста внезапно нарастване на броя инфектирани.
Беше разумно да предположим, че още една доза ще добави равнище на отбрана. Въпреки това тежестта за доказването на тази догадка към момента лежи върху израелската здравна система. Тя би трябвало да проучва данните, с цел да проверим дали в действителност четвъртата доза прибавя отбрана към предходните три. Ние към момента не знаем. Разполагаме с доста предварителни данни, следим равнището на антителата при към 100 здравни служащи, които получиха четвърта доза. Видяхме увеличение на антителата, което чакахме, само че то не е задоволително, с цел да покаже, че имунизацията в действителност прибавя спомагателна отбрана.
Последният фактор, който повлия да вземем това решение беше, че четвъртата доза няма да е рискова или рискова. Вече сме сложили стотици хиляди такива и не сме открили значими нежелани реакции.
Световната здравна организация и Европейската организация по медикаментите показаха сдържаност във връзка с приложението на 4-ата доза. Съгласни ли сте с тях?
Да, изцяло съм склонен, че не е рационално рекомендацията за слагане на четвърта доза да бъде отправяна в този миг към необятната общност. Може да се одобри, че три дози обезпечават отлична отбрана против тежко протичане на болестта и няма потребност от четвърта.
Опитът на Израел ще послужи, с цел да се види дали при специфични групи от популацията, с доста висок риск от Коронавирус, четвъртата доза прибавя значително по-голяма отбрана и на тази основа рекомендацията може да бъде или да не бъде отправена в други страни.
Напълно съм склонен с рекомендацията и със СЗО, и с ЕМА да няма всеобщо, световно приложение на четвъртата доза на този стадий.
Израел навлезе в петата вълна на Коронавирус преди България и имате по-богат опит с Омикрон от нас. Различна ли е клиничната картина на Омикрон спрямо Делта при по-леко и при тежко прекарващите коронавирусната зараза пациенти? Ако да, по какъв начин?
Да. Имаме положителни данни от Англия и страни, в които стартира понижаване на случаите на Омикрон. Те демонстрират, че равнището на тежко протичане при пациенти с Омикрон е доста по-ниско спрямо Делта.
В Израел към момента сме в средата на петата вълна и макар че виждаме над пет пъти повече доказани случаи всеки ден спрямо пика ни при Делта, не виждаме толкоз огромен брой тежко боледуващи пациенти. Само към 400 в народен мащаб, до момента в който при Делта бяха над 1000. Следователно е ясно, че Омикрон предизвиква по-леко протичащо заболяване, изключително тъй като огромна част от популацията на Израел е имунизирано.
По същия метод ли е при децата? Колко от тях са имунизирани? Леко или тежко боледуват от Омикрон?
14,4% от децата на възраст от 5 до 11 година са имунизирани, 60% - от децата от 12 до 15 година и близо 80% - сред 16 и 19 година
Ваксинацията на по-малките деца не се възприемаше толкоз добре, колкото на по-големите. Моят наследник е имунизиран и върви на учебно заведение. Може да се болести, само че няма потребност да бъде карантиниран, в случай че е контактен със инфектиран. Ако друго дете в класа му има Коронавирус, той може да продължи да върви на учебно заведение, просто би трябвало да направи един антигенен тест и да продължи да върви на учебно заведение, тъй като е имунизиран.
Но не доста родители употребяват тази опция. Повечето не имунизират децата си в Израел.
Разбира се, множеството деца, които се заразяват, прекарват леко, имат респираторни проблеми няколко дни и се възвръщат изцяло.
Децата с тежко компрометирана имунна система, съпътстващи болести, със злокачествени болести, със затлъстяване или диабет може да прекарат тежко Коронавирус.
Някои изцяло здрави деца развиват това, което назоваваме PIMS – педиатричен мултисистемен инфекциозен синдром, при който сърцето и белия дроб са съществено наранени. Може да се случи след леко боледуване, доста по-рядко по-рядко при имунизирани деца, и доста деца се оплакват от нещо, което назоваваме постковид. Те са доста изтощени, даже откакто са се излекували. Няколко седмици усещат отмалялост и уязвимост.
Но множеството деца се възвръщат изцяло, без следващи проблеми.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Проф. Лешем, светът възприема Държавата Израел като водеща във връзка с отговора на пандемията от COVID-19 и за доста решения следва образеца Ви. Днес, две години след началото ù, по какъв начин оценявате израелската тактика – като сполучлива или не? Кои решения бяха верни и кои – неправилни?
Вероятно най-големият триумф на Израел е обвързван с доста бързото стартиране на имунизациите на „ Пфайзер “ преди година, през януари 2021 година, и бързото стартиране на бустерните дози през август. И двете решения се отразиха на възприемането на имунизацията като най-хубавият инструмент за предотвратяване на обществото от тежко протичане на болестта и хоспитализация, за отбрана на популацията при минимално нарушение на нормалното му ежедневие – обучение, търговия и стопанската система.
Това евентуално може да бъде несъмнено като огромен триумф на Израел, както и фактът, че Израел е водач и в публикуването на резултатите от опита си с имунизациите. Нашият екип от Медицински център Sheba публикува първата оценка за успеваемостта на имунизацията доскоро по-малко от година, последвана от обява за резултатите в народен мащаб.
Както в доста други страни, израелското общество страдаше от доста дълги локдауни, изключително децата. Те пропуснаха месеци и месеци присъствени образователни дни. Бяхме изправени пред провокации във връзка с специфични групи от популацията, като доста други страни – малцинства, някои ортодоксални общности, които трябваше да убеждаваме да одобряват рекомендациите и рестриктивните мерки, и това не беше доста сполучливо, изключително при започване на епидемиологичния гърмеж.
Мисля, че всички страни по света се затрудняват да приспособят ограниченията си към Омикрон, тъй като Омикрон е доста друг от разновидностите на ковид при предходните талази.
От една страна, успеваемостта на имунизацията да защищити от заразяване не е доста добра, от друга, болестта по своята същина е малко по-леко спрямо предходните разновидности и имунизацията е доста сполучлива в предотвратяване от тежко протичане и хоспитализация при Омикрон.
Така че от една страна имате потребност да позволите осъществяването на всекидневната интензивност на хората – обучение, търговия, което значи повече инфектирани, от друга, би трябвало да се подсигурите, тъй че броят на тежко заболелите да не претрупа системата.
Казвате, че Омикрон е доста друг. Ако през днешния ден трябваше да избирате ваксина, каква бихте предпочели – иРНК или векторна?
Имаме едногодишен опит с иРНК имунизациите. Двете им съществени характерности са, че са доста безвредни. Имат доста, доста малко странични реакции и са доста, доста ефикасни в предпазването от тежко протичане, от хоспитализация и гибел.
На съображение тези качества мисля, че иРНК имунизациите са се потвърдили като желаните ваксини, в това число за Омикрон, тъй като главната цел на имунизациите не е да защищити от заразяване, а от тежко протичане на заболяването. А в това иРНК имунизациите евентуално имат най-хубавата успеваемост спрямо останалите.
Разбира се, има и други претенденти, които демонстрират добра успеваемост, в това число ChAdOx1, „ Джонсън “, някои спрени векторни ваксини, за които бяха оповестени данни за висока успеваемост – сред 70, 80 и даже 90% - в предотвратяване от болестта, само че при някои от тях има по-малък опит с мониторинга във връзка с неподходящи реакции, а има и разнообразни условия за стартирането на ваксини в Западна Европа, Съединени американски щати и Израел.
Въпреки имунизацията, която включва и трета доза, Израел се намира в нова Коронавирус вълна. Мислите ли, че приложената трета доза беше задоволително ефикасна и какви са упованията Ви от четвъртата?
Третата доза остана доста ефикасна в предпазването от хоспитализация, тежко протичане и гибел. Това е главната цел и във връзка с този аспект третата доза обезпечи отлична успеваемост.
Решението да пуснем четвърта доза за хората на възраст над 60 години и за здравните служащи в реалност не беше учредено на научни данни. Беше учредено на преценката на специалисти. Беше учредено на наблюдаване на равнището на антитела след третата бустерна доза, което намаляваше, беше учредено на обстоятелството, че имахме доста внезапно нарастване на броя инфектирани.
Беше разумно да предположим, че още една доза ще добави равнище на отбрана. Въпреки това тежестта за доказването на тази догадка към момента лежи върху израелската здравна система. Тя би трябвало да проучва данните, с цел да проверим дали в действителност четвъртата доза прибавя отбрана към предходните три. Ние към момента не знаем. Разполагаме с доста предварителни данни, следим равнището на антителата при към 100 здравни служащи, които получиха четвърта доза. Видяхме увеличение на антителата, което чакахме, само че то не е задоволително, с цел да покаже, че имунизацията в действителност прибавя спомагателна отбрана.
Последният фактор, който повлия да вземем това решение беше, че четвъртата доза няма да е рискова или рискова. Вече сме сложили стотици хиляди такива и не сме открили значими нежелани реакции.
Световната здравна организация и Европейската организация по медикаментите показаха сдържаност във връзка с приложението на 4-ата доза. Съгласни ли сте с тях?
Да, изцяло съм склонен, че не е рационално рекомендацията за слагане на четвърта доза да бъде отправяна в този миг към необятната общност. Може да се одобри, че три дози обезпечават отлична отбрана против тежко протичане на болестта и няма потребност от четвърта.
Опитът на Израел ще послужи, с цел да се види дали при специфични групи от популацията, с доста висок риск от Коронавирус, четвъртата доза прибавя значително по-голяма отбрана и на тази основа рекомендацията може да бъде или да не бъде отправена в други страни.
Напълно съм склонен с рекомендацията и със СЗО, и с ЕМА да няма всеобщо, световно приложение на четвъртата доза на този стадий.
Израел навлезе в петата вълна на Коронавирус преди България и имате по-богат опит с Омикрон от нас. Различна ли е клиничната картина на Омикрон спрямо Делта при по-леко и при тежко прекарващите коронавирусната зараза пациенти? Ако да, по какъв начин?
Да. Имаме положителни данни от Англия и страни, в които стартира понижаване на случаите на Омикрон. Те демонстрират, че равнището на тежко протичане при пациенти с Омикрон е доста по-ниско спрямо Делта.
В Израел към момента сме в средата на петата вълна и макар че виждаме над пет пъти повече доказани случаи всеки ден спрямо пика ни при Делта, не виждаме толкоз огромен брой тежко боледуващи пациенти. Само към 400 в народен мащаб, до момента в който при Делта бяха над 1000. Следователно е ясно, че Омикрон предизвиква по-леко протичащо заболяване, изключително тъй като огромна част от популацията на Израел е имунизирано.
По същия метод ли е при децата? Колко от тях са имунизирани? Леко или тежко боледуват от Омикрон?
14,4% от децата на възраст от 5 до 11 година са имунизирани, 60% - от децата от 12 до 15 година и близо 80% - сред 16 и 19 година
Ваксинацията на по-малките деца не се възприемаше толкоз добре, колкото на по-големите. Моят наследник е имунизиран и върви на учебно заведение. Може да се болести, само че няма потребност да бъде карантиниран, в случай че е контактен със инфектиран. Ако друго дете в класа му има Коронавирус, той може да продължи да върви на учебно заведение, просто би трябвало да направи един антигенен тест и да продължи да върви на учебно заведение, тъй като е имунизиран.
Но не доста родители употребяват тази опция. Повечето не имунизират децата си в Израел.
Разбира се, множеството деца, които се заразяват, прекарват леко, имат респираторни проблеми няколко дни и се възвръщат изцяло.
Децата с тежко компрометирана имунна система, съпътстващи болести, със злокачествени болести, със затлъстяване или диабет може да прекарат тежко Коронавирус.
Някои изцяло здрави деца развиват това, което назоваваме PIMS – педиатричен мултисистемен инфекциозен синдром, при който сърцето и белия дроб са съществено наранени. Може да се случи след леко боледуване, доста по-рядко по-рядко при имунизирани деца, и доста деца се оплакват от нещо, което назоваваме постковид. Те са доста изтощени, даже откакто са се излекували. Няколко седмици усещат отмалялост и уязвимост.
Но множеството деца се възвръщат изцяло, без следващи проблеми.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ